Определение № 179 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. А. Н., приподисана от назначения му от съда процесуален представител адв. Г. В., срещу решение № 17/02.02.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 281/2023 г. на Търговищкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 67/22.06.2023 г. по гр. дело № 70/2023 г. на Тервелския районен съд, върната е исковата молба на касатора-ищец и е прекратено производството по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, също приподписано от адв. Г. В., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) подлежи ли на връщане въззивно гражданско дело на първоинстанционния съд, ако нередностите са: „допълване на обстоятелствената част, като посочи спрямо кого и в какви ситуации, сходни на неговата – лице с намалени материални възможности и доходи, той е бил третиран по-неблагоприятно в производството по освобождаване от държавна такса по образуване на дело от наказателен частен характер. Изобщо твърди ли такова нещо“; 2) при назначен служебен защитник по реда на ЗПП, въззивният съд при даване на указания длъжен ли е да изпрати указанията и на служебния защитник, който да си има срок; 3) въззивният съд, при производство по чл. 258 от ГПК при обжалване на решение, ако открие нередности, длъжен ли е да изпрати разпореждането за отстраняване на нередности на служебния защитник; 4) може ли да се прекрати дело без да се спази напълно чл. 99 от ГПК за съобщаване на неблагоприятните последици, без разпореждането за отстраняване на нередности да е било съобщавано на адвоката; 5) може ли съдът да изпраща указания за адвокат, като ги връчва на въззивника; 6) може ли служебен защитник в открито съдебно заседание да постанови предварителен отказ, че не може да отстрани нередности и съдът да не му даде официален срок за отстраняването и да издаде решение за прекратяване; 7) допустим ли е предварителен отказ от отстраняване на нередности от служебен защитник, изразен в открито съдебно заседание пред въззивния съд, при положение, че дори не е спазен чл. 99 от ГПК и не са съобщени неблагоприятните последици; 8) може ли съдът да освободи служебно служебен защитник и да назначи друг, ако възникват основания за противоречия в линията на защита, и ако – да, в настоящия случай не е ли било налице основание за замяна на защитника; и 9) извършил ли е процесуално нарушение съдът, след като не е уважил искане на адв. Цонев за освобождаване, при положение, че лицето е на операция и е дало ориентировъчна дата 12.12.2023 г. за излизане от болница. По отношение на втория, третия и седмия въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 355/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2430/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 60219/04.06.2021 г. по ч. търг. д. № 519/2021 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите шест въпроса касаторът сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ищецът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като в тази връзка излага оплакванията си за нарушения на процесуалния закон по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната страна по делото – ответникът Варненският районен съд (ВРС), в отговора на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и съображения за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е посочил, че е дал указания на ищеца да допълни обстоятелствената част на исковата си молба, като посочи спрямо кого и в каква ситуация, сходна на неговата – лице с намалени материални възможности и доходи, той е бил третиран по-неблагоприятно в производството по освобождаване от държавна такса за образуване на дело от наказателен частен характер; изобщо твърди ли подобно нещо. Въззивният съд е установил, че срокът, който е бил даден за изпълнение на тези указания и е бил удължен с две седмици, е изтекъл на 03.01.2024 г., но въпреки това не е постъпило нужното уточнение. Съдът е посочил и че в откритото съдебно заседание на 29.01.2024 г. защитникът на ищеца – назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител адв. Д. Цонев е заявил, че не може да направи уточненията, които съдът е поискал, тъй като няма връзка с ищеца и той също не му се е обаждал, поради което предоставя на съда да вземе становище. Въззивният съд е приел, че с оглед така посочените обстоятелства, нередовната искова молба не е поправена. В тази връзка е изложил съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва обяснителна част, в която ясно и точно да е посочено кой е бил третиран от ищеца по-благоприятно в същата ситуация, в която е той, и изобщо има ли такива лица. Съдът е изтъкнал, че без подобно уточнение той няма как да провери верността и да определи относимите за случая доказателства, тъй като липсва каквато и да било обосновка, същинска обстоятелствена част по отношение на това, защо ищецът счита, че е дискриминиран от ответния ВРС, като се има предвид разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. и понятията за пряка и непряка дискриминация. В заключение – с оглед на това, че исковата молба не е поправена в съответния срок, въззивният съд е достигнал и до крайния си извод, че постановеното по тази искова молба първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В тази връзка окръжният съд изрично е посочил, че не се налага делото да се връща на районния съд, а исковата молба следва да бъде върната като нередовна и производството по делото следва да се прекрати. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на така мотивираното въззивно решение, по следните съображения: Първият поставен от касатора правен въпрос, макар и неточно формулиран, осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е от значения за изхода на делото, като следва да бъде уточнен (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: подлежи ли на връщане гражданско дело от въззивния съд на първоинстанционния съд, ако нередовностите на исковата молба са относно основанието на иска. По отношение на този въпрос обаче не е налице сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като (както вече беше посочено) той не е изложил никакви съображения въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Макар това да е достатъчно, за да не бъде допуснато касационното обжалване по този въпрос (същото се отнася и за останалите пет въпроса, по отношение на които е посочено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК), следва да се отбележи и че същият е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно дадените там задължителни указания и разяснения, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания към ищеца да ги отстрани, като при неотстраняването им, обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати, без да е необходимо делото да се връща на първата инстанция. По този начин въззивният съд процедира и при нередовност на исковата молба относно основанието на иска. Това разрешение на въпроса е актуално и при действието на ГПК от 2007 г., съгласно т. 5, изреч. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като в случая въззивният съд изцяло се е съобразил с него. Посоченият от касатора девети въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като съставлява формулирано във въпросителна форма касационно оплакване по чл. 281, т. 3 от ГПК за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, а не е основание за допускане на касационното обжалване – в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Няма основание касационното обжалване да се допуска и по останалите седем правни въпроса, тъй като въззивният съд не е обсъждал такива правни въпроси в мотивите към решението си, респ. – не е давал разрешение на същите, поради което те не са обуславящи правните му изводи по делото и не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (също т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това, както стана ясно от изложеното по-горе, по отношение на въпроси №№ 4, 5, 6 и 8, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на въпроси №№ 2, 3 и 7 не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като посочената от касатора практика на ВКС е напълно неотносима както към формулираните от него правни въпроси, така и към приетото от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение и обстоятелствата по делото. ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС е постановено по въпроса: кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и кои от тях подлежат на отмяна по реда на гл. 24 от ГПК, а ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС – по въпроса: подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. С решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС и определение № 60219/04.06.2021 г. по ч. търг. д. № 519/2021 г. на I-во търг. отд. на ВКС е дадено разрешение на процесуалноправни въпроси относно последиците за ищеца/въззивника при неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба/въззивната жалба. Такива процесуалноправни въпроси касаторът не е поставил по делото, нито пък са разрешавани от въззивния съд с обжалваното решение. Последното посочено от жалбоподателя определение № 355/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2430/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване, поради което то изобщо не формира практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС, в случая въззивният съд е връчил както на касатора-ищец, така и на назначения му процесуален представител, преписи от разпореждането си, с което е дал указанията си за отстраняването на нередовностите на исковата молба, в което е посочен и срокът за изпълнение на тези указания, както и неблагоприятните последици при неизпълнението им. От това също следва извод, че по отношение на въпроси №№ 2, 3 и 4 не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а въпрос № 5 не е от значение за изхода на делото и не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не кореспондира с обстоятелствата по делото. Последното се отнася и за въпроси №№ 6 и 7, тъй като в случая не е налице соченият в тези въпроси „предварителен отказ“ от страна на назначения процесуален представител на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, а обстоятелствата по делото са различни – след изтичането на срока за изпълнението на указанията на въззивния съд – в откритото съдебно заседание, назначеният процесуален представител на ищеца изрично е заявил, че не може да изпълни тези указания, тъй като няма връзка с ищеца, което изявление не съставлява „предварителен отказ“, а и е без никакво значение за изхода на делото, при положение, че е направено след изтичането на преклузивния срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК, включително и след продължаването му по реда на чл. 63 от ГПК. Не са налице и сочените в осмия правен въпрос „противоречия в линията на защита“ между ищеца и назначения му процесуален представител, поради което и този правен въпрос не кореспондира с обстоятелствата по делото и не е от значение за постановения с въззивното решение краен резултат. Не е налице и сочената от жалбоподателя очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Това основание за допускане на касационно обжалване съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая въззивното решение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок. Към него са изложени подробни мотиви, като не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правната или формалната логика, за да се приеме очевидна неправилност на съдебния акт. Напротив – същият е подробно мотивиран и е постановен в съответствие с обсъдената по-горе задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съдът намира, че не са налице и основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение