Определение № 482 от 08.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1669/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място], срещу решение №260034/19.02.2021г. по в.т.д. №695/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 – ти състав, поправено с решение №260048/05.03.2021г. С него е потвърдено решение №20235/16.07.2020г. по т.д.№61/2019г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която касационният жалбоподател е осъден по предявените като частични искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на всеки от ищците С. А. Б., Б. Б. Б., Н. М. К. и М. Х. К. сумите от по 50 000 лв., при пълен заявен размер на исковите претенции от 250 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. Д. К., настъпила при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.10.2018г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Касационният жалбоподател поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват, че между ищците и починалия е съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, респ. че ищците са преживели вследствие на загубата на родственика сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Поддържа още, че размерът на дължимото обезщетение до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ се определя въз основа на § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ. Касационният жалбоподател основава допустимостта на касационно обжалване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като сочи като обуславящ въпроса относно кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Ответниците по касационната жалба С. А. Б., Б. Б. Б., Н. М. К. и М. Х. К. оспорват същата. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че внукът на ищците - М. Д. К. е загинал при ПТП от 31.07.2018г., причинено виновно от водача Л. У. при управление на застрахования при ответника лек автомобил. След анализ на гласните доказателства решаващият състав е достигнал до извода, че ищците попадат в кръга на материално легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Намерил е за установено, че между Н. К. и М. К. /баба и дядо по бащина линия/ и техния внук е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка и близост, взаимни чувства на обич, доверие и привързаност, които са се запазили до смъртта на момчето, като е изтъкнал честото, почти ежедневно, присъствие на детето в дома на ищците, техните грижи и внимание към него, приобщаването му към труда в личното им стопанство и в поддръжката на семейното имущество. Посочил е, че тези отношения са оказали благотворно влияние върху характера на момчето, както и са се превърнали в източник на положителни емоции, радост от живота, на чувства на взаимно уважение и привързаност. Приел е още, че между Б. Б. и С. Б. /баба и дядо по майчина линия/ и техния внук също е била изградена силна емоционална връзка, както и хармонични отношения на взаимна обич, привързаност и духовна близост, като е изтъкнал ежеседмичните посещения на детето на дядото и бабата, организираните разходки, посещение на вилата, правене на барбекю и спортуване. При определяне на паричния еквивалент на понесените от ищците неимуществени вреди, апелативният съд, след анализ на гласните доказателства, е достигнал до извода, че ищците преживяват много тежко смъртта на своя внук, не могат да преодолеят случилото се и да възстановят стимула си към живот. В тази връзка е изтъкнал негативните промени, настъпили в техния живот, вследствие на загубата на детето - Н. и М. К. са се затворили в себе си, загубили са предишната си жизнерадост, като резултат от стреса и мъката са се проявили и здравословни проблеми – М. К. е заболял от хипертония, а Н. К. от диабет; С. и Б. Б. също са преустановили контактите си с външни лица, изгубили са съня си и здравословното им състояние се е влошило. На следващо място, въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника, че обезщетението е определено в нарушение на разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, като е изложил съображения, че нормата не съответства на общностното право и по – конкретно на чл.3, пар.1 от Директива 72/166/ЕИО, чл.1, пар.2 от Директива 84/5/ЕИО и чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО. Приел е, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по справедливост, съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД, при отчитане на установените по делото обективни факти и обстоятелства, икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП. С оглед на изложеното, решаващият състав е намерил, че определените от първоинстанционния съд обезщетения от по 50 000 лв. за всеки един от ищците се явяват справедливи парични еквиваленти на претърпените от тях болки и страдания от загубата на близкия им родственик. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е свързан с предмета на спора, но по отношение на него не е доказано твърдяното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/5.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45/10.05.2021г. по т. д. №370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60070/29.06.2021г. по т.д. №904/2020г. на ВКС, I т.о., решение № 33/12.04.2022г. по т.д. № 377/2021г. на ВКС, I т.о. и други. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение. Обсъдил е събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и техния внук, загинал при процесното ПТП. Съобразил е въздействието и негативните промени, които е оказала внезапната загуба върху поведението на ищците, начина им на живот и отношенията им с околните. Съдът е взел предвид, че поради постоянното общуване между ищците и техния внук и тяхното значимо участие в неговото отглеждане и възпитание, между тях е съществувала голяма духовна близост и толкова силна привързаност, че смъртта на детето е причинила на ищците морални страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Позовал се е на пълната промяна на начина им на живот, преустановяването на контактите им с околните, рязкото влошаване на здравословното им състояние, дължащо се на изпитваната от тях постоянна непредолима мъка. При тези констатации, изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук, не е в отклонение от задължителната практика на ВКС, което изключва осъществяването на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора, на основание чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ответниците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в общ размер на 6090 лв. / по 1522,50 лева за всеки от представляваните/, определено съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд