Определение № 148 от 01.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 344/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕКО ИНДУСТРИАЛ” ООД, Разград, срещу решение №98 от 17.11.2017 г. по гр. дело №226/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №178 от 16.06.2017 г. по гр. дело №2307/2016 год. на Разградския районен съд. С първоинстанционното решение „ИНТЕКО ИНДУСТРИАЛ” ООД е осъдено да заплати на Н. И. А. сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

Недоволен от решението е жалбоподателят „ИНТЕКО ИНДУСТРИАЛ” ООД, Разград, който го обжалва в срок чрез пълномощника си адвокат Ж. Ч., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по конкретни правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Н. И. А., чрез пълномощника адвокат Я. Д., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер от 2330 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Въззивният съд е приел за установено по делото следната фактическа обстановка: ищецът е работил в „Интеко индустриал“ ООД по трудово правоотношение, считано от 24.01.2013 г., на длъжност оператор преса в Производствен цех в [населено място]. Със заповед № 3 / 18.02.2016 г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.

На 12.06.2015 г. Н. А. бил на работа и извършвал дейност на абкант преса в производствения цех на дружеството. Към 16 часа извършил настройка за първа заготовка за осветителни тела за скрит монтаж. След обработването на партидата, към 16,45 часа започнал настройка за втора операция, избор на програма и настройка на упорите. Работата с абкант пресата се извършвала посредством допълнително монтиран крачен педал, различен от фабричния и необезопасен от неволен контакт. Оригиналният фабричен педал бил изключен от системата. При извършване на настройка на упорите на машината, работникът приклекнал, като се подпрял с лявата си ръка на работната зона на машината. В същото време неволно натиснал допълнително монтирания педал за старт на работния цикъл. Двигателят на машината не бил изключен и докато пръстите на лявата му ръка се намирали в работната зона, машината се задействала, горният супорт с инструмента паднал върху пръстите на дясната ръка на работника и последният получил травматични увреждания от ІІ до V пръст на лявата ръка. С разпореждане № 22 от 10.07.2015 г. злополуката е приета за трудова. Няма спор между страните, че разпореждането е влязло в сила. По отношение на механизма на трудовата злополука, както и по отношение на техническото обследване на пресата, е извършена съдебно-техническа експертиза, която е обоснована, не е оспорена от страните, поради което е възприета от съда. От нея се установява, че оригиналното фабрично устройство за контрол при управление работата на абкант пресата – „крачен педал“, е конструктивно изменено чрез монтаж на втори крачен педал, разположен в непосредствена близост до оригиналния. От показанията на работещите в ответното дружество свидетели /Е. Х. и Д. Д./, се изяснява, че изменението в конструкцията датира преди 2012 год. От същите се опровергава твърдението на ответника в изложените пред въззивния съд допълнителни съображения, че преработването на устройството е направено от ищеца на негова отговорност – същият е встъпил в трудови правоотношения на 24.01.2013 г. и не е бил единственият оператор на машината. Механизмът на настъпилата злополука е установен. Пресата е била с технически неизправно оригинално устройство за контрол на управлението й, към което електрически е свързано второ устройство от тип „крачен педал“, което е технически необезопасено срещу непреднамерен натиск. Операциите по настройване на машината са били в противоречие с изискванията за безопасност на труда – поставяне на горните крайници в опасната зона. Движение на тялото на оператора надолу към пода с протягане и няколкосекундно задържане на дясна ръка в опасната зона на машината и косо опиране на пръстите на лявата ръка в опасната зона, с палец извън нея, както и свиване на дясната колянна става с допълнително движение на крайника надолу. Налице са: неволно моментно натискане върху необезопасения втори крачен педал, изтегляне на дясната ръка от опасната зона и същевременно оставане на опиращите се четири пръсти на лявата ръка в опасната зона; еднократно движение на работния инструмент надолу; травматично увреждане на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка в различни участъци по дължина на пръстите; връщане на инструмента в изходно положение. Посочените в заключението на вещото лице две причини за настъпване на трудовата злополука – необезопасен допълнително монтиран крачен педал на абкант пресата и поставяне от работника на пръстите на лявата ръка в опасната зона на машината, са констатирани и в протокол № 6 от 02.07.2015 г., съставен от комисия, включваща като членове служители на ТП на НОИ, Дирекция “Инспекция по труда“ и на работодателя. От същия се установява още, че ищецът е бил инструктиран за безопасна работа – проведени са начален и периодичен инструктаж, като за тези действия по делото са приложени и книги за инструктаж. Отделно от горните две причини за настъпване на злополуката, комисията е установила и следните обстоятелства: експлоатацията на машината е осъществена при ограничено място за обслужване и недостатъчна осветеност, настройване на машината при работещ двигател, намалената концентрация при разговор с друг работник и умората в края на работната седмица. Тези обстоятелства обаче, съдът е счел, че не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, както се установява от механизма на злополуката, посочен в съдебно-техническата експертиза. С НП № 17-0000199 от 20.07.2015 г. на Дирекция “Инспекция по труда“ Разград, на „Интеко индустриал“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция заради констатирано административно нарушение – експлоатация на абкант пресата с устройство за управление – крачен педал, който е допълнително монтиран, различен от фабричния и не е обезопасен срещу риск от неволен контакт. Няма спор между страните, че постановлението е влязло в сила. С акт от 16.06.2015 г. Дирекция „Инспекция по труда“ Разград е спряла абкант преса СТМ-АР30 с мотив, че се излагат на риск живота и здравето на работещите и на ищеца.

Непосредствено след получаване на травматичните увреждания, Н. А. е отведен в МБАЛ “Св. Иван Рилски“ за оказване на медицинска помощ. От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е изпитвал много силна болка поради тежкото увреждане на мекотъканната и костна цялост на засегнатите пръсти. Същия ден е извършена операция, при която е изрязано кожно увреждане, извършен е шев на сухожилие и е поставена метална остеосинтеза, възстановени са флексори и екстензори на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка, изрязани са размачканите тъкани. Операцията е извършена с локална анестезия. Изрязването на меки тъкани и налагането на К-игли, обхващащи и анатомични зони в незасегнати места, е свързано с изключителна болка, която е търпял ищецът, защото локалната анестезия е обезчувствила само мястото на травмата. След операцията ищецът е престоял в болничното заведение до 17.06.2017 г. и е издаден болничен лист за 36 дни следоперативно възстановяване. На 06.07.2017 г. Н. А. е претърпял втора операция в УБ МБАЛ „Св.Марина“ В. поради настъпила некроза, обезчувстване и невъзможност за движение на четирите травмирани пръста. Под обща анестезия пръстите са ампутирани. Вещото лице заключава, че в резултат на трудовата злополука А. е получил травматична ампутация на втори и трети пръст на лява ръка на ниво основна фаланга; травматична ампутация на четвърти пръст на лява ръка на ниво близка междуфалангеална става и травматична ампутация на пети пръст на лява ръка на ниво далечна междуфалангеална става. Оздравителният процес само по отношение на първичното зарастване на постоперативните рани е продължило около два месеца. Травмите са довели до трайна и необратима загуба на пръстите, което е довело и до трайна и необратима загуба на основната функция на ръката – хватателната. Горният извод се приема за потвърден с оглед извършен в съдебно заседание пред районния съд експеримент. Не е прието направеното от ответника оспорване относно факта на загуба на хватателната функция на ръката чрез позоваване на три наложени административни наказания на ищеца по реда на ЗДвП след извършените операции. Съдът е счел, че заключението по СМЕ не е оборено, тъй като от приложената справка за нарушения не могат да бъдат установени конкретните обстоятелства във връзка с наложените административни наказания, които са от значение за установяване на хватателната функция на лявата ръка на ищеца. Освен загуба на основната функция на ръката, травмата е довела и до тежка промяна във формата и симетричността на откритите части на горните крайници, предвид оформянето на ампутационни чуканчета на ниво основна интерфалангеална става, което дава неприятно отражение при възприемането от други лица и предизвиква неприятни психически преживявания у увредения. От назначената пред районния съд съдебно-психологическа експертиза се установява наличието на адаптационно разстройство при пострадалия работник, изразяващо се в субективен дистрес и емоционално разстройство, депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на справянето със ситуацията, нарушаване на извършването на рутинните ежедневни дейности. Състоянието на нарушена адаптация е довело до затваряне и социална изолация, което възпрепятства намирането на нова работа. Във връзка с преживените болки и страдания от ищеца е разпитан неговият брат Д. А.. От неговите показания се установява, че пострадалият е изпитвал постоянна болка, след първата операция е бил притеснен, че ще загуби пръстите си. Той, съпругата му и синът му са му помагали при възстановяването. След извършената втора операция Н. А. държи постоянно лявата си ръка скрита в джоба. Двамата братя имали намерение да открият телевизионен сервиз, но намеренията им не се осъществили. Образованието на ищеца включвало работа с електроника и работа с ръцете, която вече не може да върши. Свидетелят заявява, че ищецът ходи при свой братовчед на автомивка, за да му минава по-бързо денят, а не да работи, тъй като това не може да стане с една ръка. Свидетелят говори за случай след операцията, когато неговият брат се опитал да шофира автомобил, но не успял. Според него, като малък Н. А. бил левичар, а сега се подписвал с дясната си ръка.

При така установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до извода, че искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е частично основателен и доказан до размера, до който е присъден от районния съд. Посочено е, че нормата на чл.200 КТ изисква доказване на наличието на следните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя: възникване на трудова злополука, настъпили травматични увреждания, довели до болки и страдания за пострадалия и причинна връзка между злополуката и причинените болки и страдания. От разпореждане № 22 от 10.07.2015 г. на ТП на НОИ Разград се установява, че настъпилата на 12.06.2015 г. злополука с Н. А. е трудова и че уврежданията на работника – ампутирани четири пръста, са причинени от злополуката. Последното обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебномедицинска експертиза. В резултат на травматичните увреждания, А. е изпитвал болки непосредствено след причиняване на травмата и е загубил трайно и необратимо ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че между получените увреждания и причинените от тях болки и страдания от една страна и от друга настъпилата злополука, съществува пряка причинно-следствена връзка, а след като са налице предпоставките на чл.200 КТ, работодателят дължи обезщетение на работника за причинените неимуществени вреди.

Въззивният съд не е приел възражението на ответното дружество за наличие на груба небрежност от страна на работника при настъпване на злополуката. Посочено е, че груба небрежност не може да има при настъпила трудова злополука в случай, че работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че не осигурява всичко необходимо за нея. Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява (решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о.). При настъпване на трудовата злополука работникът е извършвал дейност в интерес на работата, за което между страните няма спор. Абкант пресата е била в експлоатация с конструктивно изменено фабрично устройство за контрол при управление на работата – крачен педал, чрез монтаж на втори такъв, най-рано от 2012 г. Допълнително монтираният педал е бил без П-образен предпазен капак, който да го предпазва от непреднамерен натиск. Ищецът (както и други работници) е работил в продължителен период от време на необезобасена от страна на работодателя машина, представляваща източник на опасност за здравето. Въз основа поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че изготвените от работодателя инструкции за безопасна работа на абкант пресата са непълни – липсват указания относно технологичните последователности, които работниците трябва да следват при настройката й. Работодателят е допуснал постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа с машината и не е осигурил всичко необходимо за нея, поради което същият не може да се позове на съпричиняване от страна на ищеца поради наличие на груба небрежност от негова страна. От установената фактическа обстановка не може да се изведе извод за осъществена груба небрежност от работника при работа с машината. Причините за настъпването на трудовата злополука са две: необезопасеният допълнително монтиран крачен педал и поставянето на четирите пръста на лявата ръка на работника в опасната зона на работа на пресата. Виновното поведение на ищеца следва да бъде обвързано с неспазване на т.1 от инструкциите за безопасна работа с абкант пресата – при работа с машината ръцете да са далеч от зоната за огъване. С оглед възприетите изводи на вещото лице, става видно, че действията по настройка на упорите не могат да бъдат извършени при спрян двигател. Отделно издадените от работодателя инструкции са непълни, защото не са разписани в детайли технологичните последователности на изпълнение при подобни настройки. Предвид твърденията на работодателя, че работникът е имал на разположение авариен бутон и Esc бутон, с които е можел да спре работата на двигателя преди извършване на настройките на упорите, въззивният съд е обсъдил т.8 от инструкциите за безопасна работа, в която е посочено, че аварийните стоп бутони на машината се използват при възникване на авария, т.е. за тях няма указание да бъдат използвани преди започване на настройка на машината; що се отнася до Esc бутон, работата с него въобще не е описана в инструкциите, поради което не може да се направи извод кога се използва той, от гледна точка на безопасните условия на труд. Останалите точки от инструкциите са неотносими към настъпилата злополука. Предвид горното, съдът не е приел направените от ответника възражения за причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и неспазването на други правила за безопасна работа, освен правилото, че при работа с машината ръцете трябва да са далеч от зоната за огъване.

В случая няма груба небрежност. Опирането с пръстите на лявата ръка в опасната зона е проява на небрежност, но обикновена, а не груба. Ето защо не са налице предпоставки за намаляване на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл.201, ал.2 ГПК.

Обезщетението е определено по правилата на чл. 52 ЗЗД, като се съизмери с обществения критерий за справедливост и следва да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Понятието за справедливост е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В случая ищецът е търпял изключително интензивни физически болки непосредствено след злополуката и през време на хирургическите интервенции. Твърдението на ответника във въззивното производство, че част от болките и страданията на ответника са причинени от неправилно лечение, е несвоевременно заявено. Подобно възражение е релевирано за първи път пред районния съд след приключване на съдебното дирене, при представянето на писмена защита, и първостепенният съд е направил законосъобразен извод, че не следва да се разглежда, тъй като за неговото установяване не са събирани доказателства. От значение е обстоятелството, че претърпените от ищеца хирургични интервенции са две. Възстановителният период е два месеца, считано от приключване на втората операция, но само по отношение на първичното зарастване на постоперативните рани. Налице е трайна и необратима загуба на четири от пръстите на лявата ръка, което е довело до пълна загуба на хватателната функция на ръката. Тежката промяна във формата и симетричността на откритите части на ръцете са довели до неприятни психически преживявания у увредения, както и до неприятно отражение при възприемането от други лица. Пострадалият е в състояние на адаптационно разстройство, довело до затваряне и социална изолация. Същият не работи, противно на твърдението на ответника. Липсват данни за сключен трудов договор, доказването на което е в тежест на ответника. От показанията на свидетеля Д. А. е видно, че неговият брат престоява на автомивка не, за да работи, а за да му минава времето през деня. В обобщение, въззивният съд е посочил, че претърпените травматични увреждания са променили завинаги живота на ищеца, като са влошили значително качеството му. Свидетелят Д. А. е обяснил, че като дете ищецът е бил левичар, но сега се подписва с дясната ръка. От тези показания обаче не може да се направи категоричен извод, че преди злополуката водеща при работника е била пострадалата ръка, защото свидетелят не дава обяснения дали ищецът е започнал да си служи преимуществено с дясната ръка преди или след злополуката. Предвид изложеното, въззивният съд е достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е в размер на 60 000 лв. Над този размер до първоначално претендирания такъв от 80 000 лв., искът е неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Процесуалноправен въпрос относно прилагане разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК – длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: ТР № 1/2001 г. на ОСГК – т. 19, решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на І г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ІV г.о. и решение № 180 от 25.06.2014 г. по гр. дело № 991/2014 г. на ІІІ г.о.

2. Материалноправни въпроси относно понятието груба небрежност: Значение на грубата небрежност при трудовата злополука, а именно за това какво е значението на пренебрегването на правилата за безопасност от работника при преценка за проявена груба небрежност; Следва ли при решаване на въпроса за наличието на груба небрежност съдът да обсъди и вземе предвид допуснатите от страна на работника нарушения на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки един човек; Следва ли поведението на работника при преценяване на наличие на груба небрежност да се съпоставя и да има връзка със състоянието на правилата за безопасност при работодателя. Изложени са твърдения, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. дело № 5074/2013 г. на ІV г.о. и решение № 548 от 24.07.2012 г. по гр. дело № 1490/2010 г. на ІV г.о. Посочено е, че по втория основен въпрос, който въззивният съд е отказал да обсъжда – дали поведението на пострадалия работник представлява груба небрежност, е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г. на ІV г.о., решение № 548 от 24.07.2012 г. по гр. дело № 1490/2010 г. на ІV г.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г. на ІV г.о., решение № 1473 от 23.06.1977 г. по гр. дело № 696/77 г. на ВС, І г.о.

3. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следва ли определянето на този размер да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 1070 от 20.09.2013 г. по гр. дело № 3011/2013 г. на ІV г.о. и решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. дело № 15/2015 г. на ІV г.о., както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /очевидна неправилност на въззивното решение/.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №98 от 17.11.2017 г. по гр. дело №226/2017 г. на Разградския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.

Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По процесуалноправния въпрос относно прилагане разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, въпросът е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Въпросът е произнесен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, включително цитираната в изложението към касационната жалба. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, преценил е всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като е обсъдил в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Обсъдени са и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, но въз основа на горното въззивният съд е достигнал до изводи, различаващи се от тези, които счита за правилни касаторът.

Втората група въпроси относно понятието груба небрежност, нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По своята същност въпросите съдържат оплаквания и твърдения за извършено от въззивната инстанция нарушение на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Отделно, въпросите са поставени с оглед собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Макар да се твърди в изложението, че въззивният съд е отказал да разгледа въпросът дали поведението на пострадалия работник представлява груба небрежност, всъщност е налице изрично произнасяне на окръжния съд в тази насока. В противовес на поддържаното от касатора, въззивният съд е приел, че поведението на пострадалия е проява на обикновена, а не на груба небрежност. Изложеното прави неотносима сочената като противоречива практика към горепоставените въпроси.

По третия въпрос, касаещ понятието „справедливост“, е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, въпросът е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Въпросът е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, включително сочената от касатора. По съществото си и този въпрос касае правилността на въззивното решение и е поставен с оглед собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита за правилни, но които се различават от направените от въззивния съд изводи. Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Налице е многобройна задължителна практика на ВКС /ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решения по чл.290 ГПК: решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. дело № 2516/2014 г. на ІV г.о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. дело № 3273/2017 г. на ІІІ г.о., решение № 180 от 01.12.2017 г. по гр. дело № 715/2017 г. на ІІІ г.о., решение № 244 от 25.07.2013 г. по гр. дело № 1205/2012 г. на ІV г.о., решение № 39 от 22.02.2016 г. по гр. дело № 4374/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 69 от 18.03.2014 г. по гр. дело № 4686/2013 г. на ІV г.о., решение № 414 от 21.11.2012 г. по гр. дело № 1543/2011 г. на ІV г.о. и др./, в която са определени критериите за понятието „справедливост“. То не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина, по който е понесена загубата, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.

Твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.

Съобразно изхода на спора, на процесуалния представител на ответника Н. И. А. - адвокат Я. Д., трябва да се присъдят 2330 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, определени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.