Определение № 214 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2777/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. М., представляван от адв. С. Ч., срещу определение № 427 от 17.10.2022г. по в.ч.гр.д. № 331/2022г. по описа на АС – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 459 от 05.08.2022г. по гр.д. № 82/2022г. на ОС – Габрово. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без уважение подадената от частния касационен жалбоподател молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по гр.д. № 82/2022г. на ОС – Габрово решение. Частният касационен жалбоподател поддържа, че по делото са установени особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за обжалване на първоинстанционното решение, които той не е могъл да преодолее, изразяващи се в това, че въпреки положените усилия не е успял да осъществи връзка с адв. С. Б., същият не го е уведомил за решението, а частният жалбоподател е узнал за отхвърлянето на предявения иск едва след изтичане на срока за обжалване. С оглед на това твърди, че чрез действията си адв. Б. е прекъснал възможността за обжалване на решението. Сочи, че е упълномощил Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” на 08.07.2022г., петък, а срокът за обжалване е изтекъл на 11.07.2022г. и житейски и логически новоупълномощеният процесуален представител не е имал време да се запознае с материалите по делото и да депозира въззивна жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като поддържа същите твърдения и излага съображения, че невъзможността му да осъществи контакт с адв. Б. през цялото време има характера на внезапно, изненадващо и непреодолимо препятствие, продължило през целия период на срока за обжалване и довело до пропускането му, прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” АД представя отговор, с който оспорва частната жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че според практиката на ВКС под особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК се имат предвид такива факти от действителността, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея, въпреки положените усилия, и са я лишили от възможността да извърши необходимото процесуално действие. Изтъкнал е, че препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. Намерил е, че в конкретния случай не се установява наличието на особени, непредвидени обстоятелства, които да са препятствали ищеца и неговия процесуален представител да подадат въззивна жалба срещу постановеното решение в установения от закона срок. Посочил е, че неуведомяването на ищеца от неговия пълномощник за постановеното решение е пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок, като такова основание биха били внезапни и непредвидени обстоятелства, попречили на пълномощника на ищеца адвокат Б. да извърши съответното процесуално действие. Приел е, че такива обстоятелства в случая не се твърдят. Добавил е, че изискването на закона е също така страната да не е могла да преодолее особените непредвидени обстоятелства, докато в случая ищецът е упълномощил Адвокатското дружество „Ч., П. и И.”, адв. Ч. и други адвокати да го представляват по делото и това упълномощаване е дадено на 8.07.2022 г., т.е. преди изтичане на срока за обжалване на решението, който е изтекъл на 11.07.2022 г. Намерил е, че при това положение ищецът е могъл да подаде въззивна жалба, като за дните, през които е имал вече нови упълномощени адвокати до изтичането на срока, не са изтъкнати причини, които да са препятствали подаването на жалба срещу решението. По тези съображения е достигнал до извод, че ищецът не е установил особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за обжалване на постановеното първоинстанционно решение, които той да не е могъл да преодолее. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Искането за допускане на касационен контрол е обосновано с твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно от това, твърденията на частния касационен жалбоподател, с които обосновава очевидната неправилност на обжалваното определение, повтарят наведените в частната касационна жалба аргументи за неправилност на атакувания акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение