Определение № 440 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 413/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 19.05.2010г. по гр.д. №245/2010г. на Варненски АС, с което е потвърдено определение от 22.12.2009г. по гр.д. №2157/2009г. на Варненски ОС за определяне цена на иск по чл.135 ЗЗД по реда на чл.69, ал.1,т.4 ГПК. Жалбоподателят – Р. Б. Р. моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като бъде определен по нисък размер на цената на иска. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Частният жалбоподател е поискал цената на иска по чл.135 ЗЗД да бъде определена съобразно вземането му като кредитор, което е в размер на 12 4040,69 лева. С определение от 22.12.2009г. по гр.д. №2157/2009г. Варненски ОС за определил цена на иск по чл.135 ЗЗД по реда на чл.69, ал.1,т.4 ГПК в съответствие с данъчната оценка на имота, предмет на атакуваната сделка. Определението за цената на иска е било обжалвано от Р. Б. и с обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционния съд, е потвърдил определението му. За да обоснове допустимост на обжалваното определение жалбоподателят поддържа, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото въпросът за начина, по който следва да се определи цената при иск с правно основание чл.135 ЗЗД. При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Налице е определение, с което се потвърждава определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но не са нали предпоставките на чл.274, ал.1, вр. чл.280, ал.1,т.3 ГПК. За да е налице въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото е необходимо да се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяването й, както и за да се създаде такава, при нейната липса. Безспорно, въпросът за начина на определяне на цената на иска и съответно на дължимата за исковото производство държавна такса е съществен процесуален въпрос. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос правна норма - чл. 69, ал.1, т.4 ГПК установява недвусмислено като единствен критерий за определяне цената на иска по искове за съществуване на договори /в която категория е и искът за обявяване относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД/ стойността на договора. Посочената норма е пределно ясна и категорична и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път. Освен това, прилагането на тази норма не поставя никакви проблеми, нито провокира противоречива съдебна практика. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът