Определение № 280 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2335/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и по чл. 274, ал. 2, предл. първо ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Й. Р. Т., срещу определение № 3336/04.10.2016 г. по ч.гр. д. № 1224/2016 г. на Апелативен съд-София, ГО, І състав. Касаторът прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно. Развива съображения за допуснато нарушение на правилата за връчване на съобщения и съдебни книжа по развилото се срещу него заповедно производство.Изтъква различния изход по две подадени от него възражения по чл. 423 ГПК за допуснати еднакви нарушения при връчването. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с това оплакване поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди, че е налице противоречие между обжалвания съдебен акт и постановеното определение по ч. гр. д. № 13072/2015г. на СГС, ТО, VI - 6 състав, относно преценката дали е осъществено надлежно връчване. Ответникът по жалбата [фирма] не изразява становище по нея. По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното: Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу определение, преграждащо хода на делото. Тя е процесуално допустима в тази своя част, която е насочена срещу частта на атакуваното определение за оставяне без разглеждане частната жалба на касатора срещу въззивното определение в частта, с която не е прието възражението на касатора по чл. 423 ГПК, направено с молба за отмяна от 30.03.2015г. В атакувания съдебен акт е прието, че определението на въззивния съд, действащ като извънинстанционен, с което се произнася по възражение по реда на чл. 423 ГПК е окончателно. То е постановено в производство, аналогично на това по чл. 303 и сл. ГПК. Същевременно определението по чл. 423 ГПК не е от категорията актове, подлежащи на обжалване по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не е преграждащо и обжалването му не е изрично предвидено в закона. Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението на въззивния съд в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството по реда на чл. 423 ГПК е извънинстанционно и сходно с производството по отмяна на влязло в сила решение, поради което постановеният в него съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол. Частната жалба в останалата част, насочена срещу въззивното определение в частта му, за потвърждаване на първоинстанционното определение в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 407 ГПК на касатора срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед по чл. 410 ГПК е процесуално недопустима. Заповедното производство е по същество двуинстанционно.Не подлежат на обжалване пред ВКС постановените в него определения, включително и преграждащите. Само ако въззивният съд се е произнесъл за първи път, неговият акт подлежи на обжалване пред апелативния съд като втора инстанция, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай. Постановеното определение от апелативния съд е окончателно. В този смисъл са и разрешенията по ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК - т. 8. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,