Определение № 180 от 07.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение от 26.01.2017г. по гр.д.№6266/2016г. на АС София ,с което е потвърдено определение № 709 от 30.09.2016 г., по гр.д. № 436/2016 г. на Окръжен съд Кюстендил за прекратяване производството по делото. Частният жалбоподател И. А. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.Частният жалбоподател твърди, че с обжалваното определение се прегражда пътя да получи защита с предявените от него искове, имащи своето основание в разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, както и на чл. 4, параграф 3 от Договора за европейски съюз. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение № 709 от 30.09.2016 г., по гр.д. № 436/2016 г. на Окръжен съд Кюстендил за прекратяване производството по делото. Прието е по делото, че частният жалбоподател е подал в канцеларията на Районен съд Радомир четири броя писмени изявления, наименовани „заявление - жалба за бавност - инцидентен деликтен и квазиделиктен иск - отказ от правосъдие" и с определение № 68 от 04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 93/2015 г. от Районен съд Радомир образуваните граждански дела с №№ 93, 94 95 и 96 са съединени за съвместно разглеждане в едно производство под № 93/2015 г., като след отвод на съдиите от съдебния район на Окръжен съд Перник делото е било изпратено на Районен съд Кюстендил. Жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство, е претедирал е, че е подал в Районен съд – Радомир, молби за защита на накърнени права, както и, че в този съд е допуснато бездействие по администрирането им, с което му е причинил вреди. Със заявление от 10.11.2014г. е уточнил, че вредите са му причинени и от Националното бюро за правна помощ и адв.С. В.-АК-П.. Констатирано е, че при разглеждане на делото от Районен съд Кюстендил исковата молба три пъти е била оставяна без движение и на ищеца са били давани указания да отстрани нейните нередовности, но указанията не са били изпълнявани, като всеки път са били представяни изявления - „заявление - жалба за бавност - инцидентен деликтен и квазиделиктен иск - отказ от правосъдие". След посочване размер на обезщетението за неимуществени вреди, в размер на 30000 лв. делото е било изпратено по компетентност на Окръжен съд Кюстендил, който е приел предявените искове за недопустими и е прекратил производството по делото. За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадените от жалбоподателя множество заявления - от 25.02.2015 до 30.09.2016 г., не отстраняват нередовностите на исковата му молба и не установяват надлежно възникнало у ищеца право на иск срещу ответниците Районен съд Радомир, Национално бюро за правна помощ и С. В.-АК П.. Частният жалбоподател сочи като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на процесуален въпрос от значение за спора, а именно за компетентността на съдилищата да разгледат предявения от него иск, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Настоящият състав намира, че на така поставеният въпрос съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС и не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В същата се приема, че задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 100 и чл.129 ГПК. Приема се, че съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено, а съгласно чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Горните правила установяват санкция за страната от несвоевременно извършено процесуално действие, състояща се в ненастъпването на правните последици, които законът свързва с извършването му. В настоящия случай, след дадените му надлежни указания за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност по чл.127 и 128 ГПК жалбоподателят е проявил бездействие като не е изпълнил горните указания в предоставения му срок. При тези данни, въззивният съд правилно е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството и връщане на исковата молба. Частният жалбоподател и пред настоящата инстанция не сочи доводи, които да опровергават изводите на администриращия съд, а навежда само общи оплаквания за нарушение на закона. Не се твърдят и конкретни факти или нарушения, опорочаващи процедурата по администриране на върнатата искова молба.. Така установеното практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде променяна като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид горните съображения, съдът: