Определение № 4148 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2818/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. И. против определение на Ямболски окръжен съд № 406 от 03.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 212/ 2024 г., с което е потвърдено определение на Ямболски районен съд от 31.05.2024 г. по гр.д.№ 1462/ 2024 г. и по този начин е прекратено производството, образувано по подадена от частния жалбоподател искова молба против Езикова гимназия „Васил Карагьозов“ – гр.Ямбол. Жалбоподателят поддържа, че за него не е съществувал интерес да предяви иск за отмяна на уволнение, което вече е признато от съда за незаконно, затова е предявил иск за обявяване на нищожността или обезсилване на заповедта на директора на Езикова гимназия „Васил Карагьозов“ – гр.Ямбол, с която се изменя отменената от съда уволнителна заповед. Счита, че изменящата заповед е нищожен административен акт и че съдът няма право да откаже да разгледа искане за обявяване на недействителността й. Неправилно съдът приел, че контролът върху изменящата заповед бил в компетенциите на Инспекцията по труда. Само съдът бил компетентен да обяви нейната недействителност и прекратявайки производството по това искане на практика съдът отказал да правораздава. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол поддържа очевидната му неправилност, тъй като то представлявало официален отказ за даване на защита срещу нарушените права и законни интереси на ищеца. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Д. И. срещу Езикова гимназия „Васил Карагьозов“ – гр.Ямбол, предявени са искове за прогласяване на недействителността и обезсилване на заповед № 330/ 03.01.2024 г. на директора на Езикова гимназия „Васил Карагьозов“- гр.Ямбол, с която недопустимо била променена отменената от съда като незаконна Заповед № 506/ 05.05.2022 г. на директора на Езикова гимназия „Васил Карагьозов“- гр.Ямбол, както и за осъждане на директора на Езикова гимназия „Васил Карагьозов“- гр.Ямбол да издаде нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Първоинстанционният Ямболски районен съд оставил исковата молба без движение и указал на ищеца да посочи обстоятелства и формулира петитум за отмяна на незаконно уволнение и да прецизира искането си за издаване на нова уволнителна заповед. С молба от 27.05.2024 г. ищецът уточнил, че за него не съществува правен интерес да предявява искане пред съда за отмяна на уволнението му като незаконно, поради обстоятелството, че същото било вече отменено с влязъл в сила съдебен акт и заявил, че искането му е заповедта на директора на Езикова гимназия „Васил Карагьозов“- гр.Ямбол от 03.01.2024 г. да бъде обезсилена като нищожна или недопустима и директорът да бъде задължен да издаде нова заповед. Съдът намерил така предявените искове за недопустими и прекратил производството по тях. Посочил, че КТ урежда изчерпателно исковете, с които разполага работникът/служителят и че сред тях не попада иск за обявяване на нищожност или обезсилване на издадена от работодателя заповед, с която се изменя отменена от съда уволнителна заповед. Такава заповед работникът/служителят можел да оспори с иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Заповедта за уволнение представлявала волеизявление на страна по трудово правоотношение за прекратяване на същото, а не административен акт и по отношение на нея не намирали приложение основанията за нищожност и недопустимост, отнасящи се до административните актове. Доколкото ясно и категорично формулираният от ищеца петитум касаел неуредени в КТ искове, те били недопустими. Недопустимо било и искането директорът да бъде задължен да издаде нова заповед, неизпълнението на това задължение не подлежало на съдебен, а на административен контрол по силата на чл.399 и сл. КТ С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Ямболски окръжен съд преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено по същите съображения, като доводите в частната жалба на ищеца са счетени за неоснователни. Няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол, тъй като той не може да се окачестви като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи никакви обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, защото касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на тази разпоредба, по който касационното обжалване да бъде допуснато, а не са налице съмнения по валидността и допустимостта на обжалвания акт. По изложените съображения съдът