Определение № 35 от 15.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1174/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] и [фирма] против решение № 192 / 13.11.2012 год. по гр.д.№ 384 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1248 / 21.06.2012 год. по гр.д.№ 2453 / 2011 год. на Окръжен съд Варна и вместо това е признато за установено по предявени от [фирма] против касаторите отрицателни установителни искове, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че същите не са собственици на недвижим имот - земя с идентификатор 20482.505.111 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 12 178 кв.м. и съседи - имоти с идентификатор 20482.505.466 и 20482.505.367. Касаторите оспорват правилността на постановеното решение с довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - немотивиране на въззивния акт. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, вкл. допустимостта на касационното обжалване, поради необосноваване на основания в сочените хипотези на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. С определение № 228 / 17.07.2013 год. ,в изпълнение на служебното си задължение да следи за вероятно недопустими съдебни решения, предвид предявяването на отрицателен установителен иск от собственик на имота, за установяване непритежаване правото на собственост върху същия от ответниците по иска, производството е спряно до постановяване тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тълкувателно решение № 8 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 8 / 2013 год. / т.1 /, ищецът обуславя правен интерес от предявяването на исковете, обоснован с противопоставено му от ответниците, въз основа придобито по давност от техния праводател / конституиран като трето лице - помагач в процеса /, право на собственост върху същия имот, последващо придобиването правото на собственост на ищеца, т.е. противопоставяйки своене на имота спрямо ищеца, за което право на собственост по давност третото лице – помагач се е снабдило с констативен акт за собственост. За произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Страните не спорят, че процесният имот е придобит от ищеца при условията на чл.17а от ЗППДОбП / отм./, като включен в капитала на [фирма], / при преобразуването на ДФ „ П. „ в еднолично търговско дружество „,, комуто имота е предоставен за стопанисване и управление /, съгласно встъпителен баланс към 1991 година. Ищецът също така не оспорва, че върху процесния имот, в качеството на застроен, досежно постройките му и прилежащия им терен, съставляващ земя с идентификатор 20482.505.111 по кадастралната карта на [населено място], е учредено, в полза на [фирма] / третото лице – помагач на ответниците в процеса, праводател по сключен през 2010 год. договор за покупко - продажба с [фирма] /, право на строеж, признато и в противопоставения от ответниците констативен нотариален акт № 57, том І-ви, нот. дело № 257 / 2000 год. от 09.03.2000 год. на Нотариус А. Н., с район на действие Варненски районен съд, ведно с признатото право на собственост върху постройките. В отговорите по чл.131 ГПК ответниците са се позовали на придобита до 2000 год. по давност от [фирма] собственост върху терена, позовавайки се на своене, манифестирано с ползването на самите постройки и съоръжения върху същия, за нуждите на технологични процеси, присъщи единствено на производствената дейност на [фирма], както и с реконструкцията и модернизацията на самите съоръжения, както и с издадено разрешение за строеж в негова полза / последващо съставянето на констативния нотариален акт /. В първото съдебно заседание, ІІІ-то лице помагач / но не и ответниците / се е позовало на придобивна давност, следваща съставянето на констативния нотариален акт / периода 2000 - 2010 год. /, до сключване на покупко-продажбата с приобретател [фирма]. За да уважи предявените пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове, въззивният съд се е позовал на неоспорваното от ищеца, учредено в полза на [фирма] право на строеж, от който именно факт е обосновало извод за невъзможност за придобиване по давност на терен, държан на основание учредено му ограничено вещно право. Действително мотивите, в последващата им част, са непрецизни / констатацията за придобито от ищеца право на собственост върху терена, на основание чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ е последвана от извод за недопустимо придобиване по давност на същия терен /, но по същество не са в състояние да изключат или влязат в противоречие с така формирания предходно в същите правен извод. Касаторите не формулират конкретен правен въпрос. Изложението по чл. 284 ал.3 ГПК извежда двата, според страните решаващи правни извода на въззивния съд, а именно: 1 / Не може да се придобие по давност недвижим имот – бивша държавна собственост, предоставен в оперативно управление на търговско дружество по реда на ПМС № 201 / 1993 год., последващо заведен в дълготрайните активи на дружество / учредено със същото имущество /, както и 2 / Придобивният способ по чл.17а от ЗППДОбП / отм./ следва да се приложи привилегировано пред друг, универсален правен способ - придобивната давност ? Същевременно касаторите са посочили, че отговаряйки именно на тези два материално – правни въпроса, въззивният съд не е изложил мотиви, водещо до необоснованост на съдебния акт, в който смисъл, очевидно в обосноваване допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, са посочили реш.№ 92 / 22.02.02011 год. по гр.д.№ 1863 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и касаещо въпрос за „ необоснованост „ на съдебното решение, като основание по чл. 281 т.3 ГПК различно от основанието за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, към което именно спада немотивирането на съдебния акт. Формално се сочи и допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че неформулирането на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, само по себе си изключва допускане на касационното обжалване. Дори допускайки инверсия на преждепосочените два извода и преформулирането им във въпросителна форма, да се приеме, че това са наведените материално-правни въпроси, то същите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК - въззивният съд не е мотивирал в решението си такива правни изводи .В. самото изложение по чл. 280 ал.1 ГПК - липса на мотиви - се явява в противоречие с твърдението на касаторите, че въззивният съд е формулирал отговори с посоченото съдържание. Както се посочи по-горе, въпреки известната непрецизност на мотивите,допускащи неуместна тафтология по извода за неприложима придобивна давност, от съдържанието на същите е изводим решаващият извод на въззивния съд за неприложимост на давността спрямо терен – частично застроен, при неоспорена собственост на ответниците досежно постройките, спрямо обслужващата ги част от същия, в качеството на принадлежност, без самостоятелна правна индивидуализация като обект на разпореждане. Дали по отношение на такъв терен е допустимо трансформиране държането във владение е правен въпрос, на който въззивният съд не е отговарял и релевантен въпрос във връзка с което касаторите не са формулирали и обосновали с допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Дори да биха съответствали на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, така формулираните / в случай на трансформирането им от решаващи изводи на въззивния съд във въпроси / не се обосновават със соченото решение по чл. 290 ГПК, относимо към „ необосноваността „ на съдебното решение - основание за неправилност по смисъла на т.4 от ППВС № 7 / 27.12.1965 год. и т.3 на ТР № 2 / 02.07.2004 год. по т.д.№ 2 / 2004 год. на ОСГК на ВКС, а не към немотивирането - като „ съществено нарушение на съдопроизводствено правило „. Досежно липсата на мотиви, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила – различно основание за неправилност по чл. 281 т.3 ГПК, не е поставен процесуалноправен въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение