Определение № 289 от 02.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 297/2011 г.

ВКСIII гражданско отделение02.06.2011 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на [фирма] [населено място],представлявана от изпълнителния директор П. със съдебен адрес:гр.С. [улица] ет.5 ап.14-адвокат А. против въззивно определение № 3084 от 28.02.2011г. по в.ч. гр.д.№ 2330 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 2.02.2011г. по гр.д.№ 24569/2010г.на Софийски районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място],представлявана от изпълнителния директор П.,чрез проце-суалния представител-адвокат А. против въззивно определение № 3084 от 28.02.2011г. по в.ч. гр.д.№ 2330 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 2.02.2011г. по гр.д.№ 24569/2010г.на Софийски районен съд,с което на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК,във вр.с чл.261 т.4 от ГПК е върната въззивната му жалба с вх.№1041628 от 22.12.2010г.по гр.д.№ 24569/10г.на СРС. Като основание за допустимост се сочат всички хипотези по чл.280 ал.1 от ГПК по поставения въпрос дали е налице редовно съобщаване на дадените от съда указания,когато съобщението е връчването на трето лице, а не на управляващия и представляващия дружеството. В случая фактите не са спорни.Подадената въззивна жалба на [фирма] [населено място] е била оставена без движение/с разпореждане от 28.12.2010г./ с указания за представяне в 7-дневен срок на вносна бележка за внесена държавна такса.В съобщението са били вписани неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на даденото от съда указание. Съобщението с указанията на съда е връчено на 13.01.2011г.на К. Д.-член на съвета на директорите на юридическо лице на посочения адрес на управление на дружеството.В предоставения срок /до 20.01.2011г./- вносна бележка за внесена държавна такса не е представена и съдът с разпореждане от 2.02.2011г.е върнал подадената жалба. Последвала е частна жалба,която въззивният съд е приел за неоснователна с мотива,че е налице редовно връчване на съобщението съгласно нормата на чл.50 от ГПК- на лице,съгласно да го приеме- по реда на ал.3 – в канцеларията на юридическото лице. Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва основателността й. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното: Не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановения въззивен акт.Това е така,защото поставеният процесуално правен въпрос,който е от значение за спора,е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС/не се представя задължителна практика, на която то да противоречи/,не се представят доказателства - същият да е решаван противоречиво от съдилищата и – с оглед вече установената практика и липсата на скорошна промяна в съществуващата уредба- не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно нормата на чл.50 ал.1 от ГПК- мястото на връчване на съобщенията за юридическо лице,което е вписано в съответния регистър /какъвто е настоящия жалбоподател/ - е последният посочен в регистъра адрес. Безспорно е,че в случая- съобщението за указанията на съда е било връчено на този адрес.Спорен е въпроса- на кого може да се връчи. Съгласно ал.3 – за да е редовно връчването – достатъчно е да се извърши „на всеки служител или работник,който е съгласен да приеме.”Няма изискване това е управляващия или представляващия дружеството. Изискванията, които са поставени са: - лицето на което се връчва да е служител или работник на юридическото лице,това лице да е съгласно да приеме и тези обстоятелства да бъдат удостоверени - с посочване на имената и длъжността на получателя.В случая изводът на въззивния съд за редовност на връчването на съобщението е правилен,защото са спазени изброените законови изисквания.Съобщението за дадените от съда указания е връчено на служител на юридическото лице- член на съвета на директорите,на когото са посочени имената. Наведените доводи за това,че получилият съобщението не е в течение на водените от дружеството дела, че не е упълномощен да получава съобщения и не е ангажиран с отговорност към управителя и собственик на дружеството,за който въобще нямало данни,че е бил уведомен - са ирелевантни,защото в закона няма подобни изисквания. Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6