Определение № 403 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 385/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 01.01.07.2011г. по гр.д.№122/2011г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗЗ, чл.17 ЗЗД и чл.124 ГПК. Жалбоподателите Л. М. Х., И. П. Х. и Е. П. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 04.10.2010г. по гр.д.№1079/2008г. на РС Благоевград, е отхвърлил исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.124 ГПК, за прогласяване нищожност на договор за продажба на дворно място в [населено място] като симулативен и обявяването му за действителен такъв като дарение, с данъчна оценка на мястото в размер на 2 802, 70 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 22.03.2012г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от исковете е под 5000лева / а именно 2 802,70 лева определена на основание чл.69, ал.1 ГПК/, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът