Определение № 167 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5545 от 27.05.2016 г., подадена по пощата на 25.05.2016 г. от Ж. Д. Д. против определение № 458 от 13.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 1367/2016 г. на ВКС, Трето г.о. Жалбоподателката поддържа, че при преценка за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се има предвид общия размер на претендираните по делото суми, които в случая надхвърлят сумата 5 000 лева. Оспорва обжалваното определение и в частта на присъдените разноски. Ответникът [община] - чрез юрисконсулт Д. В., е подал писмен отговор в срок. Излага твърдения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение предходният състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 574 от 06.11.2015 г. по в.гр.д.№ 775/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен искът на Ж. Д. Д. за неимуществени вреди за разликата над 4 000 до 10 000 лв., като в тази му част определението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване. Наред с това ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 618 лв. до 1 236 лв. За да постанови този резултат, предходният състав на ВКС е приел, че размерът на претенцията за имуществени вреди е под изискуемия от закона минимум от 5 000 лв. за граждански дела. Определението на съда е правилно. Когато са предявени няколко обективно съединени иска, от значение за допустимостта на касационното обжалване от гледна точка приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК е цената на иска по всеки един от тях поотделно, а не общият сбор от цената на отделните обективно съединени искове. Такава е и константната съдебна практика по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, обективирана например с определение № 71 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 439/2016 г. на ВКС, IV г.о., определение № 83 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 1918/2015 г. на ВКС, II г.о., определение № 601 от 24.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4134/2015 г. на ВКС, IV г.о. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По отношение искането на ответника за присъждането на разноски: Независимо от благоприятния за ответника изход на делото, искането му следва да бъде оставено без уважение, доколкото по делото не се твърди и не се установява защитавалия го юрисконсулт да е получил възнаграждение в размер на 500 лева за изготвянето на отговор на частната жалба. Тъй като такива разноски не са направени, то не се следва и присъждането им. С разгледаната частна жалба Ж. Д. Д. е възразила и срещу присъденото в полза на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за защитата му срещу касационната жалба. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, ако актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. От тази разпоредба е видно, че компетентен да се произнесе по оплакването за присъдените разноски в размер на 500 лева е съставът, постановил определението по гр.д.№ 1367/2016 г. на ВКС, Трето г.о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение