Определение № 6 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 656/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Б. Близнашка от [населено място] срещу решение № 2703/05.12.2019 г., постановено по т.д. № 301/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2056/03.11.2017 г. по т.д. № 1464/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от А. Н. Д. и Кристи Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./ против А. Б. Близнашка, Изявление за прихващане с вх. № 9750/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД /н./ между вземане на ответницата, придобито от Е. В. Р. по договор за цесия от 21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768/08.08.2013 г., и нейно ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 26.05.2014 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на основание чл.59, ал.6 ЗБН. С определение от 20.10.2020 г. по конст. дело № 9/2020 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1 – 4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по касационната жалба по настоящото дело, доколкото на приложимата в настоящото производство материалноправна норма по чл.59, ал.5 ЗБН в хода на висящото исково производство е придадено обратно действие, считано от 20.06.2014 г. съгласно § 8 ЗИДЗБН, чиято конституционосъобразност е включена в предмета на горепосоченото конституционно дело. С оглед на това настоящият състав счита, че производството по т.д. № 656/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на производството по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд