Определение № 50253 от 01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ж. И. против решение №146/17.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 291/2021 г. от състав на ОС – Сливен. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е отменил решението на районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете, като неоснователни. Съдът е приел, че въззиваемият, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР бил държавен служител- полицейски орган, чийто статут се урежда със специалния ЗМВР /чл.142, ал.2 ЗМВР/. В този специален закон обезщетенията за служителите са регламентирани в глава единадесета и сред тях не е посочено обезщетение, аналогично на това, предвидено в чл.226 КТ. ЗМВР не съдържа препращане нито към разпоредбите на КТ, нито към тези на ЗДСл за подобен вид обезщетение, още повече, че такъв текст липсва в ЗДСл. Съдът е приел, че прилагане на КТ субсидиарно или по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 ЗНА не може да има в случая, тъй като не се касае за непълнота в ЗМВР, а за изрично законодателно разрешение. Това е видно от предвидените случаи, неуредени в специалния закон, при които има изрично препращане към правилата на КТ, например по отношение на отпуските, полагането на нощен труд и служители жени. Служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод, за разлика от трудовите между равнопоставени правни субекти. При тези различия в субектите и метода на правно регулиране, прилагането на нормите на трудовото законодателство не може да става, чрез субсидиарно приложение към неуредените въпроси в административно правната уредба, досежно служебните правоотношения на държавните служители-полицейски органи. Прието е, че в случаите, в които специалният закон – чл.188, ал.2; чл.190 ЗМВР изрично препраща към КТ сме изправени пред пряко приложение на определени разпоредби от трудовото право към служебните правоотношения. Въз основа на горното, съдът е приел, че държавен служител полицейски орган, страна по служебно правоотношение не би могъл да търси обезщетение за вреди, регламентирани в КТ. Производството по делото е било спряно до приключване на т.д.№ 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС, като поставения за тълкуване правен въпрос е: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“ С тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. С тълкувателното решение не е даден отговор на правния въпрос, при липса на изрична правна разпоредба, аналогична на чл.226, ал.1, т.2 КТ, в специалния закон – ЗМВР, може ли държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР да търси обезщетение за вреди, регламентирани в КТ /чл.226, ал.1, т.2 КТ/. Този въпрос е обосновал правните изводи на съда относно основателността на иска, като касационното обжалване следва да се допусне по този правен въпрос, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС