Определение № 2329 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 664/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. М. чрез пълномощник адв. В. К., срещу определение № 731 от 16.12.2024г. постановено по ч.гр.д. № 562/2024г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 678 от 20.09.2024г. по гр.д. № 334/2022г. на Окръжен съд-Добрич за връщане като просрочена на подадената от жалбоподателката въззивна жалба вх. № 5743 от 17.09.2024г. срещу решение № 196 от 12.07.2024г. по същото дело. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК спрямо процесуалния въпрос: когато не е избрана възможност за връчване на електронен адрес чрез ЕПЕП, но страната е посочила електронен адрес в изрична молба, счита ли се за връчено съобщението, ако получателят не е потвърдил получаването. Визира се противоречие с Определение № 163/2022г. по ч.гр.д.№ 2251/2022г. на ІІ г.о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо процесуални въпроси, които са от значение за развитие на правото и по които не е формирана практика на ВКС поради скорошното приемане на посочените разпоредби в ГПК за връчване чрез ЕПЕП, а именно: 1/по какъв начин следва да се удостовери на основание чл. 44, ал.3, т.1 ГПК електронното връчване в ЕПЕП по чл. 38, ал. 2, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 41а, ал. 1 ГПК /връчване при изтичане на първия ден след изтичане на 7-дневния срок за изтегляне на съобщението/: следва ли това да се извършва с електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време, или с квалифициран електронен времеви печат или е достатъчно автоматичното генериране на запис за изтичане на седмодневния срок; следва ли това изискване да се спазва както за самото съобщение, така и за актовете, които се връчват с него /тъй като това са отделни електронни файлове и обективно е възможно да е връчено съобщението, но да не е връчен актът - напр. да не е прикачен същият или по друга причина/; 2/ при едновременно изпращане на съобщения по ЕПЕП и на адреса на страната или нейния пълномощник, кога се счита за връчено съответното съобщение, респ. от връчването на кое от двете съобщения започват да текат преклузивните срокове; 3/ съгласието за призоваване и връчване на съобщения по ЕПЕП следва ли да се приеме за валидно, ако не е извършено чрез образец на заявление за достъп до електронно дело, приет с Правила за достъп до електронно съдебно дела в ЕПЕП на ВСС на РБ или същото се счита за валидно, ако в молба е посочен имейлът на профила на адвоката в ЕПЕП; 4/ за времето, в което адвокатът е в отпуск тече ли срокът за обжалване на въззивното решение, ако е започнал да тече преди отпуската и ЕПЕП няма функционалност, която да позволява на адвоката да обяви времето, през което ще ползва отпуск. В писмения си отговор ответникът по частната жалба „МБАЛ-ДОБРИЧ“ АД, чрез адв. И. Д., я намира за неоснователна; счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Варненския апелативен съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция, като е приел за правилно разпореждането от 20.09.2024г. по гр.д. № 334/2022г. на Окръжен съд-Добрич за връщане като просрочена подадената от П. С. М. въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Въззивната инстанция е установила, че в списъка на лицата за призоваване е удостоверено, че решението от 12.07.2024г. е връчено на процесуалния представител адв. К. чрез ЕПЕП. Едновременно с това е било изпратено съобщение за постановеното решение и на съдебния адрес, посочен в исковата молба, а именно адреса на кантората на адв.К.. Последното е върнато в цялост с отбелязване, че адвокатът е в отпуск за периода 25.07.2024г. - 05.09.2024г., за което е представено и удостоверение от АС на САК. Първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба като просрочена, приемайки, че адв. К. е уведомена чрез ЕПЕП на 20.07.2024г. и подадената на 17.09.2024г. жалба е извън срока по чл. 259 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.38, ал.2, т.1 ГПК, съгласно която връчването на съобщения и призовки по делото може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/; връчването се удостоверява с електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда или с квалифициран електронен времеви печат /чл.44, ал.3, т.1 ГПК/; за дата на връчване се приема датата, в която документът е изтеглен, а ако това не бъде сторено в 7-дневен срок, книжата се считат за връчени в първия ден след изтичането на този срок /чл.41а, ал.1 ГПК/. Съдът е приел, че с молба с вх. № 3355/15.06.2022г. страната е дала съгласие, чрез процесуалния си представител, за призоваване и връчване на книжа по делото при условията на чл.38 и чл.38а ГПК чрез Единния портал за електронно правосъдие на посочения от нея електронен адрес, като няма данни това съгласие да е оттеглено - арг. от чл.38а, ал.4 ГПК. Счел е за неоснователни доводите за липса на надлежно удостоверяване по смисъла на чл.44, ал.1 ГПК. В приложения по делото списък на лицата за призоваване е обективирано извлеченото от ЕПЕП удостоверяване, че изпратеното на 12.07.2024г. в 13:06 часа съобщение за изготвеното решение и препис от същото са получени в Портала и връчени на 20.07.2024г. в 00:00 часа, т.е. при условията на чл.41а, ал.1, изр.второ ГПК. Този запис е генериран автоматично в Единната информационна система на съдилищата именно въз основа на времевото удостоверяване от ЕПЕП по см. на чл.44, ал.3, т.1 ГПК /предвид връзката между двете информационни системи съгласно чл.360б и чл.360з вр. чл.30, ал.2, т.18, ал. 3 от ЗСВ/. Срокът за обжалване на решението е започнал да тече от 20.07.2024г., към която дата процесуалният представител не е бил в отпуск, поради което подадената на 17.09.2024г. въззивна жалба е извън срока и правилно е била върната. Съдът е посочил, че извършеното връчване на книжа, респ. изпращането на съобщение за постановеното по делото решение на адреса на кантората на процесуалния представител, не променя горния извод, тъй като съгласно чл.51, ал.3 ГПК връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл.38, ал.2 ГПК; при редовност на това връчване, допълнителното изпращане на призовки и книжа на съдебния адрес, е без значение, доколкото следва по време редовното връчване чрез ЕПЕП. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е по въпроса: когато не е избрана възможност за връчване на електронен адрес чрез ЕПЕП, но страната е посочила електронен адрес в изрична молба, счита ли се за връчено съобщението, ако получателят не е потвърдил получаването. Базирано е на твърдение за противоречие с Определение № 163 от 14.07.2022г. по ч.гр.д. № 2251/2022г. на ІІ г.о. Този въпрос не е определящ за изхода на спора, защото не кореспондира с фактите по делото, а посочената практика е неотносима. По делото е установено, че с молба от 15.06.2022г. /л.34 и сл. от първоинстанционното дело, том І/ от страна на пълномощника адв. К. е дадено съгласие връчването да се извършва чрез ЕПЕП и е посочен електронен адрес; молбата е придружена от заявление /по образец/ за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП, който достъп е разрешен от съдия. Ето защо, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК липсва. По правните въпроси, спрямо които е посочено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Първият от тях е за удостоверяването по чл. 44, ал.3, т.1 ГПК на електронното връчване в ЕПЕП в хипотезата на чл. 41а, ал. 1 ГПК /връчване при изтичане на първия ден след изтичане на 7-дневния срок за изтегляне на съобщението/: следва ли това да се извършва с електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време, или с квалифициран електронен времеви печат или е достатъчно автоматичното генериране на запис за изтичане на седмодневния срок; следва ли това изискване да се спазва както за самото съобщение, така и за актовете, които се връчват с него /тъй като това са отделни електронни файлове и обективно е възможно да е връчено съобщението, но да не е връчен актът - напр. да не е прикачен същият или по друга причина/. Въпросът няма директно разрешение в обжалвания акт. Съдът е приел, че електронното връчване чрез ЕПЕП е удостоверено в съответствие с горепосочените правила на ГПК посредством автоматично генериран запис в ЕИСС въз основа на времевото удостоверяване от ЕПЕП. Този начин удовлетворява изискването на чл. 44, ал.3, т.1 ГПК. Следва да се уточни, че визираният в чл. 44, ал.3, т.1 ГПК „квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време“ представлява сертификат, с който е снабдена системата ЕИСС, в синхрон с ЕПЕП, посредством, който се гарантира еднаквото времево отразяване на извършваните електронни действия (не става въпрос за мастилен или друг печат, който се поставя върху хартиен документ). Вторият въпрос се свежда до това кога се счита за връчено съобщение и откога започва да тече съответният процесуален срок, при извършено едновременно изпращане на съобщения чрез ЕПЕП и на адреса на страната или нейния пълномощник. Не може да се счете, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма съмнение, че при дадено съгласие за електронно връчване и извършено надлежно такова именно от момента на това връчване започват да текат съответните процесуални срокове /в случая срока за обжалване/ и последващото връчване на съобщение на адреса на страната или пълномощника, е без значение. Горното произтича от систематичното тълкуване на ал.2 и ал.5 на чл. 38 ГПК. Третият въпрос от тази група съвпада с въпроса, за който се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Както бе посочено по-горе, в случая е подадено заявление за достъп до делото в ЕПЕП, което е по утвърдения образец за това. Четвъртият въпрос е дали тече срока за обжалване, ако адвокатът е уведомен чрез ЕПЕП и след това е започнал да ползва отпуск, след като електронната система не позволява обявяване на периода на отпуска. Въпросът не е разрешен в обжалвания акт - такива мотиви апелативният съд не е излагал. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ползването на отпуск от адвоката не е предвидено като основание за спиране на процесуалните срокове. При пропускане на срока поради „особени непредвидени обстоятелства“ може да се иска неговото възобновяване - чл. 64, ал.2 ГПК. Наред с горното, вярно е, че изброените по-горе разпоредби на закона свързани с електронното връчване на документи на удостоверяването му, са сравнително нови /ДВ бр.110/2020г./ и по тях не е създадена трайна практика. Тези норми обаче са ясни и недвусмислени, поради което не се нуждаят от тълкуване. Ето защо не е изпълнена хипотезата на нормата в чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК (същото е констатирано и в определение № 448 от 11.02.2025г. по ч.т.д. № 70/2025г. на I т.о. на ВКС, в което е разгледан сходен казус и при формулирани сходни въпроси). В случая за да приеме жалбата за просрочена съдът е съобразил предвидения в ГПК ред за връчване на електронни съобщения и удостоверяване на връчването. Връчването на решението на П. М. е осъществено в хипотезата на чл.41а, ал.1, изр.2 ГПК - тъй като съобщението не е било изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то е приложима законовата презумпция, че съобщението е връчено в първия ден след изтичането на този седемдневен срок за изтегляне. Горното обстоятелство е удостоверено в списъка на лицата за призоваване и се потвърждава от изисканата от съда служебна справка от Окръжен съд-Добрич за електронното връчване чрез ЕПЕП. Така че, изпратеното на 12.07.2024г. електронно съобщение за постановеното решение се счита връчено на 20.07.2024г. в 00.00ч. Тази дата и час на връчване се отразяват автоматично от ЕПЕП след като съобщението не е изтеглено; ако то бе изтеглено системата щеше да регистрира отчет за доставеното съобщение с конкретни дата и час на отваряне. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.