Определение № 790 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3472/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „СТАЙГЪР“ ЕООД, чрез адвокат А. С. от АК - Пловдив срещу решение № 89/16.05.2024 г. по в.гр.д. № 422/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 338 от 15.03.2023г. по гр.д.№ 1256/2021г. на Окръжен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на „СТАЙГЪР“ ЕООД против Народното събрание на Република България, на основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС, както следва:

• 78 022.51 лева - недължим ДДС, установен с ревизионен акт № Р16001615005442-091-001/07.12.2015 г., ведно с прилежащите лихви до окончателното погасяване на задължението по ревизионния акт;

• 3 720.93 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;

• 2 790.70 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на Върховния административен съд;

• 50.00 лева - държавна такса за обжалване на ревизионния акт;

• 9 900.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;

• 740.00 лева - депозити за вещо лице в производството по адм. д. № 540/ 2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;

• 25.00 лева - държавна такса за обжалване на решението, постановено по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;

• 3 700.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на Върховния административен съд;

• 954 690.33 лева - нереализирани приходи от таксиметрова дейност за периода 2016 г. - 13.03.2019 г.;

• 480 582.00 лева - нереализирани приходи от извършвани застрахователни услуги за периода от издаването на ревизионния акт (07.12.2015 г.) до изменението на чл. 47 от ЗДДС (01.01.2021 г.);

• 100 000.00 лева - нереализирани приходи от увеличената стойност на застрахователните премии по застраховките, при сключването, на които ищецът получава комисионна за периода 2016 г. - 2020 г.;

• 1 075 028.15 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Табако Трейд Пловдив“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 715 996.00 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Табако Трейд“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 562 155.65 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Табако Венчърс“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 620 047.20 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на ЗАД „Алианц България“ за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 10 000.00 лева - неимуществени вреди.

Горепосочените суми са претендирани ведно със законната лихва от датата на исковата молба (12.05.2021 г.) до окончателното изплащане.

В касационната жалба се излагат подробни съображения относно наличие на касационните отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроса с твърдения, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и актове на Съда на ЕС,разглеждането им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по конкретно формулирани пет въпроса.

В писмен отговор Народното събрание на Република България, чрез гл. юрисконсулт А. С. и гл.юрисконсулт М. Г., оспорва доводите в касационната жалба поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за обезщетение на причинени вреди поради допуснато нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в неправилно транспониране в чл.47 ЗДДС (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 104/08.12.2020 г.) на разпоредбата на чл.135, §1, б. „а” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Това нарушение е станало причина за издаване на незаконосъобразен ревизионен акт за установяване на данъчни задължения на дружеството /ищец по делото/, които са недължими, поради което се иска да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди. Съдът е установил, че след неуспешното оспорване на издадения ревизионен акт и потвърждаването му от Върховния административен съд е подадена жалба пред Европейската комисия - ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Като резултат е проведена процедура за изменение на чл.47 ЗДДС /ДВ, бр.104 от 08.12.2020г./, от разпоредбата да отпаднат допълнителните изисквания за ДДС върху застрахователните услуги.

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд е възприел решаващите изводи на първоинстанционния съд, че нарушението на правото на Европейския съюз е съществено предвид значимостта на засегнатите права до отстраняване на несъответствието на разпоредбата на чл.47 ЗДДС и чл.135, §1, б.“а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. Налице е норма на правото на ЕС, която не е била транспонирана, тъй като законодателят не е изпълнил задължението си да приведе националното законодателство в съответствие с действаща директивна на ЕС, до изтичане на крайния срок - 01.01.2008г. За да отхвърли исковете, обаче, решаващият съдебен състав се позовава на нейния директен ефект, като приема, че държавните органи са длъжни да съобразят европейското законодателство и да откажат да приложат противоречащата му норма от националния закон, което прекъсва причинно-следствената връзка между бездействието на Народното събрание и настъпилите за дружеството вреди, поради което предявените искове са неоснователни.

При тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от отговора на въпросите: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“ и „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл.4, ал.3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл.5, ал.4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“ Ето защо, настоящото производство следва да бъде спряно, на основание чл.292 ГПК, до приемане на съвместно тълкувателно постановление по тълк.дело № 1/2023 г. на Общото събрание на Гражданската, Търговската колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, което да даде отговор на поставените въпроси.

Воден от изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, състав на ІV г.о.