Определение № 2569 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 575/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото адв. В. О. К. против решение № 261195/06.10.2023г. по гр.д. № 6424/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 79 482/30.04.2020г. по гр.д.№ 68 122/ 2018г. на Районен съд – София, с което е отхвърлен предявеният от В. К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД осъдителен иск с правна квалификация чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 25 000 лева - частичен иск от общо претендирани 72 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени пропуснати ползи - нереализиран приход от договор за правно обслужване, вследствие на неизпълнение от страна на банката на задължение по договор № 12FINV91501116230909/14.07.2014г., а именно: налагане на запор върху средства по сметката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2018г. до изплащане на вземането. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата и по делото, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 79 482 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 68 122/2018г. на Районен съд - София е отхвърлен предявеният от В. О. К. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД осъдителен иск с правна квалификация чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 25 000 лева - частичен иск от общо 72 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени пропуснати ползи - нереализиран приход от договор за правно обслужване, вследствие на неизпълнение от страна на банката на задължение по договор № 12FINV91501116230909/14.07.2014г., а именно: налагане на запор върху средства по сметката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2018г. до изплащане на вземането, като неоснователен. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника - Национална агенция по приходите. По делото е установено, че на 14.07.2014г. между ищеца В. О. К. и ответната банка е сключен договор за откриване на клиентска сметка на адвокат № 12FINV91501116230909 /неоспорен в процеса/, по силата на който банката открива, поддържа и води сметка по смисъла на чл.39 от Закона за адвокатурата в BGN с посочен в т.1 от договора IBAN и банков код. Съгласно клаузата на т.2 от договора по сметката могат да се превеждат суми за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиент/и на адвоката, заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката, извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиент/и на адвоката и за други цели, предвидени в сключения договор между адвоката и негов/и клиент/и, а в т.6 е установено, че адвокатът може да използва средствата по сметката само за извършване на плащанията, предвидени в чл.39 ЗА. От т.З от договора се констатира, че титуляр на сметката е адвокатът и само той или упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице може да се разпорежда със средствата по специалната сметка и да получава информация за авоарите и движението по нея, а от т.4 - и че сумите по сметката не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. Не се спори в производството и че на 06.12.2017г. в ответната банка е постъпило запорно съобщение по чл.202, ал.1, във връзка с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК от публичен изпълнител по изпълнително дело № 22060005053/ 16.01.2006г. по описа на ТД София-НАП, за налага запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на В. О. К. в размер на 4 710,20 лева, обезпечаващи задължения към 05.12.2017г., от които: главница - 1 695,15 лева, нелихвоносна част-190 лева и лихва - 2 825,05 лева. Във връзка с това изпълнително производство на 22.06.2018г. в „Първа Инвестиционна банка“ АД е постъпило разпореждане № С180022-029-0015044 от 20.06.2018г. за изпълнение на запорно съобщение по изп. дело № 22060005053/2006г., образувано срещу В. О. К., с което е наредено незабавно след получаването му да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника суми в размер на 4 324,75 лева по сметката на ТД на НАП - София. Същото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С180022- 029-0015044 от 20.06.2018г. е получено в „Първа инвестиционна банка“ АД и на 04.07.2018г. В отговор на разпореждането от 20.06.2018г. на 04.07.2018г. ответната банка е уведомила публичния изпълнител, че две от сметките на ищеца са открити в съответствие с чл.39 от Закона за адвокатурата, като сумите по тези сметки не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. С писмото са поискани допълнителни указания. С молба с вх. № 3266 от 31.07.2018г., приета в ФЦ „Европа“ на ответната банка на 20.07.2018г., ищецът В. К. е посочил, че на 04.07.2018г. банката е получила разпореждане № 3-60026/04.07.2018г., с което публичен съдебен изпълнител разпорежда запорираните по негова сметка 4 324,75 лева да бъдат преведени по посочената от него сметка, като до този момент сумата не е преведена от банката, а върху нея ежедневно се трупат наказателни лихви за негова сметка, във връзка с което моли да бъде уведомен за причините, поради които сумата не е преведена на публичния изпълнител. На 31.07.2018г. В. К. е депозирал нова молба в „Първа инвестиционна банка“ АД - вх. № 3266 от 31.07.2018г. с обективирано изявление, че на 20.07.2018г. е депозирал в банката молба собствените му 4 700 лева да бъдат преведени от сметка с IBAN, съвпадащ с този по процесния договор от 14.07.2014г., по негова карта D.'s или по картовата му сметка V., като е изискал преводът да бъде незабавно извършен, тъй като търпи санкции за забава за негови задължения. С писмо изх. № 1/Ж-3266 от 31.07.2018г. „Първа Инвестиционна банка“ АД в отговор на тези молби е отправила изявление до ищеца В. К., че във връзка с полученото от тях запорно съобщение и нареждане за изпълнение по запор са уведомили органа, наложил запора, че откритите на негово име банкови сметки са със специално предназначение по чл.39 от ЗА и като такива не подлежат на запориране, както и че са поискали допълнителни указания, но до момента не са получили отговор от публичния изпълнител. Посочено е и че, в случай че г-н К. желае да преведе средствата от специалната сметка в изпълнение на запорното съобщение, следва да направи това с платежно нареждане. С последващо писмо от 13.08.2018г. - вх. № Ж-3503, В. О. К. е отправил до ответната страна покана за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 72 025 лева, поради виновно неизпълнение на задълженията й - не е изпълнила разпореждане № 3-60026/04.07.2018г. за превод на 4 324,75 лева от наличните 4 710,20 лева към НАП, което изпълнение е единственото условие за отмяната на наложения му запор, и не е уважила исканията по двете му молби /от 20.07.2018г. и 31.07.2018г./. Във визирания акт ищецът е обективирал твърдения, че поради виновното неизпълнение на задълженията на банката запорът върху банковите му сметки е все още наличен, което му причинява вреди, съответно, че пропуска ползи от това, че е бил уведомен от клиент, че няма да сключи договор за юридическо обслужване на стойност 72 000 лева, поради това че банковите му сметки са запорирани. В отговор с изх. № Ж-3501/1 от 2018г. „Първа инвестиционна банка“ АД е уведомила ищеца, че е действала изцяло съобразно разпоредбите на действащото законодателство и че не дължи обезщетение за вреди. На 17.08.2018г. в банката е постъпило писмо от ТД-София на НАП, с което се изисква информация дали е наложен запор по изпратеното запорно съобщение от 05.12.2017г., върху кои банкови сметки, признава ли се вземането за основателно, има ли други претенции, както и коя от сметките е специална по смисъла на чл.39 ЗА. Исканите сведения са изпратени от банката на публичния изпълнител на същата дата. В същите с отразено, че на името на ищеца са открити две сметки - едната, от които е разплащателна по чл.39, ал.1 ЗА, сумите по която не подлежат на запориране, а втората - е кредитна карта, която е запорирана с посочената в запорното съобщение сума, но от нея не могат да се правят преводи. По искане на ищеца в първоинстанционното производство е прието заверено копие от снимка от телефонно устройство на преглед на сметка, оспорена от ответната страна. До приключване на устните състезания пред СРС ищецът не е ангажирал доказателства, с които да установи истинността на това доказателство. По искане на ищеца е заличена допуснатата допълнителна съдебно-компютърна експертиза за изясняване на въпросите бил ли е налаган запор върху процесната сметка и за какъв период от време. В производството пред СРС В. К. е представил и кореспонденция от 5 броя писма, водена по електронна поща между него и лицето П. Ж. в периода от 08.08.2018г. до 13.08.2018г. във връзка със сключване на договор за правно обслужване - от и на адреси: [електронна поща] и [електронна поща]. В първото представено писмо, изходящо от ищеца на 08.08.2018г. от акаунт [електронна поща] с получател: [електронна поща].соm и Сс: [електронна поща], след отправени благодарности, че г-н Ж. се е свързал с него и уверения, че с колегите му ще работят с последния и бизнес партньорите му, и изказани съжаления, че с колегите му не владеят италиански език, но свободно могат да ги консултират на английски и немски език, а при необходимост - да наемат преводач, както и за специфичните области, в които не са специализирани - да осигурят съдействието на техни колеги, е направена предварителна оферта за правно обслужване в два варианта. Приложени са и автоматични отговори за успешно получаване на съобщението от обслужващия адреса на изпращача сървър. В писмо от 09.08.2018г. от имейл адрес petarnjivkov@,gmail.com, посоченият в него автор П. Ж. е направено предложение за корекции на офертата относно срока и възнаграждението и е направено предложение за среща в офиса на адресата за съгласуване на бъдещата работа, като е изискана и обща информация за фирмата, г-н К. и сътрудниците му, препоръки от други негови клиенти, информация за други негови клиенти с предмет на дейност, сходен с техния, данни за дела срещу него, административни наказания и глоби, ако има такива, както и дела или спорове между него и клиенти. В писмо от същата дата, изходящо от електронния адрес на В. К. до „P. J.“, е обективирано изявление, че приема условията им и че очаква срещата им утре, за когато ще подготви проект на договор за правно обслужване с допълнителна клауза за управление на парични средства чрез банкова сметка. Приложен е и автоматичен отговор за успешно получаване на съобщението от обслужващия адреса на изпращача сървър. В писмо от 10.08.2018г. от имейл адрес [електронна поща]. com до имейл адрес [електронна поща] посоченият в него автор е инкорпорирал изявление, че и той от своя страна иска да благодари за днешната среща, както и за предоставените данни и препоръки, както и че приемат окончателния вариант /с клауза за забрана за предсрочно прекратяване/ на договора и са готови да го подпишат, но ги притеснява информацията за запорираната адвокатска сметка, както и че моли за повече информация и срокове, при които ще бъде разрешен проблема. В последното писмо от 13.08.2018г., изходящо от имейл адрес: petamjivkoy@ gmail.com с получател: [електронна поща], е посочено, че по инструкции на г-н Копат прекратява преговорите за подписване на договор за правно обслужване, тъй като са разчитали много на управление на финансовите им средства чрез адвокатската сметка на г-н К. - услуга, която не може да им бъде предоставена, тъй като, както е потвърдил г-н К., не е и в състояние да им предостави срок, в който сметката му ще бъде отблокирана. По делото е изслушано и прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. Н. Х., неоспорено от страните. В същото са посочени установените IP адреси, от които са изпратени приложените към исковата молба електронни писма и датите на изпращането им, съвпадащи с отразените в писмата такива, като и е удостоверено и че към нито едно от тези писма няма прикачени файлове. От заключението на вещото лице Х. се констатира и че при извършената проверка за интернет свързаността на ищеца се е установило, че се използва IP адрес, който е идентичен с IP адреса, от който е водена кореспонденцията; че ищецът използва мейл клиентска програма „M. O. 16.0” за достъп до пощата си: [електронна поща] g; че получаването на мейлите е технически процес, свързан с два процеса и техните стойности: процесорно; I/O хардуерно време на мейл сървърите и време за пренос между тях - трасе; че за време на получаване може да се вземе средностатистическо от 5 секунди до 30 секунди за gmail; че процесната информация е разменяна между следните мейл акаунти: vladimir.kondov @kdc.bg, netarni ivkov@ gmail .com и oeshkonti@,abv.bg. като не се е установила друга разменяна информация между тях, освен приложената към исковата молба. По реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице инж.Н. Х. е пояснил, че е изследвана само електронната поща на ищеца К., но не и пощата на неговия съконтрагент; че изследването включва данните от компютъра, като в компютъра на ищеца е изследвана клиентската програма, която има достъп до уеб базираната поща, която е „M. O. 2016“, както имейлите там, така и уеб базираната част на имейла. Експертът е посочил и че информацията, която е изследвал, технологично е възможно да бъде манипулирана, но поради факта, че присъства система, която автоматично прави рапорти и на база нейния анализ е категоричен, че пощата е действително създадена и изпратена към онзи момент, както и получена и че при информацията, която е изследвал не е констатирал манипулиране. В откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2019г. ищецът В. О. К. е изслушан по реда на чл.176 ГПК, при което същият е заявил, че не знае бащиното име и единен граждански номер на контрагента си г-н Ж., нито домашния му адрес, както и че не може да предостави по-конкретни данни за неговата личност. По делото е разпитана като свидетел П. И. Г. - К., съпруга на ищеца. Същата депозира показания, че й е известно, че съпругът й има сметки в ответната банка, както лични, така и служебни; че през март - август 2018г. знае, че банката е запорирала неговата адвокатска сметка, за което са разбрали в началото на месец март по повод на това, че му е било отказано да тегли от служебната сметка, като му било казано, че тя е запорирана до определен размер от публичен изпълнител, за което съпругът й й разказал вкъщи и бил много ядосан. Поддържа се, че срещу ищеца е имало изпълнително дело за негови лични задължения, по което свидетелката контактувала с публичния изпълнител; че по нейно настояване ищецът е отишъл при публичния изпълнител да попита какво си случва и Соня Г. му е казала, че през м.декември 2017г. е изпратила запорно съобщение до „ПИБ“, което явно е било изпълнено. Сочи и че след това в продължение на няколко месеца съпругът й преговарял с публичния изпълнител, с банката и взели решение, че щом така или иначе е наложен запор парите да се изплатят на публичния изпълнител, за да се погасят вземанията. Твърди, че знае, че съпругът й многократно ходил в банката, за да инициира превод на сумите към НАП, но оттам са му отказвали; че на 20.07.2017г. тя лично е ходила в клон на банката, намиращ се на [улица]и поискала да изготви платежно нареждане, за да се преведат парите на НАП, но служителката й казала, че не може да приема платежни нареждания и да оперира със сметката, тъй като има наложен запор, и тогава свидетелката депозирала молба, в която съпругът й бил написал някакви инструкции към банката, за която й казали, че ще бъде разгледана в централата на банката. Поддържа, че е имала пълномощно, направено по повод ходенето й в банката и че постоянно пълномощно няма. При разпита й г-жа П. Г. - К. посочва и че след като съпругът й е бил изписан от болница е отишъл в същия офис на банката, за да депозира втора молба, като му били обещали нещо да предприемат; че някъде около средата на м.август публичният изпълнител Г. се е обадил на свидетелката и й казала, че търси връзка със съпруга й, тъй като имало проблем със запора; че те се чули и горе-долу по това време съпругът й казал, че са му освободили парите, както и че в първата половина на август той е имал едни бизнес преговори. Съобщил й е, че преговаря с клиент за сключване на постоянен договор и я помолил да присъства на поисканата от клиента среща; че срещата се е състояла в ресторант „Хепи“ на [улица], по обяд, като на нея са присъствали клиентите - един българин и един италианец, като са се обсъждали конкретни клаузи от договора за правна помощ, за постоянна работа в рамките на две години и месечно възнаграждение от 3 000 лева. Свидетелката сочи, че основният разговор се е състоял в написаното в договора - клаузата за инфлационна индексация на месечните възнаграждения; че клиентите не били съгласни да се индексира хонорарът, поради което съпругът й предложил договорът да бъде без право на прекратяване за две години, за да има някаква сигурност за него и те се съгласили, поради което договорът е трябвало да се преработи, съотв., че вторият основен въпрос, който се е обсъждал, е бил, че естеството на работата на клиентите е включвало необходимост по служебна сметка да се приемат техни служебни пари, като съпругът й им съобщил, че има служебна сметка, която в момента е запорирана, но очаква този въпрос да се разреши. Поддържа се, че това смутило клиентите и те казали, че ще помислят; че няколко дни след тази среща българският клиент се е обадил на ищеца и му казал, че се отказват от подписване на договора, защото за тях най-важното е наличието на служебна сметка, с която да могат да боравят с техните средства и това е нещо, което ги притеснява. Сочи, че те са имали някакъв бизнес с машини и са търсели да закупят имот близо до София, където да разположат складове и фабрики и в момента оглеждали имоти около [населено място] и имат необходимост парите по евентуално сключена сделка да се превеждат по адвокатска сметка, а също там да се превеждат разходи по тези сделки, понеже все още не е било регистрирано българско дружество и те нямали сметки в България. Навежда твърдения, че договорът бил написан на български и на английски език, като възложители в него били посочени двамата - българинът П. Ж. и италианецът, които са били в съдружие, чието име не помни; че срещата била за подписване на договора, но той не е бил подписан, тъй като е трябвало да бъде променена клаузата за инфлация и да се сложи клауза за неустойка /в случай на предсрочно прекратяване - в размер на хонорарите до края на двугодишния период/, заради което е трябвало да се състави нов договор, но такъв не се е подписал. Счита, че е адвокат и в това й качество е присъствала на срещата; че не работи постоянно със съпруга й, но така или иначе у тях обсъждат някои въпроси и от време на време си помагат; че причината да не се сключи договора е, че клиентът се е бил обадил на съпруга й и му казал, че не могат да работят с него, тъй като липсвала служебна сметка, където да превеждат техните пари и да имат сигурност. На проведената бизнес среща проблемът със сметката е бил обсъждан дълго, като са били представени няколко препоръки от клиенти и проекта на договора. Свидетелката посочва и че съпругът й сам е написал проекта на договора, като общо взето са обсъждали отделни клаузи у тях устно и тя е знаела по същество съдържанието на договора; че в шапката на договора като изпълнител е бил описан съпругът й, а като възложители - П. Ж. и италианецът, които им обяснили, че им предстой създаването на смесено дружество, което все още не е регистрирано, както и че същата си спомня, че в договора са били изписани имената на клиентите, данни с адреси, ЕГН на П. Ж.. Въззивната инстанция след преценка по реда на чл.172 ГПК не кредитирала показанията на свидетелката в частта относно поддържаното запориране от банката на процесната сметка; в частта, че съпругът й многократно е ходил в банката, за да инициира превод на сумите към НАП, но оттам са му отказвали, както и че при ходенето й до банката на 20.07.2018г. й било казано, че има наложен запор по служебната сметка на съпруга й. В тези им части съдебният състав намерил, че показанията на свидетелката са обусловени от близките й отношения с ищеца, обуславящи нейната заинтересованост от изхода на спора. Съдът е приел, че същите са недостоверни, тъй като съгласно нормата на чл.200 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, а не от банковите институции, като с оглед разпоредбата на чл.202, ал.1 ДОПК запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, съотв. съгласно ЗПУПС и подзаконовите актове по прилагането му платежни операции се извършват от ползвателя на платежната услуга въз основа на платежно нареждане по утвърдения формуляр-образец от БНБ, дадено писмено или по електронен път, ако това е договорено между страните /каквато хипотеза в случая не е налице/, а не въз основа на молби и/или устни искания, като в тази връзка съобразява и професионалните знания и опит на свидетелката в качеството й на адвокат, които предполагат, че е наясно с нормативните изисквания. Счел, че в обсъжданата част показанията почиват на предположения или на казаното на свидетелката от самия ищец, а по отношение на втората и трета група обстоятелства - противоречат на приети безспорни доказателства по делото. Свидетелката не поддържала да е придружавала съпруга й до банката при неговите посещения, поради което обективно няма как да е възприела осъществилите се там обстоятелства. От друга страна, от депозираните в банката писма /извън това, подадено от свидетелката/ е констатирано, че г-н К. е ходил лично два пъти до нейни клонове, като в производството не са представени доказателства последният да е изготвял и представял пред същата платежни нареждания за извършването на преводи от процесната сметка, изпълнението на които да му е било отказано. Също така по делото не се твърдяло и не са представени доказателства свидетелката П. Г. - К. да е разполагала с нотариално заверено пълномощно към 20.07.2017г., за да е могло да й бъде предоставена каквато й да било информация относно тази сметка. Въззивният състав е счел, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката и в частта относно причината, поради която договорът за правно обслужване не е бил подписан. В мотивната си част е изложил съображения, че показанията не почиват на личните впечатления на г-жа Г. - К., а на казаното й от самия ищец. При така приетото от фактическа страна решаващият съдебен състав напълно е споделил изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована неоснователността на иска на ищеца В. О. К. с правно основание чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 25 000 лева - частична претенция от общ размер на вземането от 72 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи - нереализиран приход от договор за правно обслужване. Посочено е, че безспорно главните страни в процеса в периода: м. 12.2017г. - м.08.2018г. са били обвързани с облигационно правоотношение по силата на сключения между тях на 14.07.2014 г. договор за откриване на клиентска сметка на адвокат № 12FINV9150111- 6230909, но с ангажирания и кредитиран от съда доказателствен материал ищецът в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес по чл.154, ал.1 ГПК не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответната банка е блокирала специалната му клиентска сметка, открита въз основа на договора от 14.07. 2014г. по разпореждане на публичен изпълнител при НАП, ТД-София от 05.12.2017г. и че е отказала да извърши искан от жалбоподателя превод от тази сметка по публичното изпълнение на НАП за погасяване на лични негови задължения. Констатирал е, че г-н К. сам се е отказал от изготвянето на допуснатата му пред СРС експертиза за установяване на обстоятелствата, дали процесната сметка е била блокирана вследствие на наложения от публичния изпълнител запор, същият не е представил никакви доказателства за изготвено писмено нареждане с необходимото нормативно съдържание за извършване на твърдяната платежна операция до НАП и неговото представяне пред банката, по което да е постановен отказ за разпореждане със средствата от сметката. Същевременно е отчетено, че дори и да беше надлежно установено в производството наличието на такъв отказ на банката за извършване на превод на парични средства за погасяване на лични задължения на ищеца, същият не би обосновал неточно изпълнение на договорните задължения на „Първа Инвестиционна банка” АД по процесния договор от 14.07.2014г. предвид естеството на тази сметка, постигнатата между тези лица уговорка в клаузата на т.6 от сделката и разпоредбата на чл.39, ал.З ЗА. За пълнота на изложението съдът е посочил още, че с оглед нормативната уредба, установена в разпоредбите на чл.200 ДОПК и чл.202, ал.1 ДОПК, налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, без да е необходимо извършването на каквито й да било действия от страна на последната, с оглед на което ответната банка не може да носи отговорност за действията на трети лица, върху които последната не разполага с никакви правомощия да влияе. Отговорност същата би могла да носи само за поведението на собствените й служители, касаещи неправомерно блокиране на суми по сметка по чл.39 ЗА или неправомерен превод въз основа на такъв запор, каквито хипотези в случая не са налице. На следващо място, съдът е намерил, че в хода на процеса жалбоподателят-ищец не е доказал претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. В тази връзка е цитирано решение № 282/27.10.2015 г. по гр.д. № 1506/2015 г. на ВКС, IV ГО и др., че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Същевременно преценката за предвидимост на вредите по чл.82 ЗЗД се извършва към момента на пораждане на задължението. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допускат като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Съдът е намерил, че процесните вреди нямат такъв характер. Евентуалното блокиране на част от наличността по такава сметка би могло да породи негативни последици само за съществуващите клиенти, но не и за бъдещите такива. Във връзка с разглеждания въпрос съдът е отчел още, че с поведението си ищецът е възпрепятствал изясняването на обстоятелствата във връзка със сключване на договора за правно обслужване, като не е предоставил данните на лицето, с което е преговарял, за да може то да бъде разпитано като свидетел в производството съгласно заявеното от ответното дружество искане. Намерил е, че твърденията му, че не разполага с такива данни се опровергават от събраните в производството гласни доказателства - показанията на свидетелката П. Г.-К., че те са били посочени в изготвения от него проект на договора. В приложението по чл .284, ал .3, т .1 ГПК касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл. последно ГПК, като в приложеното изложение на основанията за касационно обжалване не е формулиран правен въпрос и не се цитира съдебна практика. Обосновава очевидната неправилност с отказа на съда да кредитира показанията на свидетеля, относно личното й посещение в банката, както и извода, че показанията й почиват на предположения или на казаното й от самия ищец. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК, с твърдение за наличие на очевидна неправилност на акта поради това, че съдът отказал да кредитира показанията на свидетеля, относно личното й посещение в банката, както и с оглед извода, че показанията й почиват на предположения или на казаното й от самия ищец. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която следва да е изводима от мотивите на съдебното решение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281, т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакването за неправилност е такова за несъгласие с правен извод на съда, поради което не е предмет на селективната фаза на касационното производство. Следва да се има предвид, че водещият мотив на съда е, че дори и да беше надлежно установено в производството наличието на отказ на банката за извършване на превод на парични средства за погасяване на лични задължения на ищеца, същият не би обосновал неточно изпълнение на договорните задължения на „Първа Инвестиционна банка” АД по процесния договор от 14.07.2014г. предвид естеството на тази сметка, постигнатата между тези лица уговорка в клаузата на т.6 от договора и разпоредбата на чл.39, ал.З ЗА. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът само формално се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без във връзка с тях да е формулиран правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат, който въпрос не може да бъде служебно извеждан от съда с оглед диспозитивното начало в гражданския процес - т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на сочените допълнителни селективни критерии по чл. чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С оглед изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като на ответника по касацията, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд