Определение № 656 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2200/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. П. С., процесуален пълномощник на ищеца Н. Б. Г. от [населено място], срещу решение № 377 от 16.03.2022 г. по в.гр.д. № 3564/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, в частта му, имаща характер на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 260170 от 02.09.2021 г., постановено по т.д. № 90/2019 г. на Окръжен съд – Перник. С последното е оставена без уважение подадената от адв. С. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение № 260025 от 28.06.2021 г. по т.д. № 90/2019 г. на Окръжен съд – Перник в частта за разноските. Частният касационен жалбоподател релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. По изложените аргументи и извършени аритметични пресмятания, счита, че действително дължимото се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) е в размер на 980 лв., вместо присъдените 715 лв. Моли за касиране на въззивното определение и допълнително присъждане на сумата от 265 лв. за оказаната от адвоката безплатна правна помощ в първоинстанционното производство. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос – При осъществена от адвокат безплатна правна помощ на каква база следва да се определи, респ. – присъди, възнаграждението му от съда – въз основа на резултата от делото при съобразяване на размерите, установени с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или пропорционално – при съобразяване на размера на дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение за цялата претенция спрямо уважената част от нея? Допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с позоваване на определения: № 60388 от 09.11.2021 г. по ч.т.д. № 338/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., № 599 от 20.10.2017 г. по ч.т.д. № 2487/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о. и № 528 от 20.06.2012 г. по ч.т.д. № 195/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о. Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, в който не е изразено становище по основанията за допускане на касационното обжалване, а само такова за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София е посочил, че не се дължи адвокатско възнаграждение върху размера на цялата (уважена) искова претенция, като е ирелевантно, че процесуалното представителство е по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Според въззивния съд същото следва общите принципи за определяне размер на адвокатското възнаграждение при съпоставяне на уважената и отхвърлената част на исковата претенция. Поради това е заключил, че като е определил същото в размер на 715 лв., първоинстанционният съд правилно е съобразил, че искът е уважен за сумата от 15 000 лв. спрямо общия размер на претендираната сума от 30 000 лв. и за дължимото по НМРАВ адвокатско възнаграждение е приложил съответният коефициент за определяне на възнаграждението. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради следното: Не са налице условията за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Видно от съдържанието на обжалваното определение, същото не страда от квалифициран - особено тежък – порок. При неговото постановяване съдът не е приложил несъществуващ закон, не е приложил закона в противоречие със смисъла му, нито е формирал изводите си в грубо нарушение на правилата на формалната логика. По въпроса, как се изчислява размерът на възнаграждението в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, е налице актуална практика на различни състави на ВКС, ТК, на която обжалваният съдебен акт съответства – определение № 291/11.07.2022 г. по ч.т.д.№ 1240/2022 г. на ІІ т.о., определение № 50427/05.10.2022 г. по ч.т.д.№ 2098/2022 г. на ІІ т.о., определение № 50460/01.11.2022 г. по ч.т.д.№ 16/2022 г. на ІІ т.о., определение № 50462/17.11.2022 г. по т.д.№ 2536/2021 г. на І т.о. и др. От същата се установява, че посочената от частния жалбоподател практика следва да се счита за преодоляна и не може да обоснове наличието на допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираните по-горе определения на ВКС отразяват именно развитието в правоприлагането в търсене на точния смисъл на закона, поради което не е налице и допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение