Определение № 1682 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Ж. срещу решение № 588/06.02.2023 г. по в.гр.д. № 3403/2022 г. на Софийски градски съд, по което с решение №1149 от 07.03.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, с решение №1150 от 07.03.2023 г. е допуснато тълкуване на решение от 06.02.2023 г., с което е отменено решение № 20122023/21.05.2021 г. по гр.д. № 34951/2020 г. на Софийски районен съд в частите, в които е определен режим на лични отношения между бащата Г. Я. Ж. и детето Г. Г. Ж.; отхвърлен е искът за месечна издръжка на детето над 220 лв. до 400 лв.; разпределено е ползването на семейното жилище и вместо това е определен режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: бащата да вижда и взима детето всеки втори и четвърти четвъртък, петък, събота и неделя в месеца от 18.00 часа в четвъртък до 20.00 часа в неделя, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 20.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 20.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 20.00 часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 20.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на седемнадесети март (рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка година на двадесет и трети септември (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, както и всяка нечетна календарна година за трети март, шести май и шести септември – от 09.00 часа до 20.00 часа, а всяка четна календарна година за първи май, двадесет и четвърти май и двадесет и втори септември - от 09.00 часа до 20.00 часа. С решението бащата е осъден да заплаща на малолетното дете издръжка в размер на още 180 лв. (или общо 400 лв.), считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, а ползването на семейното жилище е предоставено на майката В. Ж., която е осъдена да заплаща на Г. Ж. месечен наем от 265 лв. Потвърдено е решението на първа инстанция, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Г. са предоставени на майката, при която то да живее, в частта, с която е оставено без уважение искане за допълване на решението с адреса на който ще живее детето при майката, от който да го взема и връща бащата. С решение от 07.03.2023 г. на основание чл.247 ГПК въззивният съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно името на бащата, което да се чете Г. Я. Ж.. С решение от 07.03.2023 г. е допуснато тълкуване на основание чл.251 ГПК на решението относно определения режим на лични контакти. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради явна необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Г. на бащата Г. Ж., както и предоставяне на ползването на семейното жилище. В изложението към касационната жалба във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, обобщени от настоящия състав: Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, представени от ищеца и приети във въззивната инстанция, както и всички доводи, изложени във въззивната жалба, които имат значение за решението по делото и конкретно: решението, с което е допуснато осиновяване на малолетния Г. от ответницата в качеството й на съпруга на ищеца; социалния доклад, представен във въззивната инстанция; съдебно-психологичната експертиза /СПЕ/ в частта, в която е констатирано, че детето е на границата на нервното изтощение от допуснатите привременни мерки; довода на ищеца, че след раждането на детето той и майка му поемат ежедневните грижи за него; довода на ищеца, че ответницата е извършила злоупотреба с право, като е осиновила детето по съкратена процедура в качеството на съпруга на ищеца, а след това се е развела с него и е поискала упражняване на родителските права. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на решение № 8/2018 г. по т.д. № 2435/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 134/2013 г. по т.д. № 34/2013 г.; решение № 75/2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 94/2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 161/2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 202/2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. на ВКС, І т.о. Касаторът поставя и въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Поведението на майката осиновителка, довело до отчуждение на детето с родния му бащата, констатирано от СПЕ, накърнява ли правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и при това положение следва ли, че тя има равен родителски капацитет с бащата и в интерес на детето ли е тя да полага ежедневните грижи за него?; 2/ Желанието на осиновителката да се разведе с биологичния баща накърнява ли интереса на детето, след като то се лишава от възможността да бъде отглеждано и да расте с биологичния си баща и широкия кръг на биологичното семейство?; 3/ При равен или по-висок родителски капацитет на биологичния баща има ли бащата предимство пред осиновителката, бивша негова съпруга? Касаторът счита още, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответницата по касационната жалба В. К. Ж. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Пред първоинстанционния съд са предявени от В. Ж. искове за прекратяване на сключения с Г. Ж. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, за упражняване на родителските права по отношение на детето Г. Ж., родено на 17.03.2013 г. и определяне на местоживеенето му при майката, определяне на режим на лични отношения с бащата и осъждането му за месечната издръжка на детето, за фамилно име след развода и за ползване на семейното жилище. Ответникът е заявил насрещни претенции, включително за предоставяне на него родителските права по отношение на детето. Изслушан пред въззивния съд, бащата заявява, че е машинен инженер с работно време от 8 ч. до 14.30 ч., но можел да работи и от вкъщи. В грижите за детето можел да разчита на помощ от своята майка и брат. Посочва, че е безкрайно привързан към детето, нагодил режима и начина си на живот в съответствие с нуждите му. С оглед пола на детето смята, че то трябва да бъде с баща си. Заявява, че не би ограничавал контактите на детето с майката, в случай, че той упражнява родителските права, докато майката редовно наговаряла детето да бъде дистанцирано от баща си. При изслушването си майката заявява, че е акушерка по професия. До момента пряката и непосредствена грижа за детето била полагана единствено от нея. Детето било изключително привързано към нея, като силно се разстройвало, когато трябвало да бъде при баща си за 15 дни в изпълнение на постановените от районния съд привременни мерки, и се връщало тревожно. Когато то било при баща си, не можела да контактува с него по телефона. За грижите за детето можела да разчита на помощ от леля си, както и на своите родители. В приетия пред въззивната инстанция социален доклад от 26.05.2022 г. е отразено, че родителите са с висше образование и съобразно постановените от първоинстанционния съд привременни мерки към момента и двамата полагат грижи за детето. Отразени са професиите и доходите на родителите. Посочено е, че детето е ученик в частно училище, с отличен успех. При разговор със социалните работници детето е споделило, че преди лягане майка му четяла книжки, помагала му с уроците, двамата се разхождали в парковете, с нея ходели на почивки. С баща си и кучето Р. детето се разхождало по поляните, карали колело, гледали анимационни филми, редели конструктор „Л.“, ходел на почивки. Социалните работници са констатирали, че между детето и родителите му има изградена емоционална връзка и стабилност. В социалния доклад от 05.10.2022 г. е отразено, че основните грижи за детето се полагат от майката (след изменението на привременните марки от въззивния съд). Тя живеела с детето в жилище под наем, състоящо се от спалня, детска стая, хол с трапезария, баня и тоалетна. При разговор с детето то е споделило как прекарва времето с всеки от родителите си, както и че му харесва да живее с майка си. В заключение е посочено, че в най-добър интерес на детето е то да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между родителите, като за правилното му личностово развитие е необходимо то да има интензивен контакт с двамата си родители, а контактите с неотглеждащия родител да бъдат осъществявани съобразно режим, постановен от съда. От кредитираните показания на разпитаните от въззивния съд свидетели се установяват както соченото от бащата брачно провинение на майката – установяване на извънбрачна връзка, така и недоброто отношение на Ж. към бившата му вече съпруга в присъствието на детето. Наред с това се установяват полаганите от майката грижи за детето преди и след раздялата на страните, изградената силна връзка на доверие и привързаност между детето и майката, емоционалното състояние на детето преди и след изменението на привременните мерки от въззивния съд, и най-вече настъпилото успокоение у детето след изменението на мерките. От приетата пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза се установява, че и двамата родители имат добър родителски капацитет, познават добре потребностите на детето и могат да участват активно в отглеждането му, но помежду им липсва комуникация, и двамата не зачитат приноса на другия в отглеждането на детето и се конкурират помежду си. Експертът е констатирал, че детето има изградена добра емоционална и доверителна връзка и с двата си родители, като е отчетено минимално изразено предпочитание към майката. При майката момчето се чувствало по-спокойно, но с радост и желание контактувало и с баща си. В ситуации, при които трябва да е с двамата родители едновременно, детето ставало напрегнато, концентрирало се повече, задействали се защитни механизми, свързани с избягване на прекомерна близост до някой от родител, и усилията му се фокусирали върху цялостен контрол над ситуацията, което водело до тревожност. Вещото лице не е установило признаци на конфликт на лоялност при детето. Единствените индикации за поведение на отчуждение според експерта се изразяват в липсващата комуникация на детето с бащата, която проявявало, когато е с майка си. Момчето не отдавало голямо значение на този факт, но явлението криело предпоставки за бъдещи усложнения. Според експерта, с оглед правилното израстване и формиране на детето като самостоятелна личност, най-добре е то да има възможност да контактува достатъчно както с майка си, така и с баща си. Предложени са варианти, при които майката е основният отглеждащ родител, а присъствените контакти на бащата с детето са разширени спрямо постановения привременен режим от въззивния съд. Препоръчана е последваща оценка на взаимоотношенията между родителите и на психо-емоционалното състояние на детето и връзката му с всеки родител. Експертът е заявил, че въпреки моментните нежелания на детето да контактува по телефона с баща си, когато е при майка си, не е налице родителско отчуждение, но продължителна липса на комуникация с неотглеждащия родител (пр. от 6 м. до 1 година) би могла да допринесе за отчуждение у детето спрямо неотглеждащия родител. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че семейното жилище, придобито по време на брака в режим на СИО, след съответни преустройства може да се обособят две самостоятелни жилища. Въззивният съд е приел, че са събрани достатъчно доказателства за наличие на емоционална и доверителна връзка на детето с двамата родители, които го обичат и желаят активно да участват в живота му. И двамата родители имат възможност да полагат адекватни грижи за детето. Съдът е приел, че отношенията между родителите и детето следва да се регулират с оглед най-добрия интерес на детето. В тази връзка е посочил, че родителският капацитет на страните е съпоставим, като и двамата родители могат да полагат грижи за детето, да осигуряват неговата безопасност и емоционален комфорт, да стимулират психическото му развитие, да проявяват нужното внимание към детето. И двамата отчитат нуждата на детето от другия родител. Не са налице данни за наличие на родителско отчуждаване, нито при детето е налице конфликт на лоялност спрямо някого от родителите, то има изградена сигурна и близка връзка на привързаност и към двамата си родители. У родителите не са налице психологични състояния, които да поставят детето в риск. Съпоставими са възможностите за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните им възможности. Спорът между майката и бащата е концентриран върху въпроса кой е по-пригодният родител, като всеки има убеждението, че това е той. Страните заявяват сравнително непримирими позиции, свързани с грижите, възпитанието и издръжката на детето и нямат готовност да постигнат разбирателство. Поради изложеното, както и с оглед сравнително ниската възраст, в която се намира детето и заради която се нуждае от майчина грижа и ласка, съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката, при която е определил и местоживеенето на детето. Посочено е, че майката познава в дълбочина и се отнася по-внимателно и грижовно към нуждите на детето и към нея детето е по-привързано, а след предоставянето на родителските права на майката като привременна мярка е настъпило успокоение у детето. Съдът е определил режим на лични отношения на бащата с детето, съобразен с възможността последният пълноценно да участва в живота на детето. Изрично е отбелязано, че бащата може да прекарва време с детето и извън определения от съда режим, стига да е налице договорка с майката и желание от страна на детето за това, включително може да се води кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация, (телефонни разговори, мобилни приложения за съобщения и обаждания). Съдът е определил бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 400 лв. По отношение на семейното жилище съдебен състав е приел, че не е налице възможност за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения) въпреки неговата площ, доколкото обособяването им налага извършването на преустройство, както и промяна на предназначението на съществуващи жилищни помещения. От друга страна, страните са в обтегнати, конфликтни отношения помежду си, поради което ползването на жилището не може да бъде разпределено между тях, още повече, че самото дете се напряга и е тревожно в присъствието на двамата си родители. Съдът е приел, че интересите на малолетното дете налагат семейното жилище да се предостави за ползване на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, и прилагайки чл. 57, ал. 2 СК я е осъдил да заплаща на бащата месечен наем от 265 лв. за ползване на жилището. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Първата група въпроси, зададени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изразяват позицията на касатора за необсъждане или неправилна интерпретация на доводите му пред въззивната инстанция и на събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС въззивният съд е длъжен да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и събраните доказателства и да направи фактически и правни изводи, които да аргументира в мотивите към решението си. В настоящия случай въззивният съд подробно е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност – свидетелски показания, обяснения на страните, социални доклади и СПЕ и въз основа на тях е установил каква е фактическата обстановка по делото, съответно кои твърдения и възражения на страните са основателни и кои са неоснователни. Както от анализирания социален доклад, така и въз основа на съдебно-психологичната експертиза са установени достатъчен родителски капацитет и в двамата родители, и наличие на емоционална привързаност на детето към всеки от тях с леко изразено предпочитание към общуване с майката. Противно на твърденията на касатора, СПЕ не констатира, че детето е на границата на нервното изтощение конкретно поради допуснатите привременни мерки от въззивния съд, а че проявяваният от него повишен емоционален самоконтрол е реакция на цялостния конфликт между родителите, който със своя интензитет и продължителност във времето му се отразява негативно. Твърденията на касатора, че след раждането на детето той и майка му поемат ежедневните грижи за него, са обсъдени в социалните доклади и заключението на вещото лице като част от установените между страните житейски отношения, но не се констатира в този период ищцата да се е дезинтересирала от грижите към детето, в каквато насока са оплакванията в касационната жалба. Следва да се посочи, че и от свидетелските показания, социалният доклад, и заключението на СПЕ се установяват високите родителски качества на майката, нейната запознатост с нуждите и желанията на детето и близката им емоционална връзка. Дори да се приеме, че след раждането на детето грижите за него са поемани преимуществено от бащата и бабата по бащина линия, това не отрича активното по-нататъшно участие в живота му от страна на майката и изградените отношения на доверие с нея. Тези обстоятелства изцяло са съобразени от въззивния съд. След допуснато осиновяване на детето Г. от ответницата, в качеството й на съпруга на касатора, е възникнало правоотношение като между родител и дете, каквато е връзката между бащата и детето. Относно твърдяната злоупотреба с право от ищцата, която е осиновила детето по съкратена процедура като съпруга на бащата, а след това се е развела с него и е поискала упражняване на родителските права, институтът на злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото. В настоящия казус не може да бъде изведена нито една от тези две хипотези. В хода на производството касаторът излага различни доводи за злоупотреба с право от страна на ищцата – че със завеждане на делото същата всъщност искала да придобие собствеността върху семейното жилище и да получи издръжка; че с осиновяването на детето по облекчен ред се възползвала от качеството си на съпруга и заобикаляла правния ред, а с последващата молба за развод искала да получи родителските права над детето. Първо, следва да се посочи, че с обжалваното решение съдът се произнася по ползването на семейното жилище, но не и относно собствеността върху него, както и че присъжда издръжка в полза на детето, а не на отглеждащия родител. На следващо място, редът, по който детето е било осиновено от ищцата, няма отношение към предмета на настоящото производство. Освен това, ако се възприеме тезата на касатора, ще се стигне до житейски нелогичния и без законодателна опора извод, че съпругата, осиновила рожденото дете на съпруга си, няма право да подаде молба за развод, а при постановен от съда развод родителските права всякога следва да се присъдят на рождения родител. Нито законът, нито съдебната практика дават предимство на единия родител само поради факта, че е рожден такъв, а освен това при пълно осиновяване осиновителят придобива права, равни на тези на рождения родител. В обобщение, по първата група въпроси касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска след като при постановяването му е съобразена изцяло трайната практика на ВКС, включително и цитираната от касатора. Липсва и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая поставените въпроси по същество касаят критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата. Те са изброени и анализирани в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., посочени са и в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, вр. с чл. 127, ал. 2 СК. В тази връзка следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, като всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Това са възпитателските качества и морала на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанията на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта, възможност за помощ от трети лица-близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. В тази връзка следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за добро възпитание, израстване и емоционална зрялост. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет, доверие и здрава емоционална връзка. Критериите, посочени в цитираното постановление, се възприемат в трайната практика на ВКС и не се налага тяхното преосмисляне. При преценката на кого да се възложи упражняването на родителските права съдебната практика не отдава предпочитание на рождения родител пред осиновителя, нито определя подаването на молба за развод като признак за недостатъчни родителски качества. В случая касаторът се стреми да обоснове по-ниския родителски капацитет на майката с твърдения, че същата с поведението си и желанието си за развод се стреми да отчужди детето от баща му. Формулировката на въпросите и изложените доводи обаче не отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Напротив, установява се, че майката осъзнава необходимостта детето да поддържа пълноценни контакти и с двамата родители, като не е отказвала срещи между детето и бащата и не подронва авторитета на бащата като родител. В случая е определен и широк режим на лични контакти, който да даде възможност и за пълноценен контакт между детето и бащата. Поради изложеното касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,