Определение № 448 от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Ж. К. срещу решение № 49 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 881/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от14.10.2014 г. по гр. д. № 400/2014 г. на районен съд Х., с което предявеният от касатора срещу Държавата ревандикационен иск за лек автомобил марка „Ситроен” с рег. [рег.номер на МПС], с рама VF7HBKFV28017102 е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поддържа се довод за незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с довод, че разрешеният от съда материалноправен въпрос е за това подлежи ли на отнемане на основание чл. 354а, ал. 6 НК средството на престъпление, ако то не е собственост на извършителя на деянието. Поддържа се, че по този въпрос няма формирана гражданскоправна съдебна практика. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: От фактическа страна е установено, че за лекият автомобил марка „Ситроен” с индивидуализиращите го белези – номера на рама и двигател, е било издадено свидетелство за регистрация №[ЕИК] от 01.01.2003 г., в което за собственик е записан касаторът Н. Ж. К., от [населено място], [улица]. Лекият автомобил е бил отнет в полза на държавата на основание чл. 345а, ал. 6 НК с потвърдено от съда с определение № 106 от 09.08.2013 г. по нохд № 517/2013 г. на Хасковски окръжен съд споразумение, постигнато между лицето В. В. А. и прокурор при окръжна прокуратура [населено място], с което А. се е признал за виновен в това, че на 02.06.2013 г. в землището на [населено място] и [населено място] без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество на както следва: в лекия автомобил, предмет на иска - хероин с тегло 1322.8612 грама, а в стая от къща в [населено място] – хероин с общо тегло 12804 гр., което вещество е в особено големи размери на стойност 1 271 417.50 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предложение 3 във вр. с ал. 1 изр. първо от НК. Със споразумението обвиняемият се е съгласил да бъдат отнети в полза на държавата иззетите от него вещи, между които и лекия автомобил марка „Ситроен С3”. С определението за потвърждаване на споразумението е посочено, че автомобилът се отнема в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 НК. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че с влизане в сила на определението за одобряване на постигнатото споразумение правото на собственост върху автомобила е преминало в имуществената сфера на държавата и ищецът не е носител на това право. Въззивният съд е достигнал до същия правен извод като е изложил мотиви и за това, че в производството по ревандикационния иск е недопустимо да се обсъжда правилността и законосъобразността на отнемането на лекия автомобил. Позовал се е и на това, че нормата на чл. 345а НК ал. 2, изр. 2, предложение 3 във вр. с ал. 1 изр. първо от НК е от императивен характер и тъй като обвиняемият А. е държал предмета на престъпление в автомобил, който не е бил негова собственост, този автомобил е подлежал на отнемане. Д., че с нормата на чл. 53, ал.1, б. „а” НК е установено, че се отнемат в полза на държавата само собствени на виновния за извършване на престъплението вещи, които са послужили за извършване на престъплението също е приел за неоснователен, отново с аргумента за това, че нормата на 345а, ал. 6 НК е императивна. Налице е основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос, подлежи ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с чл. 53, ал. 1, т. а НК иззета вещ от обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 НК, ако вещта не е негова собственост. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.