Определение № 2255 от 13.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 858/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответника Администрация на Министерския съвет на Република България чрез процесуален представител адвокат Е. Б. С., преупълномощена от адвокатско дружество „П., А. и партньори“, срещу решение № 554 от 01.08.2022 г. и решение № 80 от 08.02.2023 г., постановени по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.

С решение № 554 от 01.08.2022 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е потвърдено решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. д. № 15159/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК да заплати на „Акт Софт“ АД сума в размер 2 799 534,57 лв., представляваща част от вземане на „Акт Софт“ АД към „ЦАПК Прогрес“ ООД, с което ответникът Администрация на Министерски съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сума в размер 152 659 лв. -разноски по делото.

С решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 01.08.2022 г. по т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, както следва: „Потвърждава решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. дело № 15159/2017 г. на СГС, ГК, 1 ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото.“ Посочено е, че решението е постановено при участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД, ЕИК[ЕИК] и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, ЕИК[ЕИК] на страната на ответника.

Със същото решение е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото решение № 554 от 01.08.2022 г., както следва: „Осъжда Администрацията на Министерски съвет да заплати на „Акт Софт“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 150 472,30 лв. и на „Риана“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представляващи разноски за производството пред т. дело № 2062/2020 г. на ВКС, ТК, 2 т. о., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК“.

В касационната жалба срещу решение № 554 от 01.08.2022 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението на въззивната инстанция е очевидно неправилно:

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба съображения? – противоречие с решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на ВКС, решение № 136/11.01.2021 г. по гр. д. № 1865/2019 г. на ВКС, решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на ВКС, решение № 140/08.03.2021 г. по т. д. № 2601/2019 г. на ВКС.

2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада? – противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., решение № 209/04.11.2016 г по гр. д. № 1539/2016 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 143/01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на ВКС.

3. Следва ли съдът да информира страните преди устните състезания, че ще разгледа въпрос за нищожност и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да даде възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства, респ. допустимо ли е да разгледа преклудирано възражение за нищожност на частен документ, направено след настъпила преклузия по чл. 193 ГПК? – противоречие с решение № 145/01.12.2017 г. по т. д. № 2587/2016 г. на ВКС на РБ, ТК, I т. о., решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, II т. о., Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тьлк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тьлк. д. № 5/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

4. Какво е действието на запорно съобщение, изпратено по обезпечителна заповед въз основа на определение за обезпечение на искове по невлязло в сила решение към трето лице - държавно учреждение, изпълнението спрямо което се осъществява по реда на чл. 519 ГПК? – противоречие с решение № 145/28.06 2018 г. по т. д. № 2180/2016 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС.

5. Паричните средства, резултат от дейността на обединение „П.“ по Договор № МС-115/11.10.2012 г., сключен между обединението и администрацията на Министерския съвет, представляват ли дружествено имущество по смисъла на чл. 359 ЗЗД; може ли правото на индивидуализирано по основание и размер вземане на отделен съдружник към обединението да възникне преди прекратяване на участието му в обединението или прекратяване на обединението; какво е действието спрямо третото лице на запорно съобщение до трето лице, което дължи парични средства на обединението по сключен договор за обществена поръчка, с формулиран предмет на запора - вземания на съдружника в обединението към третото лице? – противоречие с решение № 60166/21.12.2021 г. по т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, решение № 76/16.07.2019 г. по т. д. № 849/2019 г. на ВКС, решение № 78/17.06.2009 г. по т. д. № 756/2008 г. на ВКС, решение № 119/20.10.2011 г. по т. д. № 711/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 159/21.02.2000 г. по гр. д. № 713/1999 г. на ВКС, решение № 678/16.10.2007 г. по т. д. № 322/2007 г. на ВКС.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е определяне по основание и конкретен размер на вземане срещу дял на съдружник в обединение, без прекратено участие на съдружника и при съществуващо обединение, преди да се определи финансовият резултат на обединението, при съобразяване с получените приходи и направените разходи като самостоятелен данъчен субект и данъчно задължено лице?

2. При идентичност на имената/наименованията на два субекта може ли да се приеме, че кодът по Булстат индивидуализира субекта?

3. Ищецът по иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК има ли право на присъждане на суми над размера, до който е наложен запор чрез допуснато обезпечение, или съдът е обвързан с размера на сумата, за която е допуснато обезпечение, посочен в обезпечителната заповед и запорното съобщение?

4. Явява ли се ответникът трето лице с оглед забраната по чл. 243, ал. 2 ГПК, според която срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците „Акт Софт“ АД, [населено място] и „Риана“ ЕООД, [населено място] /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат И. Б. оспорват касационната жалба срещу решение № 554 от 01.08.2022 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав и правят възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287 ГПК.

В касационната жалба срещу решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав касаторът прави оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради произнасяне по непредявено искане, евентуално за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в подадената на 02.08.2022 г. молба от „Акт Софт‘‘АД и „Риана“ ЕООД не е направено искане за поправка на явна фактическа грешка, а е заявено искане за допълване на постановеното по делото решение № 554 от 01.08.2022 г. на основание чл. 250 ГПК, като по молбата няма произнасяне. Излага съображения, че решението е неправилно и досежно начина на допускане на поправката на ОФГ в диспозитива, като не става ясно, че се допълва диспозитивът на основното решение и не може да се установи еднозначно и безспорно волята на съда - дали е налице допълване на текст към вече съществуващ текст на диспозитива или поправка чрез замяна на един текст на диспозитива с друг. Така постановеното решение за поправка на ОФГ не кореспондира с мотивите за допълване, изложени в съдебния акт, в частта спрямо „Риана“ ЕООД. Касаторът поддържа също, че допълването на основния съдебен акт в частта, касаеща третите лица помагачи „ЦАПК Прогрес“ ООД и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, не може да стане по реда и при условията на чл. 247 ГПК. Излага и доводи за неправилност на изменението на решението в частта за разноските, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК с доказателства пред съответната инстанция и не е уточнен вида и размера на претендираните разноски.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК, тъй като същото е недопустимо, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и решението на въззивната инстанция е очевидно неправилно. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК сочи следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да се произнесе по искането за допълване на съдебното решение по чл. 250 от ГПК? – противоречие с решение № 158/19.12.2017 г. по гр. д. № 40/2017 г. на ВКС.

Ответниците „Акт Софт“ АД, [населено място] и „Риана“ ЕООД, [населено място] /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат И. Б. оспорват касационната жалба срещу решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, 6 търговски състав и правят възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като изложеният процесуален въпрос не отговоря на изискванията на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС относно преценката на предпоставките за достъп до касационно обжалване, защото в постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК липсва обуславящ мотив на съда, който да е формиран в противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС - в решението не са формирани доводи, че съдът не е длъжен да се произнесе по направеното искане от страна на молителя, в частност с предмет относно искане за допълване на съдебно решение. Ответниците поддържат становище, че съдебният състав е спазил константната практика на ВКС, съгласно която определянето на правната квалификация е процесуално задължение на съда, като същият не е обвързан от квалификация, сочена от страните. Излагат доводи, че решението не е недопустимо, нито очевидно неправилно.

Третите лица - помагачи „ЦАПК Прогрес“ ООД, [населено място] и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, [населено място] не изразяват становище по касационните жалби.

Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, доколкото в изложението към тях се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

В мотивите на решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е прието, че в решение № 554 от 01.08.2022 г. по същото в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда за основателност на предявените от двамата ищци „Акт Софт“ АД и „Риана“ ЕООД главни и акцесорни искове и диспозитива на въззивния съдебен акт. Посочено е, че формираната действителна воля на съда е за основателност на предявените искове, както следва: за първия ищец „Акт Софт“ АД в размер 2 799 534,57 лв. - главница, и 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва, и за втория ищец „Риана“ ЕООД в размер 8 799 465,15 лв. – главница, и 2 429 772,15 лв. – мораторна лихва, поради което обжалваното първоинстанционно решение, с което предявените обективно съединени искове са уважени в пълния им размер, следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд е констатирал, че в диспозитива на постановения съдебен акт е записано, че се потвърждава решението на първоинстанционния съд само в частта, с която ответникът Администрацията на Министерски съвет е осъден да заплати на „Акт Софт“ АД сумите по предявените главни и акцесорни искове, но е пропуснато да бъде отразено същото за сумите по предявените от „Риана“ ЕООД главни и акцесорни искове, както и частта за участието на третите лица помагачи „ЦАПК Прогрес“ ООД и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, чието участие също е посочено в мотивите на основното решение. Съдебният състав е направил извод, че следва да се постанови решение, с което на основание чл. 247 ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Софийски апелативен съд в посочения смисъл.

Видно от диспозитива на решението по чл. 247 ГПК е посочено само, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 01.08.2022 г. по т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, както следва: „ПОТВЪРЖДАВА решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. дело № 15159/2017 г. на СГС, ГК, 1 ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото.“ Посочено е, че решението е постановено при участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД, ЕИК[ЕИК] и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, ЕИК[ЕИК] на страната на ответника.

При съпоставяне на мотивите и диспозитива на обжалваното решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав настоящият съдебен състав констатира, че въпреки формирания в мотивите извод, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 01.08.2022 г. по т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в смисъл, че се потвърждава решението на първоинстанционния съд изцяло, т. е. че се потвърждава решението на Софийски градски съд, с което предявените обективно съединени искове са уважени в пълния им размер - на първия ищец „Акт Софт“ АД в размер 2 799 534,57 лв. - главница, и 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва, и на втория ищец „Риана“ ЕООД в размер 8 799 465,15 лв. – главница, и 2 429 772,15 лв. – мораторна лихва, в диспозитива на решението по чл. 247 ГПК въззивната инстанция не е отразила действителната формираната воля, а е посочила, че потвърждава решение, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото. Допуснатото противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав не може да бъде отстранено по реда на инстанционния контрол във връзка с оплакванията на касатора, а следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение