Определение № 276 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.М.П. – процесуален представител на Д. Н. В., против решение № 19/08.01.2020 г.,постановено по в.гр.д.№ 1360/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд ,с което е отменено решение № 2331/29.05.2019 г. по гр.д.№ 3181/2016 г. по описа на Варненски районен съд, с което е осъдено Военно формирование 32140 – Варна,като част от структурата на МО на РБ да заплати на Д. В. сумата 12 968,92 лв. – незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.04.2001г.- 30.06.2015г.,ведно със законната лихва,считано от 23.03.2016 г.до окончателното изплащане и сумата 10 637,84 лв.-мораторна лихва върху уважената главница за периода 1.06.2001 г. – 22.03.2016 г.на основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./,чл.194,ал.3 вр.ал.1 ЗОВСРБ и чл.86,ал.1 ЗЗД и исковете са отхвърлени. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК във връзка с формулираните седем въпроса,които се припокриват с предмета на образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г.,а именно: В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ,положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка,от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото,включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Прави се искане за спиране на настоящото производство. Поставените въпроси в изложението се припокриват с предмета на тълк.д. № 6/2017г. на ОСГК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпроса предмет на тълкувателното дело би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.