Определение № 170 от 07.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 32/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № С0-05-01-7044 от 8.ХІ.2019 г. на ) И. И. Д. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-С. против въззивното решение № 147 на Сливенския окръжен съд, ТК, 13-и с-в, от 4.Х.2019 г., постановено по гр. дело № 367/2019 г., с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени изцяло обективно кумулативно съединените осъдителни искове на настоящия касатор с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното застрахователно дружество „Армеец“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ с предмет присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) от процесното ПТП, настъпило на 9.ІІІ.2015 г., както и за присъждане на законна лихва върху главницата на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 13.ХІІ.2015 г. и до окончателното му изплащане. Оплакванията на касатора Д. са за неправилност на атакуваното въззивно решение, предвид наличието на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му. В обстоятелствената й част се съдържа признанието на Д., че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, т.е. по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то ГПК той е намалил размера на исковата си претенция с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от 35 000 лв. – на 20 000 лв. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Сливенският ОС се е произнесъл „по материално- и процесуалноправни въпроси,които са от значение за изхода на спора, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество „Армеец” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по допустимостта на касационната жалба, изрично позовавайки се на съдопроизводственото правило на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро ГПК, но също и по допустимостта на касационния контрол, както и по основателността на релевираните от касатора Д. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение на ОС-Сливен. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския окръжен съд, касационната жалба на „Келлер ЕС” ЕАД-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че произнасянето на ОС-Сливен е по обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу застраховател, първият от които, т. нар. „пряк иск“ с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е бил с цена 20 000 лв. (двадесет хиляди лева). Тази искова претенция предпоставя наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ /във вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ/ застрахователните сделки са от категорията на т.нар. абсолютни търговски сделки. Докато според чл. 365, т. 1 ГПК характер на търговски спор, а оттам - и на търговско дело, имат исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Ето защо, независимо от първоначалното образуване на настоящето дело като „гражданско“, то има в действителност характера на търговско и точно като такова е образувано пред настоящия състав от търговската колегия на ВКС. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Като е пропуснал в хода но проверката си по чл. 286 ГПК надлежно да съобрази горецитираните съдопроизводствени правила в тяхната взаимна връзка, въззивният съд погрешно е указал на страните по спора, че решението му „подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК“. В заключение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, неправилно образуваното по тази процесуално недопустима жалба касационно производство по чл. 288 ГПК ще следва да се прекрати. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение