Определение № 231 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2021 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Я. Я., като пълномощник на С. Й. К., срещу въззивно решение № 1183 от 07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 965/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство община Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Третото лице – помагач „Инжстройинженеринг“ ЕООД – гр. Варна взема същото становище. Третото лице – помагач „Автомагистрали София“ не изразява становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частите, с които община Варна е осъдена да заплати на С. Й. К. следните суми: сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в резултат от пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий“, гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане; 197,87 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са отхвърлени. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 000 лв. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Автомагистрали София“. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, за да установи фактическия състав на непозволеното увреждане, като при преценката да съобрази научните, логическите и опитните правила, вкл. и относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и уврежданията“; 2. „следва ли въззивният съд да се произнесе по незаявени от жалбоподателя основания за отмяна на възивното решение“; 3. „може ли въззивният съд да излезе извън рамките на законовите си правомощия, като отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове, на незаявено с въззивната жалба твърдение за неправилност на решението“. По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на четвърто г. о., решение № 177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на трето г. о. и решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г. на първо г. о., а по втория с решение № 281/31.10.2012 г. по гр. д. № 93/2012 г. на второ г. о. и решение № 80/03.05.2016 г. по гр. д. № 6235/2015 г. на четвърто г. о.; 4. „представляват ли изнесените от свидетел възприятия, по същността си оценъчно съждение, а не пряко възприет от него факт, в хипотеза, в която свидетелят, макар да е присъствал на мястото на деликта, не е видял самото пропадане на пострадалото лице в дупка на пътното платно, а отразяват видяното при оказване на помощ на това лице, веднага след падането му на пътното платно“ /по този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 5. „необходими ли са за установяване на деликта показания на свидетел-очевидец или няколко доказателствени средства /експертиза и свидетел, чиито показания отразяват непосредствено възприятията му за настъпилия деликт/, разгледани в тяхната съвкупност и последователност, биха могли да обосноват извод за причината и мястото на деликта“; сочи се противоречие с решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на четвърто г. о., решение № 177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на трето г. о.; 6. „задължен ли е въззивният съд да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали за конкретни факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си“; твърди се противоречие с решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на трето г. о. Подържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В отговора ответникът е направил следните възражения: не е съществувала неравност на пътното платно; ищцата не е получила уврежданията при падане от велосипед вследствие на пропадане в дупка, а в резултат на „недостатъчно внимание и следене на пътната обстановка“, както и възражение за съпричиняване при условията на евентуалност. От амбулаторен лист № 103/12.07.2019 год. за преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД и от допълнителен лист, е видно, че на посочената дата на ищцата е извършен медицински преглед, при който са констатирани травма на глава с рана на челото, травма на ръка и на коляно. При прегледа ищцата е съобщила, че не е губила съзнание. Поставена й е диагноза – контузия на лявата лакътна става със съмнение за счупване на главата на лявата лъчева кост. От амбулаторен лист № 987/23.07.2019 год. е видно, че на посочената дата на ищцата е извършен медицински преглед и е поставена диагноза контузия на лакът. При прегледа е констатирано, че след имобилизация движенията на лявата ръка на ищцата са силно ограничени и болезнени, установен е оток на лакътя. Районият съд е приел, че в процесния участък са извършвани ремонтни дейности /текущ ремонт на асфалтови настилки с плътна асфалтобетонова смес/ на ул. "Кирил и Методий" от третите лица – помагачи. Дейностите са приети с протокол от 31.07.2019 г. и не са засегнали участъка на произшествието според посочените от ищцата координати. От заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологическа експертиза, се установява следното: ищцата е получила разкъсно-контузни рани по лицето, контузия на лявата лакътна става. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да са получени при падане от велосипед и удар на тези анатомични области в подлежащата настилка. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 20-25 дни. След получаване на такива травматични увреждания е налице болка, ограничени движения на левия горен крайник за гореописания период. Към настоящия момент съществува ограничено разгъване на лявата лакътна става. Имала е предхождаща травма в областта на лявата лакътна става. Получената по – рано травма и тази, получена при падането от велосипед на 11.07.2019 год. допълнително е натоварила възстановяването в областта на лявата лакътна става и в този смисъл към настоящия момент е налице известно ограничение в разгъването на лявата лакътна става, което ограничение ще остане в този обем – около 140-150 градуса, при нормално разгъване на ръката в лакътя от 180 градуса, т.е., не може да си разгъне изцяло лявата ръка. В обжалваното въззивно решение съдът е изложил съображения, че претендираното от ищцата обезщетение е за вреди, настъпили от лошото качество на пътя, следователно причина за увреждането е начина на поддържането и стопанисването на пътя, тъй като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, в който смисъл е и нормата на чл. 48, т. 2, б. „а“ от ППЗП. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние. Според чл. 47, ал. 1 от ППЗП поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Установено е по делото, че на 11.07.2019 год. на ул. "Кирил и Методий" в гр. Варна, в посока спирка „Зора“ – „Билла – Аспарухово“, срещу магазин за хранителни стоки „Марго“, понастоящем с наименование „Бункера“ е имало дупка на пътното платно, която е затруднявала движението на пътните превозни средства. Установено е също, че на посочената дата ищцата е управлявала велосипед по ул. "Кирил и Методий" в гр. Варна и е паднала от велосипеда в близост до описаната по – горе дупка в резултат на което е получила и горните увреждания. Не е доказано, че именно дупката на пътното платно (неизправността на пътното платно) и съответно неизпълнението на задължението на общината да поддържа в изправност пътя с оглед осигуряване на целогодишната му нормална и безопасна експлоатация е причина за настъпилите вреди, т. е., не е установен при условията на пълно доказване един от обективните елементи от фактическия състав на деликта, а именно причинна връзка между деянието и вредите. Посочено е, че от анализа на доказателствата извод за причинна връзка между деянието и вредите не може да бъде изведен. Липсват доказателства как точно се е случил инцидента, предвид, че няма очевидци. В тази насока са единствено твърденията на ищцата, че е пропаднала в дупката на пътното платно. Възпроизведеното от свидетелите, че ищцата е пропаднала в дупката на пътното платно, не е пряко възприет от тях факт, а е факт, който им е споделен от самата ищца, при което и показанията им не са непосредствени. По отношение показанията на свидетелката Т. е прието, че не съдържат пряко възприети от нея факти, а оценъчни съждения. Във въззивната жалба на общината е изложен довод за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на поисканата техническа експертиза за установяване на твърдението, че участъкът е бил обхванат от ремонтните дейности, както и в необсъждане на възражението за съпричиняване. Налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия и петия въпрос, които обобщени могат да бъдат формулирани по следния начин: длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение по правно-релевантните факти, като обсъди всички събрани допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; при установяване на причинната връзка между противоправното поведение и вредата, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, необходимо ли е всеки факт да бъде установен пряко. В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с установената трайна съдебна практика, включително представената с касационната жалба. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 145 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,