Определение № 2193 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1189/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. С. срещу решение №6937 от 14.11.2025 г., постановено по в.гр.д. №6795 по описа за 2025 год. на Софийския градски съд, ГО, II-Ж въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20131662 от 1.11.2024 г. по гр.д. № 56714 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 24-ти състав, за отхвърляне на предявените от нея срещу В. К. С. искове за присъждане на 6 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от направени на 26.09.2020 г. изказвания в социалната мрежа „Фейсбук“, 60 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за извършена консултация при психолог и 4 400 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нереализирана печалба по сключен договор от 5.9.2020 г. между сдружение „Кели психолоджикъл академи“ и „Мистър Дино и Ко“ ООД.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване в изложението, изготвено от адвокатите П. и Ж., касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички твърдения, възражения и обстоятелства по делото и да изложи собствени, ясни убедителни и безпротиворечиви мотиви, отразяващи действителната решаваща дейност на въззивната инстанция.

2. Задължен ли е съдът да направи повторна преценка на свидетелските показания с оглед на всички други фактически данни и доказателства по делото, респективно да изложи собствени мотиви, от които да е видно какви са съображенията на съда да кредитира или не тези свидетелски показания, когато във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд в тази насока?

3. В какво се изразява задължението на съда при преценката за противоправност на по-обширно изказване и следва ли същото да се тълкува в цялост като едно общо изявление, или съдът следва да извърши оценка единствено на използваните думи и изрази поотделно, без да прави преценка за контекста на цялото изказване?

4. Представлява ли противоправно деяние, респективно следва ли да се ангажира деликтна отговорност на лице, когато изказването му е формирано от думи и изрази, които, тълкувани поотделно не представляват обида, но използвани заедно и в контекст създават злепоставящо съдържание с ясна насоченост?

5. Следва ли твърдението за факт, за което се претендира да представлява противоправно поведение, да е изрично, директно и пряко назовано, или е достатъчно противоправността да може да се извлече от контекста и конотацията на цялостното изказване/изявление?

6. Представлява ли оценъчно съждение направеният открит призив, внушаващ имплицитно злепоставящи и уронващи честта и достойнството твърдения за адресата на изявлението?

7. За значението и съдържанието на понятието „обществен въпрос“ и възможно ли е частната търговска дейност на едно лице да се характеризира като въпрос с обществено значение/обществен въпрос/, когато лицето, упражняващо тази дейност, не е обществен деятел или лице, заемащо обществена длъжност.

Като основания за допускане на касационното обжалване в изложението, изготвено от адвокат Исьова, касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли оценките и мненията да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база или липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение?

2. Следва ли дори и като оценъчно съждение изявлението да е свързано с фактически данни, които да го подкрепят, за да се приеме, че същото е в рамките на гарантираното от чл.39 от Конституцията и чл.10 ЕКЗПЧОС свобода на мнение?

3. Следва ли съдът да прецени дали с дадено изказване се надхвърлят пределите на допустимата критика спрямо публична личност и доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице?

4. Следва ли в мотивите си съдът да разграничи каква част от посочените в исковата молба действия от ответника съставлява твърдение за факт и каква-оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39, ал.1 от Конституцията? Следва ли да се посочи от съда конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени?

5. Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане?

6. Следва ли съдът да изследва въпроса дали свободата на словото, уредена в чл.39, ал.2 от Конституцията, не засяга правата и доброто име на гражданите, от друга страна, уредена в чл.41, ал.2 от Конституцията и нарушен ли е балансът на посочените конституционно защитени ценности?

7. Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл.39 от Конституцията и чл.10 ЕКЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказвани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице?

8. Следва ли да се провери дали изявленията в процесното изказване съставляват единствено оценъчно съждение, като негативното внушение по отношение на личността на ищеца е направено в недопустима форма/използваните изрази надхвърлят добрия тон/, или самоцелно, за да бъде увреден, а следователно са превишени ограниченията по чл.39, ал.2 от Конституцията на правото да се изразява мнение?

9. Какъв е балансът между конституционно закрепената свобода на словото съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията и конституционно уредените ограничения при упражняването му, свързани с незасягане на лични права на трети лица, в това число на правото на добро име и репутация в обществото и съставлява ли разпространяването на внушения с негативен подтекст нарушение на този баланс и противоправно поведение?

10. Следва ли при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически твърдения, засягащи репутацията на ищеца, съдът, дори и да приеме, че направените изявления съставляват оценъчни съждения, а не твърдение на конкретни факти, да изложи мотиви и да направи преценка дали тези оценъчни съждения не представляват прекрачване на границите на свободата на словото и не са увреждащи доброто име на ищеца?

11. Следва ли съд да прецени дали е налице противоправно деяние при използването на внушения и съмнения?

12. Длъжен ли е въззивният съд да направи всестранна и пълна преценка на приобщения доказателствен материал?

13. В случай че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи/например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд длъжен ли е да обсъди всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?

14. Въззивният съд длъжен ли е да събере доказателствата, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?

15. Следва ли в съответствие с установената практика, включително и с разясненията, съдържащи се в ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

16. Следва ли съдът да съобрази и да обсъди всички наведени от ищеца доводи, съображения и възражения и всички доказателства по делото?

17. Въпреки че решението е потвърдително, не следва ли въззивният съд да извърши собствен анализ на доказателствата поне въз основа на възраженията, изложени във въззивната жалба?

В. С. застъпва становището, че няма основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба, в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на Л. С. за обезщетение за имуществени вреди е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК заради цената на тези искове, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Л. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 500 лв. касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Л. Л. С. е изложила в исковата молба, че на 26.09.2020 г. ответникът В. С. е публикувал в личната си фейсбук страница статия от английската медия „The Sun“, в която се описва пионерският подход на футболния отбор на „Локомотив“ Пловдив, които повече от година работят с психолозите К. В. и Л. С. и се сочи, че те са една от тайните съставки, водещи клуба към успехи. Така споделената статия е съпроводена от следния коментар на ответника: „ Психоложки, а?!... Да, психолоЖКИ ;) За всеки влак си има пътници, но вие бъдете внимателни къде се качвате и при кого отивате! Основен ориентир при избор на добър психолог-професионалист е, че той/тя никога не се презентира в публичното пространство като сексуален обект и не провокира нарочно еротични фантазии в умовете на потенциалните си клиенти. А че футболистите от Локомотив Пловдив са големи късметлии, няма спор”. Този обиден според ищцата коментар е предизвикал дискусия, в която ответникът е използвал изрази с негативна и иронична конотация, целяща да дискредитира нейното име. Ответникът е споделил видеоклип от фейскбук страницата на сдружението, учредено от двете ищци, придружено с коментар: “ Не мога да спра да гледам“. В друг от своите коментари ответникът е споделил статия от сайта www.bgdnes.bg ,, която е придружена с изказването „Психологическа мисъл“. В следващите коментари ответникът е написал: „Мъжкарските“ изцепки на някои от коментиращите мъже, заемането на позиция на „защитници на жени“, при това по доста агресивен начин (не ги трия, защото са добра илюстрация), само потвърждават тезата за вредата от сексуализирането на отношенията в процеса на психологическо консултиране - лесно е да попаднеш в капана на собствените си комплекси, които започват да те водят за носа, а ти не си даваш сметка за това. Проблем е, когато и психолозите не разбират това, дори нещо повече - чрез работата си и стила си на свързване с клиентите си съдействат за активиране на комплексите им, в които след това ги оставят да се препъват.”; „Не изключвам г- ца С. да е помогнала на много хора (неясно как), както и обратното - да им е навредила (волно или неволно, пряко или косвено...). Не изключвам също и г-жа Кобилкина да е помогнала на много хора, както и обратното. По същия начин не изключвам ясновидецът Л. А. да е помогнал на много хора, но също и обратното. Много хора помагат на други хора по всевъзможни начини. Тук не става въпрос за помагането като нещо, което естествено се случва между хората, в човешките общности. Тук става въпрос за професионализъм - нищо повече и нищо лично. Способността да помагаш не те прави професионалист и част от помагаща професия. За да твърдиш, че си такъв, трябва да се придържаш поне към някои основни професионални стандарти, които тук са грубо нарушени“. За причинените от тези изказвания неимуществени вреди ищцата Л. С. е поискала ответникът да бъде осъден да и заплати 6 500 лв. обезщетение.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на предявения иск. Посочил е, че публикациите са изразено от него професионално становище, провокирано от публикацията в чуждестранния печат и от афишираното поведение в социалните мрежи на ищцата е Л. С., публикуваща десетки свои еротични снимки в собствения си профил във „Фейсбук“. Употребената иронично-критична форма не е предназначена да обиди или засегне нечие чувство на чест и достойнство, в изразите не се съдържа обида, дискриминация или друг вид злепоставяне, освен произтичащите от обективните факти критики, които са добросъвестен коментар на професионалист, насочен към клиентите на психотерапевтични услуги.

Софийският районен съд е приел, че визираните в исковата молба изрази не се явяват обидни и не е налице противоправно поведение на ответника. От съдържанието им става ясно, че водещо е намерението за изказване на мнение, коментар, извършване на оценъчна дейност по повод статия за работата на ищците. Въпреки семантиката, в използваните думи и изрази не се забелязва определен емоционален заряд или експресивност, а е налице стремеж към аргументираност на дадено мнение. Ответникът не е използвал обидни квалификации и епитети, не е създал и обидни внушения. Затова първоинстанционният съд е счел, че не е премината границата и не е нарушен балансът между свободата на словото и засягането на честта и доброто име на гражданите, поради което е отхвърлил предявения от Л. С. иск за заплащане на 6 500 лв. обезщетение на причинените и от изказванията на ответника неимуществени вреди.

Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд в тази част. Макар да е препратил към подробните мотиви на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е изложил и своите съображения по съществото на спора. Отрекъл е твърдението на ищцата, че посочените изрази и коментари на ответника имат обидно съдържание. Посочил е, че обидата като противоправно деяние е налице, когато се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго (чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Само по себе си обаче мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни или цинични. Следователно, обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития. Позовал се е на установената съдебна практика във връзка с отговорността за разпространени по общодостъпен начин (чрез медии, социални мрежи и др.) твърдения и оценки, обективирана и в постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК, решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медии могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с въпрос, свързан с неговата дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай всеки може да разпространява правомерно свои оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени чрез медия. Ако те са верни, авторът им не носи отговорност, дори да позорят адресата, а ако не са верни, авторът им носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата. С оглед тези критерии въззивният съд е счел, че ответникът не следва да носи отговорност за процесните публични коментари, които по същество представляват оценъчни изрази, отразяващи негативната оценка на автора към начина, по който ищците представят своята професионална дейност в публичното пространство. Коментарите обаче не са вулгарни, цинични и съответно не са недопустими с оглед обществения морал. В своята съвкупност изказванията на ответника в процесните публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ представляват критика не към външния вид на ищците, а към начина, по който те се презентират в обществото в контекста на упражняваната от тях професия, имаща връзка и с професията на ответника. Негативните оценки на ответника са свързани с професионалната дейност на ищците и не могат да бъдат квалифицирани като обида, доколкото не съдържат от обективна страна унизителни за честта и достойнството на ищците изрази. Именно разликата между квалификации, отправени към действия, решения или последици от действия и решения или съответно бездействия на дадено лице, и коментирането им, от една страна, и отправянето на обидни епитети по адрес на личността на дадено лице, от друга, е разграничителната линия между обида на лице и критика към дейността му. Когато изразите са насочени към лични характеристики на лицето, имат унизителен характер и са възприети от адресата, тогава е налице обида, докато критиката към работата на лицата, а не към самите лица, не представлява обида. Коментарът на ответника, че според него добрият психолог „не се презентира в публичното пространство като сексуален обект и не провокира нарочно еротични фантазии в умовете на потенциалните си клиенти“, дори насочен спрямо ищците, не може да бъде квалифициран като обиден, доколкото не е от естеството да засегне честта и достойнството им. Изказването има изцяло оценъчен характер на начина, по който ищците са представени/се представят в публичното пространство. Целта на това изказване е да изрази критичната оценка в качеството му на лице, упражняващо професия, имаща връзка с професионалните занятия на ищцата. Изводът на въззивния съд е, че ответникът не следва да носи гражданска отговорност за цитираните изрази и коментари, отнасящи се до професионалната дейност на ищцата. Изложеното от ответника представлява негативно оценъчно съждение, което не може да се проверява от гледна точка на верността му, доколкото представлява коментар за факт, а не възпроизвеждане на обстоятелство от обективната действителност. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговата дейност или занятие. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съдържаща се в решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС, в което е прието, че такава оценка може да ангажира отговорността на автора за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, само ако засягат достойнството на личността, т.е. ако съставлява обида.

От така изложеното съдържание на решението на Софийския градски настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е разрешил поставените от касатора процесуални въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Макар да е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е добавил и свой собствен анализ на доказателствата и съображения по съществото на спора. Не е пропуснал да обсъди относимите към този спор доводи на страните и събраните доказателства. Поради липса на искане във въззивната жалба Софийският градски съд не е имал задължение да събира нови доказателства. Освен това не е бил длъжен да преценява повторно събраните свидетелски показания, тъй като те касаят претърпените неимуществени вреди, а искът е бил отхвърлен поради липса на противоправност на деянието на ответника. Ето защо по тези въпроси /1 и 2 от изложението на адвокати П. и Ж. и от 12 до 17 на адвокат Исьова/ касационно обжалване не следва да се допуска.

Противно на твърденията на касатора, съдържащи се във формулировката на четвъртия въпрос на изложението на адвокат Исьова, въззивният съд ясно е разграничил фактите от мненията с оглед предмета на доказване. Невярно е твърдението във въпроси първи и втори от изложението на адвокат Исьова, че няма фактическа база за професионалното мнение на ответника, тъй като по делото е приет снимков материал от фейсбук профила на Л. С./стр.157-187 по описа на СРС/, достатъчен да обоснове изказването на ответника от фактическа страна. Въззивният съд ясно и в съответствие с практиката на ВКС и ЕСПЧ е очертал границите между свободата на изразяване и засягането на правото на лично достойнство и чест на физическите лица и е приел, че изказванията на ответника не преминават тези граници, поради което не може да се допусне касационно обжалване по въпроси трети, шести, седми, осми, девети и десети от изложението на адвокат Исьова и по въпрос шести в изложението на адвокатите П. и Ж.. Въззивният съд е посочил също, че изказването на ответника представлява негово професионално мнение как не трябва да се извършва психологическо консултиране. С оглед нарастващата необходимост от този вид услуги и подпомагане в ежедневието на все по-голям кръг от лица, обществената значимост на въпроса, не би могла да се оспорва, както прави касаторът в своето питане под №7 от изложението на адвокатите П. и Ж.. Следва да се посочи също, че не се касае за изказване, което третира неравностойно ищцата по полов признак, тъй като ответникът ясно е посочил, че според него презентирането на психолог като сексуален обект е неприемливо не само за жените, но и за мъжете в тази професия. Преценката на съда е извършена в цялост въз основа на всички изказвания на ответника, които са предмет на исковата молба и които не съдържат уронващи достойнството на ищцата изявления. В тези изказвания няма някакво друго внушение, всъщност неясно какво по действителното си съдържание според въпросите на касатора, поради което въпроси три, четири и пет в изложението на адвокатите П. и Ж. не почиват на изводите във въззивното решение и не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. В съзвучие с практиката на ВКС е и изводът на въззивния съд, че използваните от ответника изрази не са обидни, а ироничните изрази и негативното мнение поради свободата на словото, което изключва цензура заради стилистиката на речта, не представляват противоправно деяние. Освен това от самите изказвания и от другите данни по делото не може да се приеме, че ищецът е имал конкретно за цел да накърни правата и доброто име на ищцата. Ето защо няма противоречие между въззивното решение и цитираното от касатора решение № 50118 от 10.11.2022 г. по гр. д. № 4583/2021 г. на I ГО на ВКС по разрешението на шестия въпрос в изложението на адвокатите П. и Ж. и осмия въпрос в изложението на адвокат Исьова.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на Л. Л. С. за заплащане на 6 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от направени на 26.09.2020 г. изказвания в социалната мрежа „Фейсбук“ не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответника 840 евро разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение