Определение № 1008 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. против решение №684/22.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 2735/2017 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение. Съдът е приел, че като правопораждащ за претенцията си за обезщетение факт ищцовата страна сочи фактически твърдения за противоправни деяния на конкретно физическо лице – съдията от СГС Д. Й., която не е положила дължимата за професионалист грижа при постановяване на решение № 4/13.03.2003 г. на СГС по ф.д. № 12306/1996 г, като от това са произтекли имуществени вреди за ищеца. Съдът е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа и осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, включващ елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение на непосредствения изпълнител. От представените по делото доказателства, съдът е приел, че молителят по фирменото дело формално е приложил всички необходими документи за вписване на заявените промени, а именно – Решение от 21.02.2003 г. на за свикване на ОС на съдружниците; Уведомително писмо от 02.10.2002 г. до К. М.; Покана за участие в ОС на съдружниците, отправена до К. М.; Констативен протокол от нотариус; Протокол от заседание на ОС на съдружниците; Предупреждение до К. М. за изключване от дружеството; Решение за изключване на съдружник. От текста на решение № 4 от 13.03.2003 г. на СГС по ф.д.№12306/1996 г. съдът е приел за установено, че съдът е приел за изпълнени и останалите изисквания на закона-представени са учредителен акт на дружеството, декларация по чл. 142 от ТЗ, нотариално заверен образец от подписа на управителя, удостоверение за внесен капитал, внесени са и необходимите държавни такси. С решение № 791/23.04.2014 г., постановено по т.д.№ 2060 по описа за 2013 г. на САС е отменено решението на СГС и е признато за установено по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, че решението на общото събрание на съдружниците дружеството, обективирано в протокол от 05.03.2003 г. за поемане на дяловете на ищеца от Д. А., е нищожно. Признато е за установено, че с решение №4 от 13.03.2003 г. по ф.д. № 12306/1996 г. по описа на СГС, фирмено отделение, в Търговския регистър на съда по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: изключване на К. М. като съдружник, заличаване на управител и продължаване на дейността на дружеството, като решението е влязло в законна сила на 23.06.2014 г. При наличието на доказателства, които са удостоверявали формално настъпилите промени и след като заявените за вписване обстоятелства – изключване на съдружник и преобразуване на дружеството, са подлежали на вписване, съдът е приел, че следва да се обсъди, дали е налице противоправно поведение на съдията. Посочено е, че дори и да се приеме, че поведението на съдия Й. е било противоправно, изразяващо се в небрежност – тъй като последната не е проявила необходимото внимание и прецизност при преценката, дали съдружникът е бил редовно поканен за общите събрания от адреса в Германия, то не би могло да се приеме, че е доказана необходимата причинно-следствена връзка между поведението на съдията и настъпилата имуществена вреда за ищеца. Съдът е приел, че съдружникът на ищеца е продал недвижимия имот и присвоил получените средства, като за това е бил признат за виновен от наказателния съд и осъден с влязла в сила присъда. Това негово деяние /безспорно увреждащо интересите на ищеца и нанасящо му значителна имуществена вреда/, е извършено след постановения съдебен акт от съдия Й.. Посочено е, че тази вреда не би могла да настъпи като пряка и непосредствена последица в резултат от решението, постановено от съдия, като в мотивите си съдът е посочил, че продажбата би могла да стане факт и без постановяването на решението, следователно, дори да се приеме, че е налице неправомерно действие от страна на регистърния съдия, то не е решаващо за настъпване на вредата. Въз основа на горното, съдът е приел, че по настоящото дело не са установени всички елементи от фактическите състави на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД /подробно посочени по-горе/, за да бъде уважена исковата претенция. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280 ГПК, относно допускането на обжалването. Сочи се правен въпрос, относно задължението на съда да се произнесе в рамките на очертания от страните спор, между кои обстоятелства при предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД следва да определи наличието на противоправно поведение и вреда – твърдяните от ищеца по исковата молба или приетите от съда и разполага ли в това отношение съдът с процесуална възможност да променя/заменя заявените от ищеца елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като обсъжда вреда, различна от заявената от ищеца. По тези въпроси се сочи противоречие с възприетото от ВКС с решение №71/09.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 60110/2016 г. от ІІІ гр.отд. с което е прието, че ищецът е този, които определя предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, по които съдилищата се произнасят. Рамката, в която съдът е допустимо да разгледа предявения иск е заявеното искане - заявеният петитум, въз основа на конкретно изложените в обстоятелствената част факти. Действително въпросът е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото съществува твърдение за различие между посоченото деяние в исковата молба, неговата противоправност и вредата, посочена от ищеца и възприетото от съда в обжалваното решение по отношение на горните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Това е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 2020 лева. Водим от горното, съставът на ВКС