Определение № 152 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т. С. – Л., против определение от 19.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 16705/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” отд. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. Т. С. – Л. против определение на съдия по вписванията при Районен съд – София, с което е отказано да бъде заличена възбрана върху недвижим имот. Мотивите на съдията по вписванията са, че заличаването на вписаната възбрана върху недвижим имот се извършва само по искане на лицата или учрежденията, посочени изрично в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ПВ, а молителката не е от тази категория лица. С обжалваното определение, състава на СГС е приел, че определението на съдията по вписванията е правилно и го е потвърдил, като е приел същото относно кръга на лицата, легитимирани да искат заличаването на вписването. В изложението на касационните основания, обуславящи допустимостта на касацонното обжалване, частната жалбоподателка сочи правен въпрос, относно приложението на разпоредбата на чл.31, ал.1 от ПВ при наличието на предпоставките и условията за приложение на разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че този въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Въпросът с приложението на разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗЗД не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и неговото обсъждане в настоящото производство не може да бъде основание за наличие на допустимост на касационното обжалване, тъй като не може и да е налице както противоречие с други разрешения на този правен въпрос, дадени от съдилищата, така и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото не е обусловил правните изводи на съда. В цитираните определения на съдилищата не се обсъжда въпросът с приложението на нормата на чл.31, ал.1 от ПВ относно кръгът на лицата, имащи право да искат заличаването на вписана възбрана, а са обсъждат правни въпроси относно приложението на чл.19, ал.2 от ПВ във вр. с приложението на чл.175, ал.1 от ЗЗД, които не са били обсъждани от състава на СГС в обжалваното определение и не са обусловили извода му за неоснователност на подадената частна жалба. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да бъде допускано. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия