Определение № 779 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. М., чрез адв. Г. Й., против решение № 11 от 11.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 523/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 43 от 01.06.2022 г. постановено по т. д. № 82/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен изцяло предявеният от С. М. М. против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД иск за заплащане на сумата 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019 г. в Република Унгария, причинено виновно и противоправно от И. А. при управление на лек автомобил Опел модел „Виваро“, рег. [рег.номер на МПС], отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител юрк. И. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. С въззивното решение исковата претенция на С. М. М. за заплащане на сумата 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019 г. в Република Унгария, причинено виновно и противоправно от И. А. при управление на лек автомобил Опел модел „Виваро“, рег. [рег.номер на МПС], отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата е счетена за неоснователна. Прието е, че от доказателствата по делото ме е установено противоправно поведение на водача на лекия автомобил Опел модел „Виваро“, рег. [рег.номер на МПС] – И. А., поради което болките и страданията на ищцата не подлежат на обезщетяване от застрахователя. Видно от представеното Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейски управление на окръг Чонград-Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария наказателното производство е образувано за причиняване по непредпазливост на ПТП, от което е последвало смърт, на основание пар. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Унгария. Разследващите органи са установили, че на 02.08.2019 г., около 20:30 ч., П. Ч. е управлявал л. а. Мерцедес А160 с румънска регистрация рег. [рег.номер на МПС] по автомагистрала М43, със скорост от около 80-85 км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини, в проливен дъжд, при ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение. Описан е вида на магистралата - такава с по две ленти за движение в едната посока и една спирачна лента, като противоположните посоки на движение са разделени една от друга със стоманена мантинела. Разследващите органи от отдел „Пътна полиция“ – [населено място], Унгария са установили, че водачът Ч. е управлявал пътното превозно средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил управление над автомобила и се е блъснал в лявата стоманена мантинела със скорост от около 80 км/ч. От удара автомобилът се завърта обратно на часовниковата стрелка и спира на 27 метра от мястото на сблъсъка, напреки на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за движение. П. Ч. и пътуващият с него А. Д. слезли от автомобила, за да го обозначат за останалите участници в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. След инцидента, в същата посока както на лекия автомобил Мерцедес А160, се движело ППС с непозната марка и регистрационен номер, а зад него - водачът И. И. А., управляващ лек автомобил Опел Виваро, рег. [рег.номер на МПС], на къси светлини с приблизителна скорост от около 100-110 км/ч. В превозното средство пътували общо 8 пътници. Приближавайки към мястото на произшествието, водачът И. А., след смяната на лентата за движение от непознатото, движещо се пред него, превозно средство, забелязал на пътното платно лекия автомобил Мерцедес А160, но поради закъснялата възможност да го забележи, се блъснал, без да натисне спирачка, в застаналия от лявата страна, пред предния калник на мерцедеса, П. Ч. и в самия лек автомобил Мерцедес А160. От удара П. Ч. се заклещил под лекия автомобил Опел Виваро, който го влачил до крайното си местоположение, като в резултат на тежките травми, Ч. починал на местопроизшествието. Посочено е, че травми с различен интензитет вследствие на ПТП са получили водачът И. А. и други лица, сред които и ищцата С. М.. В резултат на извършените действия по разследване на инцидента, се приема, че отговорност за ПТП носи П. Ч., тъй като с действието си е нарушил пар. 25, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се извършва в съответствие с климатичните, пътните, както и условията за видимост, а също така и разпоредбите на пар. 21, ал. 12 от същия правилник, според който пешеходец, намиращ се извън населено място, на пътното платно, на лентата за спиране или в канавката, през нощта или в случай на ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна жилетка. Поради смъртта на водача Ч. наказателното производство против него е прекратено. Относно водача И. А., управлявал лекия автомобил Опел Виваро не е установено нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в съобразяването и действието. Прието е, че отговорността за ПТП е единствено на водача П. Ч., който е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил тежки и леки телесни повреди на посочените в акта лица. Независимо от осъществяване на състава на пар. 235, ал. 1 НК, поради смъртта му, наказателното производство е прекратено. Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейски управление на окръг Чонград-Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - [населено място], Унгария не е задължително за съда, доколкото няма характер на влязла в сила присъда. Доколкото, същото издадено е от компетентен орган, извършил разследване на причините за ПТП след събиране на информация от различни източници, следва да се цени и обсъжда наред с другите доказателства по делото. Свидетелските показания и комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза не установяват различни обстоятелства във връзка с механизма на ПТП. Свидетелката А. Л. твърди, че И., както познавала водача, много бързо карал. Не посочва обаче да е забелязала каква е била скоростта на движение на Опела, не се уточнява през цялото време ли е карал така или е намалил скоростта, когато се е стъмнило и е завалял дъжд. В цитираното решение за прекратяване на процедурата по разследване се посочва, че скоростта на Опела е била 100 -110 км/ч. Разрешената за движение по магистралата е 130 км/ч. Субективните усещания на свидетелката не могат да бъдат доказателство за скоростта на движение. Експертното заключение е, че водачът А. се е движил на небезопасна дистанция зад неизвестен автомобил, което го е поставило в невъзможност да възприеме опасността на пътя, а от това следва и закъснялата му реакция по намаляване на скоростта или спиране. В съдебно заседание, обаче вещото лице Ф. е обяснило, че този извод почива на предположение и няма документи, от които да се извлекат данни за това каква е била дистанцията между двата автомобила, поради което заключението не следва да бъде кредитирано в тази част. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Допустимо ли е съдът да обоснове решението си върху доказателства, събрани в друго производство?“; 2. „Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъжда всички доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост или е достатъчно да приеме изводите си единствено въз основа на едно от сбраните доказателства?“ и 3. „Следва ли съдът, когато не възприема заключението, изготвено в хода на съдебното дирене, да изложи подробни мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 05.11.2020 г. по т. д. № 2009/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение № 200 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г., ВКС, IV г. о. и решение № 327 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г., ВКС, IV г. о. и третия с решение № 24 от 23.04.2020 г. по т. д. № 437/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г. на ВСК, III г. о. и решение № 21 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. ВКС, IV г. о. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, тъй като не е налице противоречие с цитираната от касатора трайна практика на ВКС. По първия въпрос следва да се посочи, че актовете на органите на досъдебното производство, включително и постановлението на прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не представляват доказателство за причината за ПТП. Същите нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, каквато сила чл. 300 ГПК придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно обстоятелството дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Решаващите изводи на въззивния съд са, че свидетелките показания и автотехническата експертиза не установяват със сигурност, че причината за настъпването на ПТП е поведението на водача И. А.. Показанията на свидетелката не установяват точната скорост на движение на автомобила, както и, че същата е превишавала разрешената скорост за движение по магистралата. В заключението на експертизата се посочва, че неизвестен автомобил е възприел своевременно катастрофиралия Мерцедес А160 и го е заобиколил в съседната лента. Движейки се зад него обаче, водачът А. не е могъл да забележи своевременно катастрофиралия автомобил и се е блъснал челно в него. Едновременно с това в т.3.2. от заключението се посочва, че водачът А. се е движил на небезопасна дистанция зад неизвестен автомобил, което го е поставило в невъзможност да възприеме опасността на пътя, а от това следва и закъснялата му реакция по намаляване на скоростта или спиране. В тази част експертизата не е кредитирана от двете инстанции по същество. В цитираното решение за прекратяване на процедурата по разследване е посочено, че скоростта на Опела е била 100-110 км/ч. при позволена скорост от 130 км/ч. По втория въпрос касаторът настоява, че е решен в противоречие с приетото в практиката на ВКС, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях; при това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод, а при наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не; а по третия въпрос с приетото в практиката на ВКС, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост; независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Настоящият касационен състав не намира да е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената съдебна практика, а намира, че въззивното решение е мотивирано в съответствие с нея. Апелативният съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, обосновал е изводите си. Експертното заключение не е кредитирано изцяло по причина, че няма документи, от които да се извлекат данни за това каква е била дистанцията между двата автомобила и самото вещо лице е пояснило в о. с. з., че са възможни само предположения. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба като такова бъде допуснато. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение