Определение № 2218 от 22.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 688/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. В. П. срещу решение № 3/07.01.2026 г. по в.т.д. № 78/2025 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 2/10.01.2025 г. по т. д. № 69/2023 г. на Окръжен съд Ловеч. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, че е налице вземане на „Агростил“ ООД срещу касатора за заплащане на сумата 58 000 лв., ведно със законната лихва от 16.08.2023 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 249/18.08.2023 г. по ч.гр.д. № 537/2023 г. на Районен съд Троян въз основа на запис на заповед с издател Й. В. П. в полза на „Агростил“ ООД и падеж 17.08.2020 г.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е абсолютизирал абстрактния характер на записа на заповед като е отрекъл значението на въведените от касатора възражения относно липсата на каузално правоотношение. Според касатора не е налице нито заемно правоотношение, тъй като издателят не е получил уговорената сума, нито валидно встъпване в дълг за задължения на трети търговски дружества. Твърди още, че е неправилен изводът на въззивния съд, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като според касатора дължимата сума е формулирана като „левовата равностойност на 63 000, определена по фиксинг на БНБ в деня на падежа“, което не представлява безусловно задължение за плащане на определена парична сума. Отделно, подобна формулировка не отговаря на изискванията на чл. 535, т. 2 ТЗ. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1. „Дали при надлежно въведени от издателя на записа на заповед възражения за липса, неосъществяване или погасяване на каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да обсъди тези възражения и да изследва съществуването и изискуемостта на задължението по каузалната сделка, независимо от абстрактния характер на записа на заповед?“;

2. „Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 422 ГПК въз основа на запис на заповед, когато при въведени възражения не е установено съществуването на валидно възникнало и изискуемо каузално задължение между страните, за чието обезпечаване е издаден ефектът?“;

3. „Какво следва да се разбира под „определена сума пари“ по смисъла на чл. 535, т. 2 ТЗ и съответства ли на това изискване запис на заповед, в който размерът на задължението е определяем чрез бъдещ фиксинг на БНБ към неопределен момент и без посочване на конкретна валута?“;

Първият въпрос е поставен поради твърдения, че е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 50126/17.01.2024 г. по гр.д. № 1625/2022 г. на ВКС, IV гр.о. и решение № 73/29.06.2016 г. по т. д. № 1025/2015 г. на ВКС, II т.о., а вторият въпрос - в отклонение от решение № 249/02.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС и решение № 108/22.07.2014 г. по т.д. № 2418/2013 г. По третия, поставен в изложението въпрос, е посочено единствено, че същият е обусловил крайния резултат по делото, като е разрешен в отклонение от трайната практика на ВКС, без да се посочват конкретни съдебни актове.

Ответникът „Агростил“ ООД“ ЕООД оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено при спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и обоснованост. В отговора твърди, че не са налице както общите основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, така и допълнителните селективни критерии по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Претендира разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че с предявеният по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК от „Агростил“ ООД против Й. В. П. иск се претендира установяване съществуването на парично вземане на „Агростил“ ООД в размер 58 000 лв. – неизплатено частично задължение по запис на заповед от 3.06.2020 г., с падеж 17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 249/18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 537/2023 г. по описа на Районен съд Троян. Съдът е анализирал и твърденията в исковата молба, че през 2017 г. Й. П. е бил съдружник в „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ООД (към момента заличен търговец), на които „Агростил“ ООД е доставял регулярно стоки, за които е издавал фактури, т. е. били са в трайни търговски отношения. Поради влошено финансовото състояние на „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ООД Й. П. е встъпил в техните дългове, обезпечени с издадени в полза на „Агростил“ ООД запис на заповед с падеж 18.08.2017 г. за сумата 80 000 лв. и запис на заповед с падеж 17.08.2020 г. за сумата 63 000 лв., по които издател е П.. Съдът е обсъдил отречените да са налице търговски или други отношения между „Агростил“ ЕООД и Й. В. П., респективно каузата за издаване на записите. В тази връзка въззивният съд е обсъдил наведените твърдения за наличието на конкретни каузални правоотношения във връзка, с които са издадени процесните записи на заповед, и е установил ползването на данъчен кредит по ангажираните от ищеца фактури, съответно тяхното осчетоводяване при издателя. Отбелязал е, че размерът на задължението на „Мегатед“ ЕООД към „Агростил“ ООД към 17.08.2017 г. е 33 559,20 лв., а на „Етюд“ ООД – 58 557,04 лв. Акцентирал е на това, че в счетоводството на „Агростил“ ООД няма записвания за лични задължения на Й. В. П. по договори за заем за периода 01.01.2015 г.– 3.06.2020 г.

Съдът е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна – съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно задължение да се плати определена сума пари „…левовата равностойност на шестдесет и три хиляди лева…“, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването, както и подпис на издателя. Посочил е още, че в записа на заповед е визиран падеж на задължението за плащане – 17.08.2020 г. (конкретна дата), като съдът е изяснил, че в този случай предявяването на ценната книга за плащане представлява само покана за изпълнение, поради което е предпоставка само за поставяне на длъжника в забава. Отбелязал е още, че по аргумент от чл. 514, ал. 1 ТЗ непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но не се отразява на правата на поемателя към издаделя на записа на заповед. С оглед на изложеното е приел за неоснователни възраженията на Й. В. П. за недействителност на ценната книга. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника съдът е приел, че ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Отбелязал е още, че при въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на последното, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Като е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и се е позовал на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС. Въззивният съд е приел, че Й. В. П. не установява при условията на пълно и главно доказване, че записът на заповед е издаден като обезпечение на каузално правоотношение – заем от „Агростил“ ООД на Й. В. П., както и пълно или частично погасяване на задължението по него, обосноваващо недължимост на абстрактното менителнично задължение.

Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт.

Първият формулиран от касатора въпрос е процесуалноправен и е относим към задълженията на съда при разглеждане и решаване на спора по делото, т. е. налице е общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Не се обосновава наличие на визираната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Съгласно константната практика на ВКС в това число и решение № 13/28.07.2017 г. по т. д. № 2642/2015 г. на ВКС, I т.о. при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е въвела, да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция на запис на заповед, в това число и възраженията за липса или неосъществяване на каузалното правоотношение. Обратно на твърденията, заявени от касатора, и в съответствие с константната практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, както и наведените от страните твърдения, възражения и оплаквания, включително и тези относно конкретни каузални правоотношения, по повод на които се твърди, че са издадени конкретните записи на заповед, като е изложил собствени мотиви, в това число и по отношение на заявените във въззивната жалба оплаквания. В мотивите на въззивното решение изрично е отбелязано, че, с оглед въведените твърдения и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, Й. В. П. не е установил при условията на пълно и главно доказване, че записът на заповед е издаден като обезпечение на конкретно твърдяно от него каузално правоотношение – договор за заем сключен между него като физическо лице и „Агростил“ ООД, както и пълно, или частично погасяване на задължението по него, обосноваващо недължимост на абстрактното менителнично задължение. При този извод съдът е отрекъл наличието на задължение да разгледа и заявените от длъжника възражения за неполучаване на сумата по този договор. Следователно не се констатира наличие на отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика, както и от служебно известната на съда такава.

По втория въпрос следва да бъде отбелязано, че съгласно указанията, дадени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение ищецът поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. При заявено от ответника издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, ищецът носи тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 248/23.01.2015 г. по т.д. № 3437/13 г. на І т.о., решение № 38/07.04.2015 г. по т.д. № 1008/2014 г. на І т.о., решение № 13/28. 07.2017г. по т.д. № 2642/2015г. на І т.о. и решение № 60173/ 09.09.2021 г. по гр.д. № 1640/20 г. на ІV г.о. В унисон с така посочената практика, след като е разгледал заявените от издателя възражения, въззивният съд е приел, че Й. В. П. не установява записът на заповед да е издаден като обезпечение на неосъществено каузално правоотношение – заем между него и „Агростил“ ООД, както и пълно или частично погасяване на задължението по него, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск.

При наличие на обилна съдебна практика на ВКС поставените в изложението първо и втори въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по т. 3 за допускане на касационен контрол по формулираните правни въпроси.

Третият поставен от касатора въпрос относно тълкуването на понятието „определена сума пари“ по смисъла на чл. 535, т. 2 ТЗ и съответства ли на това изискване запис на заповед, в който размерът на задължението е определяем чрез бъдещ фиксинг на БНБ към неопределен момент и без посочване на конкретна валута, е бланкетно и теоретично формулиран и не кореспондира с решаващата воля в мотивите на обжалваното решение, както и на събраните по делото доказателства. Така формулираният въпрос няма правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не покрива общата предпоставка за допускане до касационно обжалване. Както е посочил и въззивният съд, в процесния запис на заповед от 3.06.2020 г. е формулирано безусловно задължение да се плати определена сума пари „…левовата равностойност на шестдесет и три хиляди лева“, с оглед на което са неоснователни твърденията на касатора, че записа на заповед въвежда бъдещ и външен критерий за определяне на размера на задължението. В случая не става дума за задължение в чужда валута. На самостоятелно основание достъп до касация по третия поставен въпрос следва да бъде отказан поради липса на конкретно посочена съдебна практика, на която въззивното решение противоречи. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално отбелязано без да е обосновано с конкретни твърдения. Касационната инстанция няма служебно задължение да извежда наличието на някое от основанията за достъп до касация, в случая това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

Ответникът не е представил доказателства за сторени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС