Определение № 457 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2219/9.04.2020 г., подадена от А. С. К., чрез адвокат М. К., срещу решение № 38 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 323/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 283 от 5.04.2019 г. по гр. д. № 404/2016 г. на Районен съд – Кюстендил. С първоинстанционното решение е обявена за относително недействителна спрямо Р. Ц. Х. извършената от И. В. И. и В. В. И., в полза на А. С. К., разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том I, peг. № 81, дело № 7/2016 г. по описа на нотариус М. М., по силата на която бил прехвърлен самостоятелният обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96/18.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, ведно с прилежащи части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и 1/4 ид. ч. от таван - в западната част и надтаванското пространство, ведно с припадащата се на обекта 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***; допуснато е извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96/18.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], ул. •••. ф.“ № 33, ет. 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, без данни в документа за собственост за площ, ведно с прилежащи части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата, и 1/4 ид. ч. от таван - в западната част и надтаванското пространство, няма стар идентификатор, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж *****, под обекта - няма, над обекта *****, ведно с прилежащи части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и 1/4 ид. ч. от таван - в западната част и надтаванското пространство, ведно с припадащата се на обекта 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***; 2. сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96/18.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 13 кв. м, брой етажи - 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: няма, между съделителите: Р. Ц. Х., И. В. И. и В. В. И., при права: за Р. Ц. Х. - 2/4 ид. ч., за И. В. И. – 1/4 ид. ч. и за В. В. И. – 1/4 ид. ч. Въззивният съд е посочил в решението си, че делото е за делба между сънаследниците Р. Х., И. и В. И., като предвид наличието на разпоредителна сделка на двама от тях в полза на трето по отношение на наследяването лице - А. К., срещу последната, в качеството й на приобретател, и срещу прехвърлителите по сделката (сънаследниците В. и И. И.), с иска за делба е съединен и иск по чл. 76 ЗН. От фактическа страна съдът е приел следното: Р. Х., И. И. и В. И. са наследници на Ц. И. И., починал на 27.08.1995 г., и В. И. И., починала на 28.08.2002 г., като Р. Х. е тяхна дъщеря, а И. И. и В. И. са техни внуци - синове на дъщеря им А. И., починала на 3.07.1999 г. Наследодателите Ц. И. И. и В. И. И. сключили граждански брак на 22.02.1959 г. С нотариален акт № 69/1964 г. Ц. И. придобил правото на собственост чрез покупко-продажба на 1/4 ид. ч. от парцел *, имот с пл. № *, в кв. 56 по плана на [населено място], целия с площ от 410 кв. м, при съседи: [улица], Г. В., Г. С., С. И. и А. В., ведно с половината от първия партерен етаж от къщата, построена в парцела, която половина се състои от стая, кухня и хол в североизточната част на постройката, както и мазето със стая в южната част на сутерена, ведно с 1/4 ид. ч от общите части на сградата, от целия таван - в западната част и надтаванския простор от тази покрита, но недовършена двуетажна жилищна сграда. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 7, том I, peг. № 80, дело № 6/2016 г. по описа на нотариус М. М., И. И. и В. И. били признати за собственици на 1/2 ид. ч. от 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с всички приращения и подобрения в имота, включително гаражи и стопански постройки, и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата, и 1/4 ид. ч. от таван - в западната част и надтаванското пространство. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том I, peг. № 81, дело № 7/2016 г. по описа на нотариус М. М. от 13.01.2015 г., И. И. и В. И. продали на А. С. К. 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с всички приращения и подобрения в имота, включително гаражи и стопански постройки, както и изцяло самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: мазе със стая в южната част на сутеренния етаж, 1/4 ид. ч. от общите части на сградата и 1/4 ид. част от таван - в западната част и надтаванското пространство. По делото не се спори, че сграда с идентификатор **** по КККР, построена в процесния имот, е с площ от 13 кв. м и предназначение: хангар, депо, гараж, съгласно разрешение за строеж № 476/8.08.1990 г., като данни относно построяването на този обект от наследодателя Ц. И. по време на брака му с неговата съпруга В. И., както и относно неговото ползване впоследствие се съдържат и в гласните доказателства - показанията на свидетелите Ц. З., Г. Х. и К. Г.. По повод визираните нотариални производства, по сигнал на Р. Х. до КРП, била образувана преписка № 528/2016 г., като с Постановление от 17.03.2016 г. наказателното производство, образувано против И. И. и В. И., било прекратено. Същевременно, спрямо свидетелите на обстоятелствената проверка по постановление от 13.01.2016 г. на нотариус М. М., въз основа на която И. И. и В. И. били признати за собственици и извън притежаваните от тях по наследство права (по нот. акт № 7, т. І, рег. № 80, д. № 6/2016 г.), били образувани наказателни производства и свидетелите по обстоятелствената проверка - признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 290 НК (за устно съзнателно потвърждаване на неистина - неоспорване собствеността на делбения имот). Въззивният съд е изложил, че в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства (показанията на свидетелите Ц. З., Г. Х. и К. Г.), от които се установява, че И. И. и В. И. не са установили трайно и необезпокоявано владение, демонстрирано в отношенията спрямо тяхната леля Р. Х., за период до издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 7, том I, peг. № 80, дело № 6/2016 г., като същите не са опровергани от показанията на свидетелите Д. С. и Е. И.. Съдът е взел предвид представените по делото декларации по чл. 14 ЗМДТ, в които са вписани и други съсобствени по наследство недвижими имоти между съделителите, а именно такива в [населено място], [община] - жилищна сграда и терен извън строителните граници, придобити от тримата съделители по наследствено правоприемство от наследодателката В. И.. В тази връзка е съобразил и представения нотариален акт № 168, том втори, дело № 789/1988 г., съгласно който наследодателката В. И. придобила от своята майка недвижимите имоти в [населено място], в съсобственост с брат си. При така изложената фактическа обстановка Окръжен съд – Кюстендил е направил следните правни изводи: Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС легитимирани да се позоват на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН на акта на разпореждане на сънаследник/сънаследници, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи), са само сънаследниците, които не са се разпоредили със своя дял, в случая - Р. Х.. Претенцията може да бъде заявена в първата фаза на производството за делба, доколкото нейното уважаване е пряко свързано с въпроса кои лица следва да участват като съделители. Основната функция на разпоредбата на чл. 76 ЗН е да защити определени лица, а именно сънаследници, от разпоредителните действия на други сънаследници с наследствено имущество, така че да обезпечи ликвидиране на съсобствеността, породена от наследяване, само между лицата, които имат качеството на наследници. А. С. К. не е страна в делбения процес, а само по иска по чл. 76 ЗН, решението по който ще установи със сила на пресъдено нещо спрямо нея и страните в делбата относителната недействителност спрямо тях на договорите за разпореждане с идеална част от наследствените имоти, предмет на делбата. Изключение от недействителността по чл. 76 ЗН е хипотезата, при която, ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ, актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството - чл. 212 ЗЗД. В случая, доколкото обектите, предмет на делба, били придобити общо от наследодателите Ц. и В. И. чрез възмездна сделка и строеж в закупен терен по време на брака им, то при наличие на наследяване на съответните идеални части от страна на съделителите В. и И. И. и на други обекти - земя и сграда в [населено място], общ. Н., в съсобственост със съделителката Р. Х., с които идеални части не е налице разпореждане, извършено с нотариален акт № 8, том І, рег. № 81, д. № 7/2016 г. в полза на въззивницата А. С. К., не е налице хипотезата на чл. 212 ЗЗД. Същевременно съдът е заключил, че по делото не се установява изтекла придобивна давност в полза на съделителите В. и И. И. по отношение на притежаваната от Р. Х. идеална част от делбените обекти, следователно спрямо нея не може да настъпи за собствените й идеални части вещнопрехвърлителният ефект на покупко-продажбата с приобретател А. К.. При оспорване на правата, удостоверени с такъв нотариален акт (в случая – нот. акт № 7/2016 г.), той не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на право на собственост на прехвърлителя. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 76 ЗН и за притежаваната по наследство от сънаследниците В. и И. И. 1/2 ид. ч., с която последните също са се разпоредили в полза на А. К.. Окръжен съд е изложил мотиви, съгласно които при относителната недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично постановява, че по отношение на определена категория лица той не поражда правно действие. При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл. 76 ЗН сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството. Тъй като последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне в негов дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права. В този случай прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. По отношение правата на съделителите Р. Х., В. И. и И. И. съдът е приел, че те се определят съобразно чл. 5, ал. 1, респ. чл. 10, ал. 1 ЗН, като последните двама притежават равни права по отношение дела на своята майка, тоест квотите са: за Р. Х. - 1/2 ид. ч. (респ – 2/4 ид. ч.), а за В. и И. И. - общо 1/2 ид. ч., респ. по 1/4 ид. ч. за всеки от тях. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за недопустимо и неправилно, поради нарушаване на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. К. твърди, на първо място, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, останал недоказан в производството, който се свежда до това дали се касае за чл. 76 ЗН или за чл. 212 ЗЗД в случаите, при които един или няколко от наследниците продадат единствения наследствен имот. Счита, че в случая е налице продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, тъй като е продаден единствен наследствен имот, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 76 ЗН. Сочи, че недопустимо в иска за делба е включена и сграда с идентификатор **** – гараж, по предявения от В. И. иск, тъй като той не притежава вещни права върху нея, тъй като вещнопрехвърлителният ефект от разпоредителната сделка е настъпил по отношение на него с волеизявлението му за продажба, обективирано в нотариален акт № 8, том І, рег. № 81, дело № 7/2016 г. На второ място, К. се позовава в изложението на разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. Постъпил е отговор на касационната жалба от Р. Ц. Х., която счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. Въз основа на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за такъв извод са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая формулираният от жалбоподателката въпрос предполага, че по делото е установено, че И. И. и В. И. са й продали единствения имот, оставен от наследодателите на последните, тоест, че е извършено разпореждане с цялото наследство. Съгласно изложените от въззивния съд мотиви, обаче, процесните имоти не изчерпват наследственото имущество, поради което не е налице хипотезата на чл. 212 ЗЗД. Ето защо, по формулирания въпрос в изложението не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до това дали действително е налице и друго оставено в наследство имущество, проверката от касационната инстанция може да бъде осъществена едва в производството по чл. 290 – чл. 293 ГПК. Останалите съображения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговарят на законовите изисквания относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. В тази връзка съдът съобразява, че цялата сделка по нот. акт № 8/2016 г. е атакувана по реда на чл. 76 ЗН от Р. Ц. Х. и обявена за относително недействителна, включително по отношение на гаража с идентификатор ****. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Р. Х. е направила искане за присъждане на разноски пред ВКС – заплатено адвокатско възнаграждение. Такива не следва да й се присъдят, тъй като съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 24.06.2020 г. сумата подлежи на плащане по банков път. Платежен документ, установяващ плащането на възнаграждението, обаче, не е представен с отговора на касационната жалба (представен е друг документ, неотносим към настоящото дело). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,