Определение № 3942 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. – А. Б. И. против разпореждане № 1155/05.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2025 г., от Варненския апелативен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното разпореждане, като счита, че то е неправилно – дадените му указания за отстраняване нередовности на подадена от него частна касационна жалба са незаконосъобразни, съответно не е имало основание за връщане на частната му касационна жалба поради неизпълнение. Неправилно е изискан КЕП, след като направил изявлението от собствения e-мail и изрично заявил идентичността си; няма нужда от приподписване от адвокат на частната касационна жалба, когато тя се подава лично; изложение се съдържа в частната жалба, в приложен меморандум и се представя с частната жалба, предмет на това производство; неправилно е поискано да плати държавна такса и да представи доказателства, след като по електронен път е оспорил дадените указания и е поискал спиране на производството; плащанията по банков път се удостоверяват с електронни документи и искане за хартиен оригинал представлява недопустим технически формализъм. Счита, че разпореждането на апелативния съд препятства достъпа му до съд и нарушава чл. 6 ЕКПЧ; формализмът на апелативния съд прикрива реален правен спор с огромна тежест; делото попада в „процесуална сива зона“ – липса на ясна подсъдност и противопоставящи се компетентности. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по частната жалба, установи следното: С. – А. Б. И. е подал частна жалба срещу определение на Варненския окръжен съд, с което частично е прекратено производството по гр.д. № 2214/2025 г. Въззивният Варненски апелативен съд, по ч.гр.д. № 619/2025 г. е потвърдил обжалваното определение на окръжния съд. Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е подадена частна касационна жалба. Тя е оставена без движение с разпореждане от съдията-докладчик във въззивното производство. На жалбоподателя И. са дадени указания частната касационна жалба да се подпише с КЕП или с мастилен подпис в оригинал, жалбата да се приподпише от адвокат, като се приложат доказателства за упълномощаването, да се представи изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е указано за изискванията към съдържанието на изложението; да представи доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС, като представи оригинален платежен документ за извършеното плащане; да представи копие от жалбата и приложенията за връчване на насрещната страна. С разпореждане № 1155/05.12.2025 г. частната касационна жалба е върната поради неизпълнение в срок на дадените указания. Разпореждането е правилно. Страната нито е подписала с КЕП електронното си изявление, нито е представила подписан хартиен екземпляр от касационната частна жалба. Съгласно чл. 102ж идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления до съда, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за електронната идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) № 190/2012 г. Това, че електронното изявление е направено от собствен e-мail на страната и той заявил идентичността си, нямат за последица идентификация според изискванията на закона. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис – такива са изискванията за редовност на частна жалба, адресирана до съда. Производството не е безплатно за страната, така че тя е следвало да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лв. и да представи доказателства за това. Ако те са заплатени по електронен път в процеса на подаване на изявлението и в информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за плащането, само тогава не се представя документ за внесена държавна такса. В случая е без значение как страната трябва да докаже плащането, след като такова не е извършено. Законодателят е поставил изрични изисквания към частната касационна жалба да бъде приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като подлежи на предварителна селекция за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК (чл. 274, ал. 3, вр. чл.). Вярно е, че в частната касационна жалба се съдържа обосновка по чл. 280 ГПК; доколко тя удовлетворява изискванията за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, е от компетентността на касационната инстанция. Копия от частната касационна жалба и от приложенията към нея също не са представени. При положение, че страната беше извършила надлежно електронно изявление до съда, то тогава преписи за страните не се представят – съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. В тази хипотеза страната заплаща предварително държавна такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК. Всяко едно от установените неизпълнения е основание за връщане на частната касационна жалба, която е останала нередовна. Това, че страната има друго разбиране по тълкуването на закона не прави разпореждането незаконосъобразно. Подобно несъгласие не е и основание за спиране на съдебното производство. Ценността на материалноправния спор за страната е също неотносим към въпроса по приложението на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Администриращият съд е приложил точно закона. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът