Определение № 246 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р. А. и от Министерство на отбраната, чрез министъра на отбраната А. А. и юрисконсулт М.Я., против решение от 21.12.2012 г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение от 13.03.2009 г. по гр.д. № 628/2007 г. на Районен съд-Кюстендил и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Г. Г. В. и М. Г. Б. установителен иск за собственост, като е признато правото им на собственост по отношение на [фирма], [населено място] /бивше [фирма]/ по отношение на * кв.в., намиращи се в северозападната част на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], съставляващи част от недвижим имот – бивша земеделска земя в местността „С.”, землището на [населено място], оцветена в жълт цвят на скицата към заключението с вх. № 1867/22.06.2001 г., неразделна част от решението на Кюстендилския районен съд, постановено по адм.д. № 926/1998 г., при посочени граници на площта от * кв.м. и е признато правото на собственост по отношение на Министерство на отбраната /като правоприемник на [фирма]/ по отношение на * кв.м., намиращи се в североизточната част на УПИ *, кв.* а по плана на [населено място], съставляващи част от недвижим имот – бивша земеделска земя в местността „С.”, землището на [населено място], оцветена в жълт цвят на скицата към заключението с вх. № 1867/22.06.2001 г., неразделна част от решението на Кюстендилския районен съд, постановено по адм.д. № 926/1998 г., при посочени граници на площта от * кв.м. Г. Г. В. и М. Г. Б. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат К. Р., в който поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. производство се е развило след отмяна на предходно въззивно решение с решение № 360/14.10.2011 г. по гр.д. № 1385/2010 г. на ВКС, І г.о., с което предмета на спора при новото разглеждане на делото е очертан до въпросите дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ в процесния имот са били осъществени комплексни мероприятия /строежи или съоръжения/ по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ и § 1в, ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, които са пречка за реституция на имота, както и дали е основателно направеното в съдебно заседание от 21.11.2007 г. възражение на ответника [фирма] за придобиване на имота на основание добросъвестно владение. В. съд е приел, че ищците са наследници на Ю. М. В., на която е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от * дка в м.Стубела с решение № 1-67/24.09.2001 г. на ПК-гр.К., в което не са посочени граници на имота и което е издадено въз основа на решение по адм. д. № 926/98 г. на КРС за отмяна на отказа да се възстанови собствеността. На 14.02.2008 г. е издадено от [община] удостоверение № 94-Г-49 по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и с решение №1-127 от 24.04.2008 г. на наследниците на Ю. М. В. е възстановено в стари реални граници правото на собственост на нива от * дка в местността С., имот в кв.*, при граници: *-Р. център, имот № *., имот № *.. Площта от * кв.м. попада в имота, закупен от [фирма], [населено място] с нотариален акт № *, том *, рег. *, дело */* г. от * г. на нотариус Е. П. и в тази част е налице шахта и цистерна /ресивер/, свързана с осъществяваната в основната сграда на дружеството производствена дейност, а площта, попадаща в имота на МО една част представлява асфалтова площадка, върху която е било предвидено изграждане на трафопост, който не е построен. По З. имотът на МО е бил отреден за център за предказармена подготовка на младежта, и имотът на ответното търговско дружество – за складово производствени обществено-обслужващи дейности. Въз основа на експертните заключения е прието, че не се констатира наличие на застрояване на процесния имот, в който има една шахта за обслужване на водопровод както и рампа(естакада) за покачване на МПС. В производството пред районния съд са представени писмени доказателства, отнасящи се до статута на част от процесния терен, прилежащ към водомерната шахта – заповед № 778/20.09.2006 г. на кмета на [община] за определяне на застроената площ в процесния имот - * кв. м, която остава извън действията по повод реституцията на бившия земеделски имот. Р. /балон за сгъстен въздух/ е монтиран върху циментов фундамент * мм. на * мм./ *м на * м / в южния край на процесния имот, закрепен е вертикално и трайно върху фундамента и е с размери - височина *мм/*м./ и външен диаметър *мм./*м./, с входяща тръба с и изходяща тръба, които стават подземни и се свързват с производствения цех на [фирма] за нуждите на производствения цикъл. [фирма] /бивше А. България АД К./ притежават разрешително № 35/21.06.2001 г. за въвеждане в експлоатация на ресивер за сгъстен въздух, т.е. това е първоначален пуск; има Акт с регистрационен №*. от * г., издаден от представители на Инспекция за държавен технически надзор и Регионален отдел„ Инспекция за държавен технически надзор” - [населено място]. Р. е подменен, което се констатира и от Акт за първоначален технически преглед с изпитание на нов ресивер/резервоар напорен за въздух/, монтиран и с първоначален технически преглед от 29.03.2006 г. Прието е, че находящите се в процесния терен обекти – шахта (за която липсват данни да е част от инфраструктура, както и въобще да се ползва по предназначение – съгласно събраните гласни доказателства) и естакада не представляват строежи или съоръжения по смисъла на ЗУТ – което се извлича от разпоредбата на § 5, т. 38 на ДР на същия закон, т.е. не препятстват земеделската реституция. Намиращият се в имота ресивер не е бил наличен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, предвид данните за поставянето му през 2001 г., а ако се възприеме като преместваемо съоръжение, то не е пречка за земеделска реституция, съответно дори да се приеме, че е строеж по смисъла на ЗУТ, същият не е комплексно мероприятие, а обслужва само имот на ответника [фирма]. За неоснователно е прието възражението на [фирма], че е придобил имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС. На дружеството в лицето на законния му представител е било известно обстоятелството, че е налице претенция на ищците, видно от данните, че дружеството е подало възражение – вх.№ 94-Г-96 от 20.06.2005 г. - към който момент не е изтекъл срокът по чл.79, ал.2 ЗС, което възражение е във връзка и след съобщението за изработване на помощния план за имота по реда на чл.13а, ал.6, т.2 от ППЗСПЗЗ. Наред с това, придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, е изключено, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. До приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота не е в състояние да се осъществи, което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобивната давност. Намерението да се свои вещта (animus), както и осъществяването на фактическата власт по отношение на вещта фактическа власт (korpus) от страна на ответниците, при липсата на индивидуализация на недвижимия имот до приключването на административната процедура по отношение на ищците, води до липса на предпоставките за текла придобивна давност по отношение на ищците, на които е признато правото на възстановяване в конкретизирани реални граници на имота едва с в Решение № 1-127/24.04.2008 г.на Общинска служба по земеделие и гори. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по Решение № 496 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г., І-во ГО и е приел, че по отношение на ищците като собственици, признати за такива с решение на ОС"ЗГ", не може да се приеме, че е осъществявано владение (без значение добросъвестно или не), доколкото по отношение на тях не е индивидуализирана вещта, правото на собственост върху която е признато [фирма], [населено място] поставя следните въпроси, по които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. следва ли в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ, т.е. налице ли е идентичност между понятието „строителни дейности” по специалния закон и понятието „строеж” по ЗУТ; 2. необходимо и задължително условие ли е законността на изграденото, за да се приеме, че са налице пречки за възстановяване на собствеността по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и 3. при преценка дали е осъществено комплексно мероприятие, респ.комплексно застрояване, вкл. наличието на електрозахранване, водопровод и канализация, допустимо ли е всяка една от осъществените строителни дейности да се разглежда самостоятелно; както и въпрос, по който поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – изключено ли е придобиването на имот по давност преди да е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността върху същия и с нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ прекъсва ли се изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност, в случаите при които административното производство не е приключило. По втория и третия въпрос съдът не се е произнесъл, доколкото липсват изводи, свързани със законността на застрояването или с наличието на подземна инфраструктура, а по четвъртия въпрос, за който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която въззивното решение съответства – например решение № 246 от 6.02.2012 г. по гр.д. № 1200/2010 г., ВКС, ІІ г.о. – поради което тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. О. към мотивите на съда е първият поставен въпрос, по който е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото преценката за наличие на строежи и съоръжения по смисъла на ЗУТ, като пречка за реституция на бивш земеделски имот, противоречи на възприетото с решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6440/2007 г., ВКС, І г.о. и решение № 876 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 2959/2007 г., ВКС, І г.о., постановени по реда на ГПК-отм., според които в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, както и че пречка за реституцията по чл.10б ЗСПЗЗ е налице, когато е осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот. Министерство на отбраната се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. С решение № 565 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 4522/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение. В случая съдът е формирал изводи само относно наличието на предвиждане за трафопост в процесната площ от 1801 кв.м. и налична асфалтова площадка за автомобили, но не и дали същите се явяват част от реализирано мероприятие, поради което е налице противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.10б ЗСПЗЗ. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение