Определение № 257 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6492/27.02.2019 г., подадена от С. Н. Ш. и А. Н. Ш. срещу решение № 42 от 9.01.2019 г. по гр. д. № 543/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което потвърдено решение № 408 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1019/2016 г. на Районен съд – Асеновград.

С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от С. Н. Ш. и А. Н. Ш. иск по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. ГПК срещу С. Н. Ш., Г. С. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: четириетажна жилищна сграда с идентификатор ** по КК на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], както и на следните СОС в сградата: 1. СОС с идентификатор * - жилище/апартамент, с площ от 129.75 кв. м; 2. СОС с идентификатор * - жилище/апартамент, с площ от 125.15 кв. м; 3. СОС с идентификатор * - жилище/апартамент, с площ от 123 кв. м; 4. СОС с идентификатор * - за обслужваща дейност, битови услуги, с площ от 33.28 кв. м и 5. СОС с идентификатор *** - гараж, с площ от 30 кв. м.

Въззивният съд е приел в решението си, че първоинстанционното решение не е недопустимо, предвид обстоятелството, че една от съделителките - В. А., е сключила граждански брак и съпругът й не е бил конституиран като страна по делото, като в тази връзка се е позовал на изложеното в исковата молба досежно кръга съсобственици на имота. Посочил е, че дори В. А. да е сключила граждански брак преди 2013 г., за което липсват събрани доказателства, то участието на съпруга й по делото не е предпоставка за редовност на исковата молба, предвид постановките на Тълкувателно решение № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което при искове за собственост на вещни права съпрузите са необходими, а не задължителни другари. Съдът е визирал, че в първата фаза на делбата съдът единствено установява правото на собственост върху обекта на делбата, което е равносилно на установителен иск за собственост, така че цитираното тълкувателно решение е приложимо и за тази фаза на делбата. Изложил е, че съпругът на В. А. - Н. А., е бил разпитван по делото като свидетел, но не е заявил претенции да бъде конституиран като страна по него.

За да потвърди решението на Районен съд - Асеновград, Пловдивският окръжен съд е приел за основателно направеното от С. Н. Ш., Г. С. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. възражение за изтекла придобивна давност. Приел е, въз основа на назначените съдебно-технически експертизи, че сградата-предмет на делото се състои от множество самостоятелни обекти на собственост, като някои от тях с течение на времето претърпели и реконструкции. Приел е за безспорен факта, че от построяването на сградата и започването на съделителите да живеят в нея до днешни дни същите са владели точно определени самостоятелни обекти на собственост, гаражи и други помощни помещения на приземния етаж към тях, а именно: първият жилищен етаж бил владян от родителите Н. Ш. и В. Ш., вторият жилищен етаж - от С. и Г. Ш., а третият жилищен етаж - от С. и А. Ш.. През 2013 г. В. Ш., като наследница по завещание на съпруга си Н. Ш., продала на внучката си В. С. А. първия жилищен етаж. През 2014 г. С. Ш. дарил на сина си Н. С. Ш. своя втори жилищен етаж. Въззивният съд е съобразил, че сградата няма издадено разрешение за ползване, но е посочил, че това не отменя факта, че същата е напълно годна за ползване с обособени самостоятелни обекти на собственост и в нея се живее от дълги години от страните по делото. Намерил е за неоснователни твърденията в исковата молба, че това владение не било с намерение владените самостоятелни обекти на собственост да се своят. Приел е, че за липсата на намерение владените обекти да се своят няма събрано нито едно доказателство, докато за противната теза - за владение с намерение за своене на вещите, са налице многобройни доказателства, най-важното от които е договорът от 1972 г., разкриващ ясно намерението и целта на страните по него относно взаимно разпределеното владение на жилищата, гаражите и складовите помещения по етажи и в приземния етаж - разпределените обекти на собственост да се вземат в изключителна собственост, тоест да се считат за собственост на лицето, което ги владее. Съдът е приел, че спокойно и необезпокоявано владение върху тези обекти на собственост е било доказано и от разпитаните по делото свидетели Е. Н. и Н. А., като същевременно е взел предвид и подаваните от страните данъчни декларации по ЗМДТ само за владените от тях обекти на собственост, включително от С. и А. Ш., като в тези декларации никой не бил посочил, в съответните графи, наличието на други съсобственици. В декларациите като документ, от който се черпи правото на собственост, бил посочен договорът от 1972 г. Съдът е мотивирал становището си, че страните са считали тези обекти за своя лична собственост, и с техните последващи действия на разпореждане с имотите, като вторият етаж бил дарен от С. Ш., а първият етаж - продаден от В. Ш.; от своя страна С. и А. Ш. през 2006 г. и 2008 г. ипотекирали жилището на третия етаж пред две различни банки за ипотечни кредити. По въпроса от коя година сградата е била построена и ползвана за живеене, въззивният съд е дал вяра на показанията на свидетелката Е. Н. и е приел, че това е станало през 1977 г. Ето защо е заключил, че времето от 1977 г. до завеждането на иска на 21.06.2016 г. е предостатъчно, за да е изтекъл 10-годишният срок на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради това е приел, че жилищната сграда към момента на исковата молба не се е намирала в режим на съсобственост, а е представлявала етажна собственост с множество самостоятелни обекти на собственост в нея, явяващи се лична собственост на съделителите.

С. Н. Ш. и А. Н. Ш. атакуват въззивното решение като противоречащо на закона и процесуалните изисквания и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са свързани с решаващите изводи на Пловдивския окръжен съд:

1. Длъжен ли е съдът служебно да конституира за участие в делбеното производство съпруга на страна, придобила права възмездно върху един от обектите на делбата, при положение че по делото са налице данни в тази насока и е направено такова искане от страна на другите участници в делбата.

Ако въззивният съд констатира неучастие на задължителен необходим другар в делбата, длъжен ли е да обезсили решението на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане в първата инстанция за изпълнение на процесуалните изисквания досежно участниците в делбеното производство.

По тези въпроси се сочи противоречие на въззивното решение с: решение № 190/19.10.2015 г. по гр. д. № 3054/2015 г. на ВКС, І г. о., определение № 594/21.10.2009 г. по гр. д. № 452/2009 г. на ВКС, г. о., определение № 869/28.12.2012 г. по гр. д. № 739/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 33/5.02. 2015 г. по гр. д. № 4720/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.

Твърди се, че в случая са налице категорични данни, които са видни и от изисканото в първа инстанция и приложено нот. дело № 383/2013 г. на нотариус Л., че към този момент В. А. е била в брак с лицето Н. А. А..

2. Съдът длъжен ли е да конкретизира отделните обекти в делбата, така както същите са били посочени в приетата техническа експертиза на вещото лице в самата въззивна инстанция.

Съдът длъжен ли е да направи горното, с оглед на изпълнението на изискванията в две насоки:

• Първо, за нуждите на делбеното производство в първата фаза по допускане на делбата, от гледна точка на изискването при самото допускане да се посочи с точни данни и характеристика всеки отделен обект, на който се допуска делбата;

• Второ, за нуждите на направения от съда решаващ краен извод, че всички обекти са придобити по давност - за да се обоснове за всеки отделен обект поотделно кой точно е упражнявал владение, в какъв период от време и на какво основание.

По въпросите под № 2 се сочи противоречие с решение № 10/17.05.2017 г. по гр. д. № 3248/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 195/29.01.2018 г. по гр. д. № 5301/2016 г. на ВКС, І г. о. и решение № 51/20.07.2017 г. по гр. д. № 2970/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 223/5.04.2006 г. на BKC, I г. о., решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на ВКС, І г.о., решение.№ 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 270/20.05.2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Тълкувателно решение № 34/1984 г. на ОСГК, решение № 821/11.11.1998 г. на BKC, I г. о.

3. При положение, че при изясняване вида, броя и характера на всички обекти в една сграда по делото е безспорно установено чрез приета именно във въззивната инстанция техническа експертиза, че в сградата са налице обекти, които не отговарят на одобрения архитектурен проект на сградата, съдът длъжен ли е да направи проверка за законността на нововъзникналите обекти, за тяхната законна допустимост и съответствие със съответните норми и изисквания.

По този въпрос се сочи противоречие с решение № 109/8.04.2014 г. по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС, І г. о. и решение № 821/11.11.1998 г. на ВКС, І г. о., както и с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

От С. Н. Ш., Н. С. Ш., В. С. А. и Г. С. Ш. са постъпили отговори на касационната жалба, в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

С исковата молба С. Н. Ш. и А. Н. Ш. са предявили срещу С. Н. Ш., В. С. А., Н. С. Ш. и Г. С. Ш. иск за делба на четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], в парцел от кв. 145, с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]. В исковата молба се твърди, че С. Н. Ш. и С. Н. Ш. са наследници по закон на родителите си Н. Ш. Ш. и В. Б. Ш. – починали, съответно, през 2003 г. и 2014 г., а В. С. А. и Н. С. Ш. владеят на някакво правно основание обекти в сградата. Четириетажната сграда била построена от Н. и В. Ш., както и от С. Ш. и С. Ш. в съсобственото на С. Н. Ш., С. Н. Ш. и наследодателите им дворно място, като грубият строеж, включително покривът на сградата, бил завършен преди 1.01.1975 г., а отделните жилища били завършени от ползващите ги до 1983 г. Жилищната сграда била построена с отклонения от одобрения проект, а по-късно били извършени преустройства в партерния етаж и на третия (втори жилищен) етаж; подпокривното пространство било разделено за реално ползване с преградни стени. Към момента на предявяване на иска в сградата съществували пет отделни обекта на собственост. Сградата не била поделена между отделните съсобственици, като налице бил само договор за разпределяне на новострояща се жилищна сграда от 24.04.1972 г., с който съсобствениците на поземления имот се договорили да поделят бъдещите жилищни етажи, обектите в приземния етаж и подпокривното пространство. В исковата молба се сочи, че С. Ш. владял без противопоставяне на останалите съсобственици жилището на третия жилищен (четвърти) етаж, като довършителните работи по него извършил заедно със съпругата си А. Ш.; С. Ш. владял без противопоставяне от останалите жилището на втория жилищен (трети) етаж, като след 2010 г. го преустроил на два обекта на собственост; С. Ш. завладял и по-голяма част от приземния етаж, като го преустроил без знание и съгласие на останалите съсобственици във фризьорски салон и салон за масажи. През 2014 г. С. Ш. дарил сина си Н. Ш. с 1/4 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор * и със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Ищците считат посочената сделка за нищожна поради липса на предмет, предвид това, че към момента на дарението сградата не била поделена и при построяването й нямала посочените самостоятелни обекти. Същите излагат, също така, че жилището на първия жилищен (втори) етаж се владяло от Н. Ш. и В. Ш. до смъртта им, а последствие – от С. Ш. и А. Ш., като това им владение, както и владението върху части от приземния етаж, било насилствено прекратено от С. Ш. и В. А., чрез противопоставянето с нотариален акт № 62/27.12.2013 г., който ищците считат за недействителен, поради липсата на подялба на сградата.

Ищците неколкократно са уточнявали исковата молба по указания на първоинстанционния съд, с оглед посочване на всички обекти в сградата. Съдът е приел, че указанията му са били изпълнени след депозирането на молба вх. № 10682/24.08.2016 г., в която са визирани отразените в кадастралната карта самостоятелни обекти с техните идентификатори и действително намиращите се на място самостоятелни обекти, както следва: обект с идентификатор *** - жилище-апартамент, с площ от 129.75 кв. м; обект с идентификатор * – жилище-апартамент, с площ от 125.15 кв. м; обект с идентификатор * – жилище-апартамент, с площ от 123 кв. м; обект с идентификатор * - за обслужваща дейност - битови услуги, с площ от 33.28 кв. м; обект с идентификатор * - гараж, с площ от 30 кв. м. В молбата са посочени и следните други обекти: кабинет, с площ от 13 кв. м, част от площта на който е към обект с *; жилище, с площ от 50 кв. м, включено към обект с идентификатор *; кабинет. В молбата С. Ш. и А. Ш. са заявили отново, че предмет на исковата им молба е цялата сграда с идентификатор **, независимо от включените в нея самостоятелни обекти.

С отговорите на исковата молба С. Н. Ш., Г. С. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. са оспорили иска за делба като неоснователен, поради липса на съсобственост по отношение на сградата и обектите в нея. Посочили са, че през 1972 г. било издадено разрешение за строеж и изграждане на процесната сграда, като през същата година съсобствениците на ПИ с идентификатор * сключили договор за разпределение на новострояща се жилищна сграда, с нотариална заверка на подписите от 24.04.1972 г., с който взаимно си учредили право на строеж върху обектите от нея, като по силата на това учредено право на строеж придобили изключително право на собственост върху съответните обекти. Изложили са, че на базата на взаимно учреденото право на строеж от момента на построяване на сградата Н. Ш. и В. Ш. владели със знанието и без противопоставянето на останалите собственици първия жилищен етаж, понастоящем с идентификатор *, заедно с гараж и складово помещение непосредствено до гаража, ведно с 1/3 ид. ч. от таванските помещения; С. Ш. владял втория жилищен етаж, с идентификатор *, заедно с гаража откъм улицата и съседното на него складово помещение, ведно с 1/3 ид. ч. от таванските помещения, а С. Ш. – третия жилищен етаж с идентификатор *, заедно с гараж и складово помещение към него, ведно с 1/3 ид. ч. от таванските помещения. Визирали са, че Н. Ш. Ш. съставил саморъчно завещание, с което завещал цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество на съпругата си В. Б. Ш., като по силата на него същата станала изключителен собственик на първия жилищен етаж с идентификатор ***, заедно с гаража и складово помещение до същия гараж, ведно с 1/3 ид. ч. от таванските помещения, които имоти били прехвърлени изцяло на В. С. А. с нотариален акт за покупко-продажба от 2013 г. В случай че съдът намери, че по някаква причина договорът с нотариална заверка на подписите от 24.04.1972 г. не е произвел действие по отношение правото на собственост върху отделните обекти, ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В доклада си по чл. 146 ГПК Районен съд – Асеновград е приел, че е сезиран с иск за делба на четириетажна жилищна сграда с идентификатор ** по КК на [населено място], както и на горепосочените имоти с идентификатори *, *, *, * и ***. Процесуалните представителни на страните са заявили изрично, че нямат възражения по така направения доклад.

Съгласно изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза сграда с идентификатор ** представлява четириетажна многофамилна жилищна сграда с нанесени в кадастралната карта пет самостоятелни обекта, както следва: на първия етаж – обект с идентификатор *, с площ от 33.28 кв. м по КК, а при замерване - 33.3 кв. м, предназначение: „За обслужваща дейност за битови услуги”; обект с идентификатор *, с площ от 21 кв. м гараж и прилежащ към него склад от 9 кв. м по КК, а при замерване - 28.02 кв. м; I-склад (гараж по документи за собственост), който не е отделен като СО в КК, с площ при замерване от 15.36 кв. м; ІІ -склад (складово помещение по документи за собственост), който не е отделен като СО в КК, с площ при замерване от 15.45 кв. м; на втория етаж (първи жилищен) - обект с идентификатор *, с площ от 129.75 кв. м по КК, а при замерване - 129 кв. м, предназначение: жилище, апартамент; на третия етаж (втори жилищен) – обект с идентификатор * с площ от 125.15 кв. м по КК, а при замерване – 129 кв. м, предназначение: жилище, апартамент; на четвъртия етаж (трети жилищен) – обект с идентификатор *** с площ от 123 кв. м по КК, а при замерване - 129 кв. м, предназначение: жилище, апартамент; подпокривно пространство - североизточно складово помещение, с площ при замерване от 36.36 кв. м; ю гозападно складово помещение, с площ при замерване от 24.38 кв. м; ю гоизточно складово помещение, с площ при замерване от 45.6 кв. м.

Пред въззивния съд са приети две заключения на съдебно-техническа експертиза, като първото от тях в основната си част преповтаря установеното от вещото лице пред първата съдебна инстанция.

Съгласно заключението от допълнителната съдебно-техническа експертиза процесната сграда се състои от приземен етаж, три жилищни етажа и тавански етаж. В приземния етаж са обособени: ателие за фризьорски и козметични услуги и 4 бр. складове, единият от които се намира под стълбищната клетка; на първи жилищен етаж е налице едно жилище; на втория жилищен етаж - две жилища; на третия жилищен етаж - едно жилище; в таванския етаж – 3 бр. складове. В кадастралната карта са нанесени следните самостоятелни обекти: обект с идентификатор *** - за обсл. дейност за битови услуги (отнася се за ателие за фризьорски и козметични услуги); обект с идентификатор * - гараж в сграда със склад към гаража; на етаж 2 (първи жилищен) - обект с идентификатор * – жилище, с прилежащи 1/3 ид. ч. от таванските помещения и съответните идеални части от общите части на сградата; на етаж 3 (втори жилищен) – обект с идентификатор * – жилище, с прилежащи 1/3 ид. ч. от таванските помещения и съответните идеални части от общите части на сградата; на етаж 4 (трети жилищен) – обект с идентификатор * – жилище, с прилежащи 1/3 ид. ч. от таванските помещения и 1/3 от общите части. С решение на Административен съд - Пловдив била отменена заповед № 918-14678-05.12.2014/5.12.2014 г. за изменение на кадастралната карта, а именно - нанасяне на нов обект в КККР - схема на СОС *. В кадастралната карта е посочено, че обект с идентификатор *** - гараж в сграда със склад към гаража, има квадратура, както следва: - 21 кв. м за гаража и 9 кв. м за склада. Вещото лице е разгледало строителните книжа за сградата и одобрения архитектурен проект от 1972 г., като е отразило съществуващите на място отклонения от него. Съгласно направените констатации голяма част от помещенията на приземния етаж са сменили функциите си - от гаражи в складови помещения и с одобрен проект - ателие за фризьорски и козметични услуги; входът на сградата е бил изместен и вместо от югозапад се намира от северозапад; съществува складово помещение под стълбището, като последното също е променено - сменена е посоката на въртене. На първия жилищен етаж се е запазило проектното решение и е изпълнено едно жилище, като в разпределението му са настъпили промени - изградена е стена, която е между кухнята и трапезарията. На втория жилищен етаж по проект е предвидено едно жилище, като в настоящия момент жилищата на етажа са две. При това преустройство са променени функциите на част от помещенията в етажа, изпълнена е втора входна врата от стълбищната клетка, изградени са стени, които не са предвидени по проект. На третия жилищен етаж се е запазило проектното решение и е изпълнено едно жилище, като промените в разпределението му са незначителни - затворена е една врата между коридор и трапезария, а е изпълнена непредвидена такава между кухня и трапезария. Балконите, разположени на югозападната фасада на сградата на първи, втори и трети жилищен етаж, са с увеличена дължина в сравнение с одобрения проект - дължина по проект - 7.20 м, изпълнена на място - 8.50 м. За таванския етаж, разположен в подпокривното пространство, няма дадено разпределение в одобрения проект. Съгласно направените на място измервания е налице завишение на височината на стрехата с приблизително 100 см.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Решението на въззивния съд е валидно и допустимо. В тази връзка съдът счита, че кръгът на лицата, които следва да участват като страни в делбеното производство, се определя от твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства за наличието на съсобственост. Съдът следи служебно за конституирането на всички участници в имуществената общност, тъй като те са задължителни другари. В случая, обаче, от изложеното в исковата молба и от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че действително е налице съсобственик, който не е бил конституиран като страна в процеса. Такива доказателства не са представени за лицето Н. А. А., като същият не фигурира и като съсобственик в подадената от В. С. А. декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 6911/10.01.2014 г., с която е деклариран придобитият от последната имот в [населено място], [улица], ет. 1. Нотариалното дело, на което се позовават жалбоподателите, не е приобщено с нарочно определение на съда към доказателствения материал и по тази причина не може да бъде обсъждано. Липсва и направено искане за конституиране по делото на Н. А.. Ето защо, съдът намира, че първият въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба, не е относим към делото, тъй като по него не е установено неучастие на задължителен необходим другар. Същият е правно ирелевантен и предвид изхода на спора по делото – отхвърляне на иска за делба поради липса на съсобственост.

По втория въпрос също не може да бъде допуснато касационно обжалване. В решаващите си мотиви Окръжен съд – Пловдив е приел, че делба на сградата не може да бъде допусната, тъй като четириетажната сграда представлява етажна собственост. В тази връзка е заключил, че от построяването на сградата страните по делото са владели с намерението за своене конкретно определени етажи, гаражи и други помощни помещения - така както било уговорено още в договора от 1972 г., и са ги придобили по давност. Реалното съществуване на такива етажи, гаражи и помощни помещения, каквито са упоменати в договора, се установява от съдебно-техническите експертизи пред двете съдебни инстанции. Установените по делото отклонения от архитектурния проект на сградата, осъществени преустройства и промяна в предназначението на някои обекти са без правно значение за тези изводи на съда, доколкото са били извършени в рамките на владените от съответния съсобственик имоти и не са довели до промяна в обема на собствеността за всяка една от страните. В този смисъл и доколкото искът за делба е отхвърлен за цялата сграда, поставеният на второ място в изложението въпрос е без значение за изхода на спора.

Третият въпрос е отново ирелевантен за решаващите мотиви на въззивния съд, с които същият е аргументирал становището си за неоснователност на иска, и оттам - за изхода на спора. Освен това е налице формирана съдебна практика (напр.: решение № 233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 280/6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г. на ВКС, ІV г. о.), която настоящият съдебен състав споделя, че докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е изключена от гражданския оборот.

Решението на Окръжен съд – Пловдив не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

С. Н. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. имат право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 3 384 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,