Определение № 1205 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от СНЦ „ЗДРАВЕЦ“, [ЕИК], СНЦ туристическо дружество „БИО-Б-ЕКО“, [ЕИК], и СНЦ „БЪДЕЩЕ ЗА ТРИГРАД“, [ЕИК], срещу разпореждане № 26 на Министерския съвет от 31 януари 1964 г. в частта, с която пещерите на НР България, с изключение на тези, за които има отделни решения, са възложени за експлоатация и стопанисване на Български туристически съюз – т. 5 от разпореждането на МС. Разпореждане № 26 на Министерския съвет от 31 януари 1964 г. е прието за уреждане на някои въпроси, свързани с по-нататъшната дейност на Българския туристически съюз. В жалбата са изложени подробни съображения за допустимостта на оспорването и са направени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт като противоречащ на материалноправните разпоредби и целта на закона, които пороци водят до неговата нищожност. Отправено е искане съдът да отмени разпореждане № 26 на Министерския съвет от 31 януари 1964 г. в частта, с която пещерите на НР България, с изключение на тези, за които има отделни решения, са възложени за експлоатация и стопанисване на Българския туристически съюз. Върховният административен съд (ВАС) е администрирал жалбата по реда на чл. 151 и чл. 152 от АПК като административният орган, издател на оспорения акт – Министерският съвет на Република България, е изпратил в срок заверено копие на оспорения административен акт и преписката по приемането му, като в съответствие с чл. 152, ал. 3 вр. чл. 153, ал. 1 от АПК е посочил списък, вкл. адресите, на страните по издаването на акта и е отправил молба за конституирането им – Сдружение „Български туристически съюз“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на околната среда и водите, министъра на туризма и областния управител на област Смолян. Административният орган е изложил възражение относно допустимостта на жалбата. При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата, съдът счита, че спорът не е подсъден на Върховния административен съд по следните съображения: Съгласно чл. 132 от АПК законодателят е уредил родовата подсъдност на делата, подсъдни на административните съдилища и делата, подсъдни на Върховния административен съд. Според разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на ВАС са подсъдни оспорванията на актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Предвид нормативната уредба, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от министрите, и това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е направено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, според което текстът на предложение първо от посочената разпоредба на Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и министрите, при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е възприето, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция относно актове на Министерски съвет и министрите, определени като административни такива и израз на политическите им концепции за управление - актовете, издавани при упражняване на публична власт, в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, които могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Предвид изложеното и естеството на атакуваното разпореждане на Министерския съвет, настоящият състав приема, че жалбата не е подсъдна на Върховния административен съд, тъй като процесният акт на Министерския съвет не е издаден при упражняване на неговите конституционни правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Горното налага извод, че спорът е подсъден по рода си на административните съдилаща по аргумент от чл. 132, ал. 1 АПК. Съгласно правилата на местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. Според настоящия съдебен състав, като прецени предмета на обжалване и в какво се състои искането на жалбоподателите от съда, чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК, при определянето на компетентния по правилата на местната подсъдност съд следва да се съобрази посочения от ответника адрес на адресата на акта - Сдружение „Български туристически съюз“, който и след проверка в публично достъпен правно-информационен регистър е седалище в държава България, област София, община Столична, гр. София, [улица], ПК [пк], поради което спорът е подсъден на Административния съд София-град. Воден от горното, съдът приема, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд София-град, който да разгледа подадената от СНЦ „ЗДРАВЕЦ“, СНЦ туристическо дружество „БИО-Б-ЕКО“ и СНЦ „БЪДЕЩЕ ЗА ТРИГРАД“ жалба срещу разпореждане № 26 на Министерския съвет от 31 януари 1964 г. в частта по т. 5, като административният съд се произнесе включително по представеното с преписката пред ВАС становище на Министерския съвет за недопустимост на жалбата. По изложеното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,