Определение № 3242 от 03.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1123/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу въззивно решение № 1564/08.12.2022 г. по в. гр. д. № 1825/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1364/2022 г. по гр. д. № 13658/2021 г. на Районен съд Пловдив за установяване в отношенията между страните, че П. Д. Д. не дължи на касатора сума в размер на 13 850, 62 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането за която цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради погасяване на това вземане по давност. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, в резултат на което съдът е достигнал до необоснования извод, че кредиторът е бездействал и вземането му се е погасило по давност. Защитава се тезата, че перемпцията е без правно значение за течението на давността. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира се въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил мотивите на въззивната инстанция: „Прекъсва ли давността искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия с посочване на изпълнителни способи по изпълнително дело, по което вече са настъпили предпоставките за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“ Сочи се противоречие с разрешенията, дадени в решение № 37/2020 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г.о., както и решение № 257/2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III г.о. Касаторът моли да бъде постановен акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен. От ответника по касация П. Д. Д. е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на въпроси, които обосноват необходимостта от достъп до касационен контрол. Заявява се становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като се касае за търговски спор, а предявеният иск е в размер под прага за касационно обжалване по търговски дела по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. В евентуалност заявява, че всички изпълнителни действия, извършени след перемпцията, са ненадлежни и не могат да породят материалноправен ефект да прекъснат погасителната давност. При изложените доводи се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално то да бъде потвърдено с присъждане на разноски в негова полза. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Неоснователни са твърденията на ответника по касация, че става дума за търговски спор, което обуславя необжалвамеост на въззивното решение с оглед цената на иска - 13 850, 62 лв. Настоящият съдебен състав споделя тезата, че спорното материално правоотношение определя предмета на делото, включително по производните от това правоотношение спорове. В този смисъл предявяването на иск по чл. 439 ГПК не променя характера на материалното основание, по силата на което е възникнала правната връзка между страните по спора. В случая ищецът е страна по потребителски договор за кредит, поради което делото е гражданско, а не търговско, независимо, че една от страните е търговец. В този смисъл са и определение по ч.т.д. № 360/2020 г. на І т.о., определение № 25/2018 г. по т. д. № 2055/2017 г. на II т.о., решение № 287/24 г. по гр. д. № 274/23 г. на IV г.о. на ВКС. Исковото производство е образувано по предявена от П. Д. Д. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД претенция за установяване недължимостта поради погасяване на вземането по давност за сума в размер 13 850, 62 лв. - главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД и цедирани на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за принудително събиране на която сума е било образувано изп. дело № 271/2020 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел за безспорно установени фактите, че срещу ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение по повод неизпълнение на договора за кредит и по искане на „Банка ДСК“ ЕАД е било образувано изпълнително производство, в рамките на което е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На 06.08.2013 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал спиране, като наложеният запор е бил вдигнат, а с молба от 17.03.2015 г. е поискал възобновяване на производството. С молба от 26.11.2015 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е бил конституиран като взискател и е поискал налагането на нови запори. Въззивният съд, като е преценил, че от момента на спиране на изпълнителното производство до датата, на която е поискано предприемането на нови изпълнителни действия, са минали повече от две години, е приел, че изпълнителното производство е перемирано по силата на закона, съответно действията, извършени след този момент, нямат прекъсваща давността сила. Формулираният от касатора въпрос удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е относим към формиране решаващите изводи на въззивния състав. Налице е и практика, която дава различно тълкуване на закона, от изложеното в мотивите на обжалваното решение. Отделно, на състава е служебно известно постановяването на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, в което с т. 3 е дадено разяснение за последиците на перемпцията и как тя влияе върху течението на давностния срок. Следователно удовлетворен се явява и допълнителният селективен критерий, регламентиран от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с което достъпът до касация се явява мотивиран в достатъчна степен и следва да бъде осъществен. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС