Определение № 2046 от 18.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1399/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на Л. Д. Т. и П. Д. Т. срещу определение № 1 от 02.01.2024 г. по ч.т.д. № 695/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 299 от 02.05.2023 г. по т.д. № 330/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молба с вх. № 3484/16.03.2023 г. от Л. Т. и П. Т. с искане да бъде обезсилена заповед № 1945/14.12.2013 г. по ч. гр. д. № 2960/2013 г. по описа на РС - Казанлък и да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу „УниКредит Булбанк“ АД за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно изпълнение до размера на тези суми или до размера на сумата от 70 561 лв., която сума е събрана принудително от молителите по изпълнително дело с № 20147640400063/2014 г. по описа на ЧСИ А. П., рег. № 764 на КЧСИ.

Частните жалбоподатели поддържат, че жалбите им са допустими, тъй като са насочени срещу отказ да бъде обезсилена издадена заповед за изпълнение при постановено прекратяване на исковото производство и даденото тълкуване с ТР 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС досежно обжалване разпорежданията за издаване на изпълнителен лист е неотносимо. Излагат, че жалбата им е основателна, доколкото исковото производство е прекратено поради неотстраняване нередовност на исковата молба, в която хипотеза, съобразно дадените указания по тълкуване на закона с ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да обезсили издадената заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, което неправилно е отказано с обжалвания съдебен акт. По тези доводи молят обжалваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат обезсилени процесната заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, както и да им бъде издаден обратен изпълнителен лист.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите и исковата молба заедно с приложенията се върне по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът може ли да обсъжда евентуални доводи за допустимост/недопустимост на иска и на това основание да откаже обезсилване на издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение?

2. При прекратяване на исковото производство поради връщане на депозираната пред съда исковата молба съдът може ли да обсъжда евентуални доводи за допустимост/недопустимост на иска и на това основание да откаже издаване на обратен изпълнителен лист при допуснато предварително изпълнение?

Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с практиката на ВКС по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, с което обосновават искане за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При условията на евентуалност молят определението да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържат, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по жалбите, „УниКредит Булбанк“ АД, оспорва жалбите като недопустими. Излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При условията на евентуалност моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалвания първоинстанционен съдебен акт е отказано да бъде допълнено постановеното по делото определение № 854 от 07.12.2022 г. по т.д. 330/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора с твърдените от молителите последици от постановеното със същия съдебен акт прекратяване на производството по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което определението подлежи на обжалване при условията, при които и съдебният акт, чието допълване са поискали молителите. Последният е прекратително определение по иск с цена на иска над 20 000 лв., поради което обжалваното въззивно определение подлежи на касационно обжалване, респективно подадените срещу същото частни касационни жалби са допустими.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че Окръжен съд – Стара Загора е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, но не е извършил своевременно дължимата съгласно с чл. 130 ГПК проверка и не се е произнесъл по допустимостта на предявения иск. Счел е, че това е сторено едва при произнасяне по молбата на ответниците за обезсилване на заповедта и издаване на обратен изпълнител лист, като окръжният съд е констатирал, че възраженията против заповедта за незабавно изпълнение от длъжниците Л. Т. и П. Т. са подадени след изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията й към 2014 г./, поради което заповедта е влязла в сила. Изложил е, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, като се е позовал на приложените към ч. гр. д. № 2960/2013 г. по описа на РС - Казанлък копия от покани за доброволно изпълнение с изх. № 00854/19.03.2014 г. /л.111/ и с изх. № 00855/19.03.2014 г. /л.112/ по изпълнително дело с № 20147640400063/2014 г. по описа на ЧСИ А. П., от които се установява, че поканите са били връчени лично на длъжниците Л. Т. и П. Т., като това е извършено на 28.04.2014 г., по време на опис на недвижим имот /л.113/. Подчертал е, че в призовките за доброволно изпълнение изрично е отбелязано, че се прилагат копия от заповед № 1945/14.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и на изпълнителен лист от 14.12.2013 г., издадени от Районен съд - Казанлък, като в съдържащите се към тези документи разписки, както и в подписания от длъжниците протокол за опис на недвижим имот, не се съдържат възражения или забележки за несъответствие между отбелязаното в ПДИ относно приложенията и действително връченото. Обобщил е, че от извършения запис следва извода, че копия от заповедта за изпълнение са връчени тъкмо като самостоятелни документи на длъжниците, а не са били описани само като основание за предприетите изпълнителни действия, нито съдържанието им или част от него е било възпроизведено във връчените от ЧСИ призовки за доброволно изпълнение. Счел е връчването за съответно на разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК /в редакцията й от 2010 г., действаща към датата на връчването/ и в този смисъл за редовно. Посочил е, че от датата на връчването – 28.04.2014 г., е започнал да тече и двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 ГПК /в редакцията към 2014 г./, като към датата на подаване на възраженията – 31.03.2022 г., същият отдавна е бил изтекъл. Изтъкнал е, че макар прекратяването на производството по предявените от банката против ответниците Л. Т. и П. Т. искове да е извършено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, за предявяването им не е бил налице правен интерес, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила. Подчертал е, че в този случай, при прекратяване на исковото производство, образувано по предявен иск по чл. 422 ГПК, заповедта не се обезсилва и не се издава обратен изпълнителен лист, като се е позовал на задължителната практика по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По тези мотиви е потвърдил обжалваното определение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираните от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси са обсъдени от въззивния съд и са обусловили изводите му, но по отношение на същите не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С цитираната от касатора практика на ВКС по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е посочено, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, и при прието възражение по чл. 423 ГПК, когато не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Обобщено е, че разрешението за обезсилване на заповедта по чл. 415, ал. 2 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл. 416 ГПК и да подлежи на изпълнение. Прието е, че при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване. Разграничена е хипотезата при прекратяване на производството по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с доводи, че по делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането, а се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. Изтъкнато е, че последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът не е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. По тези съображения е обобщено, че при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, като изрично е посочено, че разрешението не намира приложение в хипотезата, в която производството по установителния иск е прекратено, защото съдът е преценил, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Добавено е, че компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Последният съд е посочен за компетентен да се произнесе и по искането за издаване на обратен изпълнителен лист при прекратяване на делото по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Обжалваният съдебен акт е постановен в унисон с тази съдебна практика, което изключва приложението на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като съдът е отчел, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е влязла в сила с изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, започнал да тече от датата на връчването й на 28.04.2014 г., и към датата на подаване на възраженията от ответниците – 31.03.2022 г., същият отдавна е бил изтекъл, респективно независимо че производството по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е прекратено, влязлата в сила заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, нито са налице предпоставките по обусловеното искане за издаване на обратен изпълнителен лист.

Горните изводи на съда за наличието на задължителна съдебна практика по поставените от касаторите въпроси изключват допускането на въззивното определение до касация по допълнително сочения критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Не доказва извършването на разноски, поради което такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение