Определение № 1536 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 420/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Д. Й., Р. Д. Й. /към датата на депозиране на касационнта жалба същата е навършила пълнолетие/ и Б. Р. Я., чрез адв. С. Ч. от САК, против въззивно решение № 190/10.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 251/2022 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260017/23.02.2022 г. /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 260030/27.05.2022 г./, постановено по гр.д. № 230/2021 г. по описа на Районен съд -Ямбол, с което са отхвърлени исковете на касаторите против ЗАД"Армеец" АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), за осъждане на дружеството да им заплати обезщетение от по 25 000 лв. на всяка от тях за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на техния дядо М. Я. И., настъпила в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., виновно причинена от застрахован водач по задължителна застраховка "ГО" при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което обезщетение се присъжда и извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., при доказани особено близка връзка с починалия и действително търпими от смъртта му вреди. Касаторите твърдят, че изводът на съда – за неустановени, като търпими от ищците в причинна връзка със смъртта на дядо им, болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е неподкрепен от събраните по делото доказателства. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Формулирали са следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това?“; 2. „Спадат ли внуците на починалия към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищцата и починалия?“. Поставеният въпрос под №3 в изложението съвпада с втората част от поставения първи въпрос. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК; Решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; Решение по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, II г.о.; и Решение № 188 от 13.05.2014 г. по гр.д. № 5563/2013 г. на ВКС, IV г.о. Поставени са и въпросите: 4. „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри без да отчете спецификите на процесния случай“ и 5.„ Допустимо ли е да не се определи като трайна и дълбоко емоционална връзката между внуци и дядо, при положение че дядото е полагал изключителни грижи за пострадалия и е установено, че е била силно привързана към него, само поради многолюдността на семейството и наличието на повече от едно внучета“. Страната не е развила по този въпрос поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а се е задоволила с това да заяви, че изясняването на тези въпроси ще допринесе за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ЗАД"Армеец" АД [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено настъпването на 19.08.2016 г. на ПТП, в резултат на което е била причинена смъртта на М. Я. И.. Установено е, че ищците са внуци на починалия. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. [рег.номер на МПС] - Д. Д. Д., като съдът се е позовал на влязлата в сила присъда по НОХД №150/2018г. по описа на ЯОС и е приел, че е налице деяние, противоправно и виновно извършено от страна на Д., с което той е причинил по непредпазливост смъртта на М. Я. И.. Към датата на настъпване на събитието за автомобила била сключена валидна задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника ЗАД "Армеец" АД. Според събраните гласни доказателства ищците посещавали дядо си много често, поддържали добри отношения с него, а след погребението изпитвали мъка, разтревоженост, споделяли, че той им липсва /св. Г. Х./. Отношенията с дядо им, според св. М. М. се основавали на взаимна обич, уважение и грижи, които той полагал за всички тях, като подпомагал материално Р. Й. и Б. Я., без да прави разделение между внуците си /според св. Х., М. Я. имал 30-35 внуци/. Св. М. посочила, че непосредствено след смъртта на Я. у ищците били провокирани негативни емоционални преживявания, и че и до сега те продължавали да споделят в разговори спомените си за него. За да потвърди отхвърлянето на исковете, въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и посочил, че правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял – в конкретния случай по необходимост изключителни като болки и страдания неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Приел е, че ищците не са провели пълно и главно доказване за възникнала между тях и починалия им дядо трайна и дълбока емоционална връзка, извън ноторните за формалната връзка на родство между починалия и негови внуци, духовна близост, взаимна топлота и уважение, традиционни за българското общество, както и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни усложнения в емоционално-психичната им сфера -интензивни и продължителни морални болки и страдания. Съдът се е позовал на изслушаната по делото съдебно- психиатрична експертиза, според която симптомите у Р. Й. и Л. Й. били с продължителност на не повече от седмица, и могли да се характеризират като скръб и тъга, типични за погребалните ритуали, и представлявали нормална психологична реакция, която търпяла бърза деактуализация и била краткотрайни във времево отношение. Твърденията, че и трите ищци дълги години съжителствали съвместно в едно домакинство с техния дядо също не съответствали на събраните гласни доказателства. Съдът е приел, че въз основа на гласните доказателства и заключението на СПЕ, не може да се формира извод, че приживе е била създадена такава особена близост и силна привързаност, че внезапната смърт на дядото е довела до необичайно интензивен шок и морално страдание за внуците му Л. и Р.. Същото се отнасяло и за ищцата Б. Я.. По отношение на последната е посочено, че независимо от установеното, че от най- ранна детска възраст до навършване на 12 години Я. /която към момента на процесното ПТП е била на 19 г./ е живяла с дядо си и той се е грижил за нея, не можело да се възприеме априори, че е доказа съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и че са налице критерии за емоционална наситеност и относителна непреходност във времеви аспект на преживените морални болки и страдания. СПЕ сочела, че кратковременно доминиращото чувство на мъка, безпокойство, безизходица у тази ищца не са рефлектирали съществено върху емоционалното й равновесие и психично здраве. Въз основа на заключението, е направен извод за липсата на данни за тежки по своя характер психоемоционални травми, които да са обусловени от особено силна по интензивност привързаност към починалия, извън рамките на традиционните и нормално присъщи за родствената връзка. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставените в изложението процесуалноправни въпроси под № 1 и № 3, касаещи задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в съвкупност, както и да посочи кои факти приема за установени и кои не и въз основа на кои доказателства. Касаторите не са обосновали въпросите с конкретни доводи, свързани с посочване на необсъдените доказателства от въззивния съд и как същите биха рефлектирали върху постановения правен резултат. Противно на оплакванията на касаторите, в решението си съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти, които са от значение за преценката дали е налице доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внуци. Въззивният съд подробно е обсъдил заключението на СПЕ и свидетелските показания и е мотивирал в каква степен ги кредитира. Установени са нормални и близки отношения между дядото и всичките му внуци, като ищците също са имали такива отношения с пострадалия, неотличаващи се с изключителност на връзката. Несъгласието с правните изводи на съда за неоснователността на исковете не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решение. Поставените въпроси под №№ 2, 4 и 5, не са релевантни, тъй като са обоснован с твърдението на касаторите /неустановени по спора/, че е налице доказана особена близост между пострадалия и ищците, и че съдът е изхождал от общите принципни положения между дядо и внуци, без да отчита спецификата на процесния случай. Касаторите са поддържали, че е установена емоционална връзка между дядо и внуци, надхвърляща обичайната, като са развили разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Както се посочи, с оглед фактите, установени по делото въззивния съд изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения. Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между дядо и внуци. Изключение, според даденото от ОСНГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на дядото до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, съдът е приел, че всички установени факти обосновават, че отношенията между дядото и внуците му съставляват обичайните отношения между лица от едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внуци, съдът не е постановил акта си в противоречие със задължителна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението и на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме че някой от поставените в края на изложението по това основание въпроси под №№ 4 и 5 /основани на неверни фактически твърдения/ е релевантен. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер общо на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.