Определение № 701 от 10.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 2709/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М.-ФАКТ О. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Й. П., срещу решение № 136/27.05.2015 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.т.д. № 46/2015 г., с което е потвърдено решение № 197 от 02.12.2014 г. по т. д. № 43/2014 г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК против Ф. АВТО О. [населено място], И. К. В. и В. В. Д. за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на М.-ФАКТ О. в размер на 60 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 08.09.2010 г., издаден от И. К. В. в качеството му на управител на Ф. АВТО О. в полза на Ю. – ВТ О. [населено място], общ. Полски Т., който е джиросан на 06.01.2014 г. в полза на касатора, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 52 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 70/2014 г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението пред ПлРС – 09.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, въз основа на всички основания по чл.281 т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането на касатора за допускане на касационно обжалване се основава на следните въпроси: 1. Какъв е срокът на погасителната давност, с която се погасява прекият менителничен иск на кредитора по менителница /респ. по записа на заповед/ срещу длъжника – издател на записа на заповед?; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.531 ал.2 ТЗ по отношение на искове, предявени срещу прекия длъжник по записа на заповед?; 3. Когато менителничният ефект е запис на заповед, съвпадането на фигурите на издател и платец прави ли неприложими правилата на регреса по отношение на издателя? 4. Съвместими ли са с естеството на записа на заповед разпоредбите на менителницата в частта за кратката погасителна давност за исковете на приносителя срещу издателя по чл.531 ал.2 ТЗ, с оглед съвпадането на фигурите на издател и платец?; по отношение на които се твърди наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по касация, с общ писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв. И. Ш., изразяват становище за неоснователност на искането за достъп до касация, евентуално - за неоснователност на постъпилата касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да мотивира извод за неоснователност на предявения иск, съставът на въззивния съд е счел за основателно възражението на ответниците за погасяване на иска по давност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.531 ал.2 ТЗ, според която исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка „без разноски”. Приел е, че тази разпоредба се прилага по отношение за записа на заповед в хипотезата, при която е извършено заместване на носителя на субективното право, материализирано в записа на заповед посредством джиро и регламентира срока, в който последният джиратар – приносител на менителничния ефект може да предяви прекия си иск срещу издателя и авалиралите неговото задължение лица и регресните си искове срещу предходните джиранти. В случая искът е предявен от джиратаря М. – ФАКТ О. и след като записът на заповед съдържа уговорка „без протест”, то следва да намери приложение нормата на чл.531 ал.2 вр. чл.357 ТЗ. Едногодишният давностен срок по тази разпоредба важи както за осъдителните, така и за установителните искове по чл.422 ГПК. Съдът е съобразил, че записът на заповед е с падеж 10.01.2011 г., съответно е приел, че давностният срок по чл.531 ал.2 ТЗ е изтекъл на 10.01.2012 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 09.01.2014 г. – след изтичане на давностния срок. Предвид мотивите на въззивното решение, изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че формулираните от касатора правни въпроси могат да бъдат обобщени по следния начин: С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл.531 ал.2 ТЗ? Видно е, че този въпрос е обусловил решаващата правна воля на съда и е от значение за изхода по конкретното дело, с което се доказва наличието на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация. Становището на въззивния съд по него се отклонява от разрешението, дадено по реда на чл.290 ГПК с решение № 102/23.07.14 г. по т.д.№ 2680/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, посочено и приложено от касатора, поради което е удовлетворен и допълнителният критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селектиране на касационната жалба до разглеждане по същество. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение