Определение № 546 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2205/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 9589/25 .03.2020 год. на Н. П. М. от [населено място], заявена чрез процесуалния му представител адв. К. А. – АК П. срещу въззивно Решение № 236 от 20.02.2020 година, постановено по В. гр.д. № 1548/2019 год. на ОС- Пловдив по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл.34 ЗС.

С касационната жалба се поддържат доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и за необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон са в насока, че при избора на способа за извършване на делбата, съдът е съобразил единствено квотите на съделителите, но не и останалите критерии на ПП ВС 7-73.

Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с довод, че въззивното решение е постановено в противоречие с задължителната практика на ВКС и ВС, обективирана в ПП ВС 7-73 и т.19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС по въпросите за приложение разпоредбите на чл. 353 ГПК според критериите на цитираното Постановление на Пленума на ВС и съответно нарушаване на изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за постановяване на обоснован съдебен акт, с който съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните по делото, съставлява ли съществено нарушаване на процесуалните правила

В срока по чл. 283 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. Г. чрез адв. Д. Н. А., с който поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено без да са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се довод, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване - цитираната задължителна практика е неотносима към спора. Претендират се разноски по делото.

С втора самостоятелна касационната жалба вх. № 9758/ 31.03.2020 год. А. Н. М. от [населено място], заявена чрез процесуалния му представител адв. Д. А. – АК П. срещу въззивно Решение № 236 от 20.02.2020 година, постановено по В. гр.д. № 1548/2019 год. на ОС- Пловдив по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл.34 ЗС.

С касационната жалба се поддържат доводи за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 19, ал.3 ЗУТ, чл. 69, ал.2 ЗН, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при установяване на фактите относно режима на застрояване на общия парцел, преценка на доказателствата и за необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК с довод, че с въззивното решение е произнесен правен въпрос относно възможността да се допусне поделяемост на общ парцел и обособяването на два нови, без спазване изискванията на закона, поради неравенство правата на съделителите в съсобствеността на общия парцел, за еднаквото и точно прилагане на закона, визирайки изискванията на чл. 201 ЗУТ във вр. с чл. 19, ал.3 ЗУТ.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответниците по касация и касатори със самостоятелни касационни жалби Н. М. и М. М. вземат становище с отговора си, че касационната жалба на А. М. е допустима и основателна.

Ответникът по касация С. Г., чрез адв. Д. А. АК П., с отговора си на касационната жалба на А. М. и на тази на Н. М., е оспорила наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, както и поддържа, че обжалваното въззивно решение е правило и законосъобразно. Претендира заплащане на разноски за защита пред касационната инстанция.

С касационната жалба вх. № 9811/01. 04. 2020 год. А. Н. М., чрез процесуалния представител адв. Н. А. - АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 236 от 20.02.2020 година, постановено по В. гр.д. № 1548/ 2019 год. на ОС- Пловдив по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл.34 ЗС.

С тази касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради несъобразяване с доказателствата по делото- а именно възприет от съда вариант за разделяне на поземления имот- допуснат до делба съгласно втора заповед на Община Пловдив, при наличието на друга - предходна заповед за изменение на ПУП чрез обособяване на два нови УПИ с равни площи, отговарящи на изискванията на ЗУТ.

Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК с довод, че въпросите касаещи извършване на делбата на дворно място, а именно: 1./ допустимо ли е, с оглед изискванията на чл. 201 ЗУТ, от страна на техническата администрация, при вече издадено от гл. архитект предписание за изработване на проект с определение параметри, одобрен в последствие с влязла в сила заповед на Кмета, да бъде издадена нова заповед с променени параметри за същия имот, какви са правните последици на изменената регулация по силата на влязлата в сила първа заповед ? 2./ Каква е силата и правната природа на решението на съда по допускане на делбата, с което съдът е посочил, че предмет на делбата е съсобствено дворно място, застроено с постройки- жилищни и помощни, принадлежащи в индивидуална собственост на отделни съсобственици, и именно това налага изследване въпроса за поделяемостта още в първата фаза на делбата; 3./При наличието на постройки, индивидуална собственост на отделните съсобственици, какво следва да е значението на терена- обслужващо предназначение или не, допустимостта на делбата обусловена ли е от възможността за поделяемост на общия УПИ по начин, че новите УПИ да обслужват постройките на отделните собственици; 4./ ако са образувани неравностойни по вид дялове, то при разпределението по реда на чл. 353 ГПК дялове, кой е критерият от който се ръководи съда – начина на ползване на сградите или квотите в съсобствеността ? 5./ ако в производството за съдебна делба са налице два конкуриращи се проекта за разделяне на дворното място, отговарящи на изискванията на закона, какъв следва да е критерият на съда за поставяне в дел на някой от съделителите ? е необходимо произнасяне от страна на касационния съд при практиката на ВАС за разделяне на общ УПИ и съответно касателно критериите за възлагане на отделните дялове при практиката на ВКС.

С писмен отговор, ответникът по касация С. Г. чрез адв. Д. А. АК П., оспорва доводите по касационната жалба на А. М., поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно, счита че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на основния за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след като съобрази изложените доводи на страните и по касационните жалби в контекста на установените от законодателя основания за допускане до касационен контрол- чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК, намира:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството е за съдебна делба, във втората фаза-по извършването.

С влязло в сила Решение № 1537/10.04.2014 година, изменено с след въззивно и касационно обжалване, районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с предназначение – урбанизирана територия, ползване - ниско застрояване, щелият с площ от 780 кв.м., между съделителите С. Г. с права от 68/78 идеални части, А. М. с права от 10/156 идеални части и Н. М. и М. М. с права от по 10/312 идеални части.

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 1745 /08.05.2019 год. по гр.д. № 17135/2012г. на РС- Пловдив, ІV гр.с., в частта с която първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение на дялове на основание чл. 353 от ГПК, като в общ дял на А. Н. М., Н. П. М. и М. И. М. е поставен следния недвижим имот: ПИ * / проектен / – урбанизирана територия по кадастралната карта на [населено място], общ.П., кв. К. с площ от 240 кв.м на стойност 18 600 лв. /съответстващо на УПИ * в кв.18 /съгласно одобрен ПУП – ПР за изменение със Заповед № 18ОА1069/ 21.05.2018г. на Кмета на общ. Пловдив, при граници и съседи: *; *; *, а на С. Д. Г. е разпределен в дял: ПИ * /проектен / – урбанизирана територия по кадастралната карта на [населено място], общ.П. с площ от 540 кв.м. на стойност 41850 лв. /съответстващо на УПИ * кв.18/, съгласно одобрен ПУП – ПР за изменение със Заповед № 18ОА1069/ 21.05.2018г. на кмета на общ. Пловдив, при граници и съседи: *; *; *; *; *, като е постановено парично уравнение.

Процесният недвижим имот е застроен със следните сгради- двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ** с площ от 79 кв.м., триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор със застроена площ от 100 кв.м., едноетажна сграда- склад с площ от 23 кв.м., едноетажна сграда –склад с идентификатор с площ от 21 кв.м., едноетажна сграда- склад с идентификатор с площ 14 кв.м., едноетажна сграда- склад с идентификатор * с площ от 28 кв.м., едноетажна сграда- хангар с идентификатор ** с площ от 29 кв.м., засаден с плодни дървета, но предмет на делбата е само дворното място.

С влязла в сила Заповед № 16ОА1387/08.06.2016 година е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ *, кв. 18, кв.К., [населено място] / ПИ с идентификатор * като са обособени два нови УПИ **,* жилищно застрояване, кв. 18 по плана на [населено място], кв. К. с площ от 390 кв.м. и УПИ **, * жилищно застрояване, кв. 18 по плана на [населено място], кв. К. с площ от 390 кв.м.

С Протоколно определение № от 24.01.2017 година на РС-Пловдив е допуснато изслушването на нов вариант на заключение на в.л., който да отговаря на минималните изисквания за оформяне на самостоятелен УПИ в градски условия .С допълнително заключение е изготвен нов проект за разделяне на УПИ , кв. 18, кв.К., [населено място] / ПИ с идентификатор * като са обособени два нови УПИ **,* жилищно застрояване, кв. 18 по плана на [населено място], кв. К. с площ от 240 кв.м. и УПИ **, * жилищно застрояване, кв. 18 по плана на [населено място], кв. К. с площ от 540 кв.м.

За да приеме, че разпределението по чл. 353 ГПК следва да се извърши при дялове, според втория вариант и втората заповед на общината, съдът е избрал за решаващ мотив неравенството на правата на страните в съсобствеността, след като е приел, че наличието на две заповеди за разделяне на общия имот не обуславя незаконосъобразност на решението по извършване на делбата по избрания вариант, доколкото вещно-правният ефект на новата регулация ще настъпи с влизане в сила на решението по извършване на делбата. Прието е, че складовите помещения не могат да обусловят друг извод за прилагане на вариант, различен от избрания, поради обстоятелството, че режима на собственост на същите е чл. 92 ЗС, поради липсата на данни за индивидуална собственост на някой от съделителите.

След преценка на наведените доводи на касаторите в контекста на заявените основания за допускане на касационно обжалване, и съобразявайки възраженията на ответника по касация, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

По изложението към касационната жалба на Н. М. на основанията за допускане на касационно обжалване

Не може да се сподели тезата на касатора Н. М. за наличие на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, поддържано с довода, че въззивното решение е постановено в противоречие с задължителната практика на ВКС и ВС, обективирана в ПП ВС 7-73 и т.19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.

С ПП ВС 7-73 Пленумът на ВС е дал задължителни указания по въпроса за приложение разпоредбите на чл. 289 и чл.291 ГПК( отм.), като е посочил критериите за преценка на съда при избора на решаващия съд делбата да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий след влизане в сила на решението по обявяването на разделителния протокол за окончателен или по реда на чл. 292 ГПК (отм.) т.е. чрез разпределение на имотите според обособените( според съда) дялове без да е необходимо изготвянето на разделителен протокол, разпоредби изцяло възпроизведени с разпоредбите съответно на чл.350 ГПК, чл.352 ГПК и чл. 353 ГПК. В тези разяснения няма ограничително изброени критерий при които съдът избира единият или другия способ, което предполага възможност във всеки конкретен случай решаващият съд сам да извърши преценката си. По делото съдът е процедирал именно в тази насока, съобразил е практиката на съставите на ВКС, поради което няма основание за допускане на касационното обжалване поради противоречие със съдебната практиката на ВС или ВКС.

Касационното обжалване не може да се допусне на посоченото основания съответно и поради нарушаване на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за постановяване на обоснован съдебен акт, с който съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните по делото, поради противоречие с дадените разяснения по т.19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение дава разяснения как следва да се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.2 ГПК (отм.), изцяло възпроизведена с разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК, сочейки, аналогично на разясненията и по ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че несъблюдаването на изискването за обоснован съдебен акт, в мотивите на който са обсъдени доводите на страните и техните възражения, съставлява ли съществено нарушаване на процесуалните правила. Или оплакването за „ противоречие „ не съставлява по своето правно естество противоречие в произнасянето на съда по приложение на конкретната процесуална правна норма, гарантираща законосъобразността на съдебния акт, а оплакване за нарушение, довело до незаконосъобразност, предмет на проверка единствено и само ако касационното обжалване се допуска на основание, установено с чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК.

По изложението към касационните жалби на А. М. на основанията за допускане на касационно обжалване

След преценка и по двете касационни жалби на касатора А. М., настоящият състав намира не може да се сподели тезата на касатора за наличие на основания по см. чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК

По въпросите, поставени по касационната жалба вх. № 9758/31.03.2020 год.

Въпросът относно възможността да се допусне поделяемост на общ парцел и обособяването на два нови, без спазване изискванията на закона, поради неравенство правата на съделителите в съсобствеността на общия парцел, за еднаквото и точно прилагане на закона, визирайки изискванията на чл. 201 ЗУТ във вр. с чл. 19, ал.3 ЗУТ, не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване дори в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, доколкото съдържа твърдение за допуснато нарушения на конкретен материален закон- разпоредби на ЗУТ, което твърдение може да бъде предмет на изследване само при допуснат касационен контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Касационното обжалване не може да се допусне на основание необходимост от еднаквото и точно приложение на закона, ако само се твърди, че законът е нарушен и не сочи практика в противен смисъл, тъй като само по себе токова твърдение сочи на довод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Не може да се сподели довода на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото като основание за допускане на касационното обжалване това основание изисква наличието на явен, безусловен констатиран без разглеждане на спора по същество, тежък порок от гл.т. на материална или процесуално правна незаконосъобразност, каквато в случая не може да бъде констатирана

По въпросите, поставени с касационната жалба вх. № 9811/01.04.2020 год.

Въпросът за допустимостта, с оглед изискванията на чл. 201 ЗУТ, от страна на техническата администрация, при вече издадено от гл. архитект предписание за изработване на проект с определение параметри, одобрен в последствие с влязла в сила заповед на Кмета, да бъде издадена нова заповед с променени параметри за същия имот и какви са правните последици на изменената регулация по силата на влязлата в сила първа заповед ? не може да съставлява правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът касае преценката на доказателства по делото, поради което и същият няма качеството на обуславящ изхода на спора. Касае се до решението на съда да базира изводите си и крайното решение за избор на способа за извършване на делбата и конкретно - приложимия вариант за разпределение на дяловете по чл. 353 ГПК. Преценката за това, дали администрацията на общината е в правомощията си да разпореди изработването на нов вариант за разделянето на УПИ или не, доколкото има такъв и е издадена съответната административна заповед, е в правомощията на административния съд, както сам касаторът А. М. сочи в изложението си към касационната жалба. Създадената в тази насока практика на ВАС обаче не съставлява „съдебна практика„ по см. на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, нито може да бъде предмет на тълкуване от страна на касационният съд, поради което и въпросът не може да бъде такъв въз основа на който да се извърши исканата селекция за допускане на касационното обжалване.

Въпросът за силата и правната природа на решението на съда по допускане на делбата, с което съдът е посочил, че предмет на делбата е съсобствено дворно място, застроено с постройки- жилищни и помощни, принадлежащи в индивидуална собственост на отделни съсобственици, и именно това налага изследване въпроса за поделяемостта още в първата фаза на делбата, нито в първата си част, нито във втората си част имат отношение към мотивите на съда, обусловили изхода на спора. В правната теория и практика няма съмнение за правната природа на решението по извършване на делбата, като съдебен акт, с който страната, инициирала спора, реализира своето постестативно право. Искът е конститутивен и има вещно правен ефект, превръщайки една спорна съсобственост в индивидуална собственост по отношение на конкретните обекти на правото на собственост, предмет на делбения процес. Дали дворното място – в случая единствен предмет на делбата, е застроено, дали постройките са в режим на суперфициарна собственост или не, или някои от тях имат характера на принадлежност към главната вещ, или са подобрения, следващи собствеността на терена, и правното значение на тази специфика на застрояване към въпроса за поделяемостта на терена и възможността за обособяването му на дялове и кога следва да се реши този въпрос – преди решението по чл. 344, ал. 1 ГПК или във втората фаза на делбата, е разрешен и преразглеждането му е от гл.т. на установените правопораждащи факти обусловили допустимостта на делбата на конкретния обект на собственост - а именно спорния урегулиран поземлен имот. Решението по допускане на делбата е самостоятелен съдебен акт, ползващ се с установителна сила по отношение на въпросите за лицата, титуляри в съсобствеността, обектите на съсобственост и правата на лицата- съделители в тях. Този съдебен акт подлежи на самостоятелно обжалване, каквото е проведено по делото съответно пред въззивната и касационна инстанция и именно въпросът кога, как и защо следва да се изследва въпросът за поделяемостта е разрешен с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС.

На въпросът при наличието на постройки, индивидуална собственост на отделните съсобственици, какво следва да е значението на терена- обслужващо предназначение или не, допустимостта на делбата обусловена ли е от възможността за поделяемост на общия УПИ по начин, че новите УПИ да обслужват постройките на отделните собственици, който по своето естество съставлява повторения на предходния въпрос с други изрази, поради което и отговорът не може да бъде различен от вече дадения такъв по горе.

Въпросът: ако са образувани неравностойни по вид дялове, то при разпределението по реда на чл. 353 ГПК дялове, кой е критерият от който се ръководи съда – начина на ползване на сградите или квотите в съсобствеността ? не предпоставя произнесен от въззивния съд и разрешен с обжалваното съдебно решение правен проблем касаещ приложението на конкретен материален закон, поради което няма и характера на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въпросът ако в производството за съдебна делба са налице два конкуриращи се проекта за разделяне на дворното място, отговарящи на изискванията на закона, какъв следва да е критерият на съда за поставяне в дел на някой от съделителите ? също не предпоставя произнесен от въззивния съд и разрешен с обжалваното съдебно решение правен проблем касаещ приложението на конкретен материален закон. Изложените мотив на решаващия съд относно избора на конкретното доказателство, на което да базира решението си, не могат да се ревизират на настоящия етап на произнасяне - по допускане на касационното обжалване доколкото по съществото на спора касационният съд може да се произнесе само ако касационното обжалване е допуснато .ето защо и този въпрос не може да се приеме, че има характера на правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК.

По искането на ответника по касация С. Д. Г. за присъждане на разноски за процесуална защита пред касационната инстанция: Искането на ответника по касация е основателно при изхода на делото – недопускане на исканото касационно обжалване. По делото са депозирани отговори на касационните жалби на касаторите Н. М. и А. М. и своевременно е направено искането за присъждане на разноските, направено с депозираните отговори - защита, в обема на заплатения адвокатски хонорар на адв. Д. А. – АК П.. Искането е доказано в размер на сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), заплатени според депозирания по делото Договор за правна защита и съдействие № 17804/ 16.06.2020 год. ( л.21) и следва да бъде уважено изцяло.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия