Определение № 60693 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата К. К. Ч. срещу решение от 04.12.2020г. по в. гр. д. № 4265/2020г. на Софийски градски съд /СГС/, Втори „А“ въззивен състав, с което е отменено решение от 10.02.2020г. по гр.д. № 49242/2018г. на СРС, ГО, 55 състав в частта му, с която са били уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от касаторката срещу „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, и вместо него е постановено друго решение, с което същите искове са отхвърлени като неоснователни. Касаторката – ищца поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат уважени. Претендира съдебно - деловодните разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Необходимо ли е бизнес плана да е нов и може ли с последваща декларация /оспорен частен документ/ да бъде приет предходния план от миналата година?; 2. Ползва ли се с материална доказателствена сила частен документ /декларация № 1436/21.05.2018г./, ако бъдат оспорени удостоверените от него факти и подлежат ли на доказване по общите правила?; 3. Може ли да се установи приемане на съществуващ бизнес план от предходна година спрямо сключения договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ с частен документ, който е оспорен?; 4. Има ли дата частен документ, който е бил оспорен от страната по делото и следва ли да се приеме, че въз основа единствено на него е изпълнено изискването на чл. 328, ал. 2 КТ за приемане на съществуващ бизнес – план от предходна година? и 5. Необходими ли са специални знания и назначаване на експертиза, въз основа на които да се установят конкретната дейност и функции на работника или служителя, както и да се направи заключение дали е част от ръководството на трудовия процес?. По първия въпрос навежда като допълнително основание противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 108/27.06.2019г. по гр.д. № 4168/2018г. на Трето г.о., касаещо аналогичен на процесения случай. По втори, трети и четвърти въпроси счита, че обжалваното решение противоречи на решение № 7586/09.06.2009г. по адм. д. № 3153/2009г. на ВАС и на решение № 273/02.12.2019г. по гр.д. № 1067/2019г. на ВКС, Четвърто г.о.. По петия въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържа разрешаването му в атакуваното въззивно решение в противоречие с решение № 24/23.04.2020г. по т.д. № 437/2019г. на ВКС, Първо т.о. и с решение № 132/29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, Трето г.о.. Касаторката релерива и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност поради това, че обжалваното въззивно решение е постановено изцяло върху оспорен от нея антидатиран частен писмен документ - декларация № 1436/21.05.2018г.. Ответникът по касационната жалба – „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поради което е допустима. Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „заместник директор“ на дирекция „Собственост и стопански дейности“ в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, което е прекратено със заповед № РД-09-11/31.05.2018г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 01.06.2018г., поради сключване на нов договор за управление на ответното предприятие за тригодишен мандат от 16.05.2018г.. СГС е намерил за установено от приетите доказателства, че между ответното дружество и Б. Н. Д. е сключен договор за възлагане на управлението на 16.05.2018г., като от датата на сключването му, доколкото не е предвидено друго, е започнал да тече 9 - месечният срок по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, който е спазен по конкретното правоотношение. Счел е също така, че договорът за управление от 16.05.2018г. съдържа конкретен бизнес-план за 2018г., с поставена бизнес - задача с конкретни икономически показатели, чрез въведени основни цели и намерения за периода: приключване на 2018г. с положителен финансов резултат в размер на 0.38% от общите приходи на дейността и изпълнение на приходите по СМР по сключено рамково споразумение с ДП „НК ЖИ“ по посочени изрично позиции, както и по стратегически приоритети – повишаване на пазарния дял на ДП „ТСВ“ в жп-транспортния сектор на пазара на строителните услуги чрез оптимизиране на организацията, разходите и осъществяване на ефективна проектно – внедрителска дейност, внедряване на европейските стандарти за работа в строително - монтажната дейност и получаване на необходимите сертификати и лицензии, развитие на дела на строителни дейности в пътната инфраструктура по представена в табличен вид матрица на задачите и ресурсите и по финансови показатели, съпоставени с данни от 2017г.. Заключил е, че горепосоченият конкретен бизнес – план е приет от новия директор на ответното държавно предприятие преди процесната уволнителната заповед, с изрична декларация с вх. № 1436/21.05.2018г. на Б. Н. Д., с която той е заявил, че приема съществуващия бизнес - план от 2018г., гласуван на УС на ответното дружество на 18.12.2017г. и одобрен от Заместник – министъра на транспорта със заповед № ПД – 123/28.05.2018г.. Доводите на ищцата за антидатиране на горепосочената декларация, както и заключението на назначената от първоинстанционния съд компютърно – техническа експертиза, е намерил за ирелевантни и затова не ги е обсъдил. Аргументирал се е с достиженията на съдебната практика, според които административното одобрение на конкретния бизнес – план на новия директор от компетентния административен орган е извън съдебния контрол за законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като договорът за управление влиза в действие веднага, ако друго не е предвидено. Позовавайки се на решение № 249/04.07.2013г. по гр.д. № 1358/2012г. на ВКС, Четвърто г.о. е заключил, че е без значение дали договорът за управление е с ново лице или с лице с предходен договор за управление, дали бизнес – програмата е нова, сходна или различна по съдържание с предходната, като не е налице пречка да се ползва бизнес – план на предходен управител, ако този план е изрично приет от новия управител. Въззивният съд е изследвал съдържанието на процесния трудов договор и на длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, след което е заключил, че последната е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ, защото съдържа правомощия по осъществяване на ръководство на трудовия процес в съответната дирекция. При кумулативното осъществяване на всички изискуеми предпоставки за законност на процесното уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора първи въпрос за това дали е необходимо бизнес – плана на новия управител да е нов или е възможно последният с последващ писмен документ да приеме предходен бизнес – план е включен в предмета на спора и е обуславящ за решаващите правни изводи във въззивното решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него обаче, не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото разрешение от въззивния съд съответства на безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 117/30.04.2015г. по гр.д. № 5537/2014г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 76/27.03.2012г. по гр.д. № 937/2011г. на ВКС, Трето г.о., решение № 261/30.10.2017г. по гр.д. № 593/2017г. на ВКС, Четвърто г.о. и др., според които бизнес – планът на новия управител може да съдържа стопански задачи, които да са различни, сходни или дори идентични с предходни бизнес задачи, като е възможно те да се съдържат в документ, различен от договора му за управление. Не съществува законова пречка новият директор да приеме за свой изработен или одобрен от предходен директор или компетентен административен орган бизнес – план, като по този начин се осигурява правомерен резултат - приемственост и предвидимост в стопанската дейност на управляваното дружество или държавно предприятие. Цитираното от касаторката решение № 108/27.06.2019г. по гр.д. № 4168/2018г. на ВКС, Трето г.о., освен, че не касае аналогичен на процесния случай, не съдържа и разрешение на поставения първи въпрос, поради което не би могло да послужи като годно допълнително основание за допускане на касационния контрол. В него е посочено какво следва да е съдържанието на договора за управление на предприятие, вкл. когато то е държавно и развива стопанска дейност, за да може да бъде извършено уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като е прието, че договорът за управление е необходимо да съдържа бизнес – задача с конкретни икономически показатели, въз основа на която новият управител дължи разработване на бизнес – план, който следва да изпълни през времетраенето на своето управление. Въпросът за необходимостта от различие, сходство или идентичност между бизнес – плана на стария и новия управители не е бил поставян от страните по делото, по което е постановено решение № 108/27.06.2019г. по гр.д. № 4168/2018г. на ВКС, Трето г.о. и не е разглеждан от съда. Втори, трети и четвърти въпроси не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за общо основание за допускане на касационно обжалване. Те не притежават характеристиките на правни въпроси, тъй като изискват конкретен отговор на въпроса дали са правилни фактическите и правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, т.е. касаят касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат разгледани само, ако бъде допуснат касационният контрол. В случай, че бъдат преформулирани като теоретични въпроси относно доказателствената сила на оспорен частен писмен документ в гражданския процес те биха били без значение за конкретния изход на конкретния правен спор. Последното условие би било осъществено само при обсъждане на конкретната доказателствена сила на оспорената от ищцата декларация № 1436/21.05.2018г. и доколко успешно е проведен процесът на доказване досежно достоверността на датата на оспорената декларация, което би представлявало произнасяне по правилността на обжалвания съдебен акт – недопустимо в настоящата фаза на касационното производство по селекция на касационните жалби. Само за пълнота следва да бъде посочено, че достоверността на датата на горепосочената декларация и нейната истинност са установени по несъмнен начин от ответника със заключението на компютърно-техническата експертиза, според което входираната в електронната деловодна система на ответното предприятие декларация № 1436/21.05.2018г. е генерирана автоматично, вкл. досежно отбелязаната дата, съвпадаща с датата на прикачения файл, тя е единствен запис за 21.05.2018г. и доколкото е налице съвпадение между датите на електронния запис и на прикачения документ, датата на последния не е възможно да е била въведена ръчно, т.е. да е била подправена по някакъв начин. Този извод е в съответствие с решение № 273/02.12.2019г. по гр.д. № 1067/2019г. на ВКС, Четвърто г.о., цитирано от касаторката като допълнително основание за допускане на касационния контрол по втори, трети и четвърти въпроси. Според даденото разрешение в това решение, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, частният документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако бъде оспорена посочената в него дата от страна в процеса, тази дата следва да бъде установена с други доказателства по общия ред. Доказателствената тежест е за страната по делото, която черпи изгодни за себе си правни последици от посочената в оспорения документ дата, която по конкретното дело е ответникът – работодател. Изводът на въззивния съд досежно достоверната дата на съставяне на оспорената декларация, с която новият директор е приел конкретния бизнес – план, който да изпълнява, не противоречи, а изцяло съответства на цитираното решение на ВКС. Петият въпрос също не може да бъде квалифициран като правен въпрос, доколкото няма обуславящо значение за крайния изход на конкретния правен спор. За да бъде отговорено на този въпрос е необходимо навлизането в конкретиката на настоящото дело досежно достатъчността на приетите доказателства за установяване на един от елементите за законността на процесното уволнение, а именно ръководна ли е длъжността на ищцата по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ. Това означава да бъде подложена на преценка правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, което както беше посочено по-горе е недопустимо в настоящата фаза на касационното производство. Дали са необходими специални знания и съдебна експертиза е въпрос на конкретна преценка по конкретен правен спор, като отговорът не е еднозначен за всички случаи. Когато са приети достатъчно други доказателства, от които се установяват трудовите функции на заеманата от работника или служителя длъжност, въпрос на правна преценка е дали тези функции са ръководни и квалифицират ли длъжността като ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ. Тази правна преценка е правомощие на решаващия съд, който не може да я възлага на съдебен експерт. Именно в последната хипотеза попада извършената преценка на въззивния съд за ръководния характер на заеманата от ищцата длъжност, изведена от съдържанието на трудовия договор и длъжностната характеристика за конкретната длъжност. По петия въпрос не са осъществени нито общото, нито релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Посочените от касаторката решение № 24/23.04.2020г. по т.д. № 437/2019г. на ВКС, Първо т.о. и решение № 132/29.05.2015г. по гр.д. № 7298/2014г. на ВКС, Трето г.о. са неотносими към поставения въпрос и към конкретния спор. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, което се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Разбирането на ищцата, че обжалваното въззивно решение е базирано изцяло на оспорен антидатиран частен писмен документ /декларация № 1436/21.05.2018г./ дори да беше основателно, не е от категорията на горепосочените квалифицирани състави на неправилност, изпълващи съдържанието на очевидната неправилност като основание за допускане на касационния контрол. На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,