Определение № 512 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2742/2020 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 20202523 от 11.07.2020 г., подадена от Л. А. Б., чрез адвокат Б. М. от АК - Смолян, срещу въззивно решение № 136 от 19.06.2020 г. по в.гр.д.№ 62/2020 г. на Окръжен съд - Смолян, с което (в резултат от потвърждаването на решение № 20 от 08.01.2020 г. по гр.д.№ 466/2019 г. на Районен съд – Смолян) е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. А. Б. срещу Ж. И. К. иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху 100 кв.м. в южната част на Пасище - ливада с площ от 1 059 кв.м. в м. „*”, [населено място], общ. *, обл. С., представляващ имот с Проектен идентификатор *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-20 от 20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Смолян, съгласно скица - проект от м.11.2012 г., изготвена от ,,Геомера М+Р” ЕООД за промяна на кадастралната карта на [населено място], и да преустанови действията, с които нарушава владението й върху 100 кв.м. в южната част от посочения проектен имот, като не навлиза с колите си в тази част от имота и не паркира в него. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност за обжалваното въззивно решение. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поставен въпрос и с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация Ж. И. К. е депозирал отговор чрез адвокат Н. М. от АК – Смолян и поддържа, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и че същото е правилно. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът по чл. 75 ЗС не е сред изключенията в посочената разпоредба, тъй като чрез този иск се защитава владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, респ. - принадлежността на вещното право не става част от предмета на делото. Цената на иска по чл. 75 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно които размерът на цената на иска по искове за нарушено владение е ј от данъчната оценка, а ако няма такава - от пазарната цена на правото на собственост или ограниченото вещно право върху недвижим имот. В първоинстанционното производство (л. 41) е представено удостоверение, съгласно което данъчната оценка на целия недвижим имот, част от който са заявените като спорни 100 кв.м., е в размер на 10,60 лева. Съответно - в конкретния случай цената на иска е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер, поради което касационната жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение