Определение № 600 от 09.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 549/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение на Варненския окръжен с. № 2* от 17.06.2009 г. по ч.гр.д. № 978/2009 г., с което е потвърдено определение № 66 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 298/2008 г. на Д. районен с., в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на ответниците –, представлявана от министъра на финансите, К. с. К., Варненска психиатрична болница, Р. В. Б., И. К. И. и С. Г. Г., поради липса на пасивна процесуална легитимация по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Недоволен от определението на ВОС е жалбоподателят Ф. Т. И. от с. К., Варненска област, чрез процесуалния си представител адв. В от АК В., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния с. за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по жалбата С. Г. Г., адвокат от АК- В. и Министъра на финансите, представляван от юриск. Любляна К. в писмени отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорват частната жалба и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба. С разпореждане № 6* от 06.07.2009 г. на съдията докладчик по въззивното дело е оставил без движение частната касационна жалба с указания за привеждането й в седмичен срок в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК. С молба от 28.01.2009 г. жалбоподателят е отстранил нередовностите на частната жалба като е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, без обаче изрично да посочи кой е правния въпрос, значим за изхода на спора, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е посочил, че решаването на казуса по настоящото дело, свързан с прекратяване на производството по отношение на част от ответниците – няколко физически и юридически лица по иск, предявен по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото Върховният касационен с., състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство. За да постанови определението си въззивният с. е приел, че като е прекратил производството по делото по иск, предявен от жалбоподателя Ф. Т. И., с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ срещу ответници, които не са пасивно процесуалноправно легитимирани да отговарят по този иск първоинстанционният с. – Девненският районен с. е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, е специална по отношение на общата деликтна отговорност по чл. 45 – чл. 54 ЗЗД и се ангажира в предвидените в чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ хипотези. При наличието на предпоставките на чл. 1 или чл. 2 от този закон, деликтен иск срещу прекия причинител на увреждането – съответното длъжностно лице или срещу държавата би бил недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като е налице специален ред, по който увреденият може да търси обезщетение за претърпените вреди – чл. 8 ЗОДОВ. В тази връзка пасивно легитимирани да отговарят за причинените на ищеца – жалбоподател вреди в резултат на наложената му мярка за процесуална принуда – настаняване за изследване в психиатрично заведение, която е била отменена, са прокуратурата, по чието искане е образувано производството и съдът, наложил мярката. Върховният касационен с., състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния с., който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното от него изложение от 21.07.2009 г. в изпълнение разпореждането на ВОС от 06.07.2009 г., той е формулирал въпроси отнасящи се до съществото на спора, но не и такива отнасящи се до наличие на пасивна процесуалноправна легитимация на част от ответниците по иск, с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, като бланкетно е посочил, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е налице посоченото основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния с. правен въпрос от материален или процесуален характер, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения, Върховният касационен с., състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което