Определение № 610 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 499/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 853/17.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 1338/12г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено определение от 23.01.12г. по т.д.№ 1749/11 г. на Софийския градски съд за изменение на решение от 09.11.2011г. по т.д.№ 1749/11г. в частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение е намалено поради прекомерност от 10000 лв. на 5000 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при намаляване на адвокатското възнаграждение следва да се приложи нормата на чл.78, ал.5 ГПК, т.е. да се присъди сума до минималния размер на възнагражденията по Наредба № 1/2004г., а не трикратния размер по П..2 на Наредбата. Частният жалбоподател поставя въпроса: В случаите на чл.78, ал.5 ГПК договореното адвокатско възнаграждение може ли да бъде намалено под трикратния размер на минимално определеното в Наредба № 1/09.07.2004г. възнаграждение за този вид услуга, т.е. разпоредбата на П..2 от ДР на Наредба №1/2004г. прилага ли се в случаите на чл.78, ал.5 ГПК? По поставения правен въпрос е образувано тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето по тълкувателното дело. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд