Определение № 3873 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4504/07.12.2023 година, подадена от Р. Б. П., срещу решение № 209/05.10.2023 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 199/2023 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Монтана е потвърдил първоинстанционното решение № 22/28.02.2023 година на Районен съд Берковица, постановено по гр. д. № 463/2021 година, с което по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предявен от К. Г. Ф. срещу Д. Б. П. и Р. Б. П., в качеството им на законни наследници на М. П. П. е обявен за окончателен сключения на 23.01.2019 година, между М. П. П., в качеството й на продавач и К. Г. Ф., в качеството му на купувач, предварителен договор за продажба на 2/3 идеални части от описаните в договора имоти за сумата от 7000.00 лева. В подадената от Р. Б. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от К. Г. Ф. срещу касаторката иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба К. Г. Ф. е подал отговор с вх. № 657/12.02.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 209/05.10.2023 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 199/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. Р. Б. П. е била уведомена за обжалваното решение на 07.11.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 4504/07.12.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата обаче се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК при искове за сключване на окончателен договор, който има за предмет недвижим имот, какъвто е този по настоящето производство, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота. В случая общата данъчна оценка на имотите, предмет на предварителния договор, който се писка да бъде обявен за окончателен е 2852.00 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Същевременно от нея е видно, че касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Изключението не намира приложение за искове, които имат друг предмет, като например искове за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот или за сключване на окончателен договор, макар и те да дават косвено отражение върху правото на собственост. Последните искове са облигационни такива, като не се приравняват на искове за собственост, което изрично е видно от разпоредбите определящи цената на тези искове. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот или за сключване на окончателен договор се определя по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска. Тези искове биха подлежали на касационно обжалване, независимо от това, че цената им е под 5000.00 лева, в случаите когато са съединени за разглеждане в едно производство с иска за собственост по реда на чл. 210, чл. 211, чл. 212 или чл. 213 от ГПК, в какъвто смисъл е посоченото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В останалите случаи касационното обжалване ще е изключено, тъй като тези искове имат предмет, различен от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, макар че постановените по тях решения могат да намерят косвено отражение върху правото на собственост или ограниченото вещно право. Затова предявения по делото иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не е с цена над 5000.00 лева, като същевременно не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключение, тъй като не са налице предявени искове за собственост, с които облигационния иск за сключване на окончателен договор да е съединен като преюдициален. Поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Монтана е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Монтана е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. С оглед на изхода на делото Р. Б. П. ще трябва да заплати на К. Г. Ф. сумата от 1200.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение