Определение № 480 от 20.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1522/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Обжалва се решение № 2969 от 17.12.2018 г., постановено по т.д.№ 2360/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което, след отмяна на решение № 23 от 06.01.2016 г. по т.д.№ 1708/2011 г. на СГС, VІ-21 състав за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД с начална дата – 31.12.2011 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, назначен е временен синдик, определено е възнаграждението му, свикано е първо събрание на кредиторите и са присъдени разноски. След влизане в сила на определение № 285/30.09.2019 г., постановено по предварителните въпроси за допустимостта на подадените срещу въззивното решение жалби, производството по настоящото дело е висящо по касационната жалба на длъжника ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД и насрещната касационна жалба на кредиторите по чл.629 ал.4 ТЗ: К. Р. М. и Б. М. Я. – М., ЕЛ СЕ СЕ СЕ АД, Д. К., П. Л. К. К. и М. М., както следва: І. ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение изцяло. Счита, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, евентуално за определяне на друга, по-късна начална дата на състоянието на неплатежоспособност, а именно – 31.12.2017 год. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – поради значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ Следва ли да се приеме, че съдът може служебно да извършва преквалификация/промяна на правното естество на претендираното вземане на кредитор в производството по несъстоятелност; 2/ Следва ли да се приеме, че съдът може служебно да извършва преквалификация/промяна на правното естество на претендираното вземане на кредитор в производството по несъстоятелност и въз основа на извършената преквалификация да приеме, че е налице изискуемо вземане по търговска сделка, въз основа на което да бъде открито производство по несъстоятелност; 3/ Следва ли съдът, откривайки производство по несъстоятелност, да определи първоначална дата на неплатежоспособност, към която дата кредиторът, по чиято молба е открито производство по несъстоятелност, не е имал изискуемо вземане по търговска сделка /съгласно чл.608 ал.1 т.1 ТЗ в редакцията, действаща към определената дата на неплатежоспособност – 31.12.2011 г./; 4/ Следва ли да се приеме, че в производство по откриване на производство по несъстоятелност краткосрочните вземания на длъжника към трето лице не следва да се отчитат при определяне на финансовото му състояние, тъй като, поради обстоятелството, че не е доказано имущественото състояние на това трето лице – длъжник на длъжника в производството по несъстоятелност, тези вземания са приети за реално несъбираеми; 5/ Следва ли да се приеме, че в производство по откриване на производство по несъстоятелност краткосрочните вземания на длъжника към трето лице не следва да се отчитат при определяне на финансовото му състояние, тъй като, поради обстоятелството, че вземането е разсрочено от страните, за третото лице - длъжник на длъжника в производството по несъстоятелност се приема, че не е в състояние да престира. По поставените въпроси паралелно се претендира, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба К. Р. М. и Б. М. Я. – М., ЕЛ СЕ СЕ СЕ АД, Д. К., П. Л. К. К. и М. М., чрез процесуалните си пълномощници, с писмен отговор оспорват искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Претендират присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция. ІІ. К. Р. М. и Б. М. Я. – М., ЕЛ СЕ СЕ СЕ АД, Д. К., П. Л. К. К. и М. М., чрез процесуалните си пълномощници, са подали насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта относно началната дата. Като излагат доводи за неправилност на съдебния акт в посочената част, молят за отмяната му и за постановяване на решение по същество, с което за начална дата на състоянието на неплатежоспособност на длъжника да се определи датата 31.12.2009 г. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на решението с практиката на ВКС, по следните въпроси: 1/ Достатъчно за преценка на състоянието на неплатежоспособност ли е простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите на обща и бърза ликвидност или следва да се извърши корекция при оспорване /установяване/ на документална необоснованост на счетоводните записвания по баланса – отразяването на краткосрочните задължения с погрешна квалификация като дългосрочни; 2/ При оспорване на вписвания в счетоводните /търговските/ книги, чия е тежестта за доказване на редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Търговския закон – на оспорващия или на ползващата се от оспорените вписвания страна. Писмен отговор против насрещната касационна жалба е подаден от ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за допускане на касационен контрол, както и на самата насрещна жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, при преценка на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, с оглед данните по делото и становищата на страните, намира, че формулираните от касатора ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД въпроси не могат да обусловят искания достъп до касация. Въпроси с №№ 1 и 2 обобщено се свеждат до правомощието на съда да даде правна квалификация на правата на кредитора – молител по чл.625, респ. чл.629 ал.4 ТЗ, различна от заявената, и дали след преквалификацията съдът може да приеме, че е налице изискуемо вземане по търговска сделка, въз основа на което да бъде открито производство по несъстоятелност. Въпросът касае легитимацията на ответниците по касационната жалба да предизвикат откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника им ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД. Този спор следва да се счита за преклудиран след постановяване на решение № 131/02.05.2018 г. по т.д.№ 2297/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е отменено предходното въззивно решение № 1286/07.06.2017 г. по т.д.№ 3501/2016 г. на САС и делото е върнато на друг състав на въззивния съд с указания за допускане на нова финансово-икономическа експертиза и формиране на извод за състоянието на длъжника след анализ на коефициентите относно ликвидността и извършване на нарочна преценка, доколко отразените в актива материални запаси могат да бъдат реализирани в парични средства, доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия в групата и др. са реално реализируеми и събираеми, като се съобразят и коефициентите за финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост на ответника към кредиторите и финансовите резултати от дейността му. Забраната да се ревизира настоящото въззивно решение в посочената част следва от разпоредбата на чл.295 ал.1 ГПК, според която второто въззивно решение може да бъде обжалвано само за нарушения по смисъла на чл.281 ГПК, допуснати при повторното разглеждане на делото, а в случая и двата въззивни състава са формирали идентични изводи в полза на активната легитимация на молителите. Ако липсваше такава, то указанията на касационния съд в отменителното решение биха били безпредметни. Независимо от изложеното следва да се посочи, че спорът за легитимацията на лицата К. Р. М. и Б. М. Я. – М., ЕЛ СЕ СЕ СЕ АД, Д. К., П. Л. К. К. и М. М. е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 216 от 29.11.2016 г. по т.д.№ 448/2016 г. на ІІ т.о., доколкото се свежда до това, коя редакция на чл.608 ал.1 ТЗ /изм. ДВ, бр.20/2013 г./ следва да се приложи, когато към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност неудовлетвореното вземане на кредитора не е резултат от неизпълнение на търговска сделка в тесния смисъл на понятието, но към момента на устните състезания действа вече изменената норма на чл.608 ал.1 ТЗ, синхронизирана с тази на чл.365 г.1 ГПК. Цитираното решение на ВКС е постановено в сходна хипотеза, като даденият с него отговор, споделян и от настоящия съдебен състав, е, че при постановяване на решение в производство по чл.625 ТЗ следва да бъде приложена редакцията на чл.608 ТЗ, действаща към момента на приключване на устните състезания, а не редакцията, действаща към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ. В случая ответниците по касация при подаване на молбите са заявили, че имат изискуеми вземания за имуществени вреди от неизпълнение на договори, сключени с ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД, докато всъщност вземанията им са по чл.55 ал.1 ЗЗД – за връщане на платена цена по развалени в резултат от неизпълнението на касатора предварителни договори; и като такива са били съобразени от решаващия съдебен състав. С оглед горното, във връзка с така поставените въпроси следва да се каже, че съдът дължи служебно да даде вярната материалноправна квалификация на предявените спорни права на страните /съдебната практика в този смисъл е категорична и не е нужно тълкуване на закона/, както и въз основа на така квалифицираните права да прецени наличието на активна легитимация за откриване на производство по несъстоятелност – въпрос, по който също има практика на ВКС, вкл. цитираната по-горе. Следователно, дори да се приеме, че формулираните въпроси удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, то по отношение на тях отсъстват допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – разрешаването им да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Третият формулиран въпрос е свързан с определяне на началната дата на неплатежоспособността и дали тя може да предхожда датата, от която молителят по чл.625 ТЗ се легитимира като кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка /въпросът отново произтича от становището на касатора, че към момента на подаване на молбите по чл.629 ал.4 ТЗ ответниците по касация не са имали право да искат откриване на производство по несъстоятелност срещу него, т.к. са нямали изискуемо вземане по см. на чл.608 ал.1 ТЗ/. Следва да се посочи, че този въпрос не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд и няма значение за резултата по конкретното дело. Освен това при определяне на началния момент на обективното състояние на неплатежоспособност, съдът не е обвързан от търговския характер на задълженията. Началната дата се преценява с оглед всички публични и частни краткосрочни парични задължения, които длъжникът не е в състояние да погаси с краткотрайните си активи, по предвидените в ТЗ правила и без оглед личността на кредитора, по чието искане е открито производство по несъстоятелност. Предвид изложеното въпрос № 3 не удовлетворява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, което е достатъчно основание по него да не се допуска касационно обжалване. Последните два въпроса касаят преценката на съда, че голяма част от краткосрочните вземания на длъжника /от МЕДАНА ЕНТЪРПРАЙС И.. – дружество, регистрирано на о-в С. В. и Гренадини, А./ не са реално събираеми. Въпросите нямат характера на правни и единствено обуславящи изводите на съда за недостатъчност на краткотрайните активи на длъжника, с които могат да се погасят краткосрочните му задължения, както и са изцяло относими към правилността на така формираните изводи, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Въззивният съдебен състав не се е позовал само на неустановеното имущественото състояние на посоченото дружество, длъжник на длъжника, или само на разсрочване на вземанията към него, а е преценявал в съвкупност всички налични по делото данни, обуславящи горните изводи. В тази връзка е посочил, че един от падежите вече е настъпил и въпреки това плащане липсва, а по отношение на останалите е съобразил обстоятелството, че цената по нито един от договорите с длъжника не е заплатена - вместо това всеки падеж се е отсрочвал няколкократно, вкл. в отделни случаи и след неговото настъпване, което е сигурна индиция, че третото лице няма намерение и възможност реално да се издължи. Предвид изложеното, настоящият състав заключава, че и по отношение на въпроси с №№ 4 и 5 не се доказва покриване на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Отсъстват и предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация. Обжалваното въззивно решение не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, поради следното: За да е налице квалифицираната форма на неправилност като основание за допускане на касационен контрол, тя следва да може да се установи пряко и изцяло от съдържанието на обжалвания акт, без да е нужно да се прави съпоставка между изложеното от съда, доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото – дейност, присъща на разглеждането на касационните жалби по същество. При извършване на посочената преценка не се констатира при постановяване на решението да са приложени несъществуващи правни норми или такива, които поради изменение/отмяна не са съответствали на действащия по време закон, не се установява законът да е приложен превратно – т.е. в неговия обратен смисъл, не са допуснати и тежки нарушения на правилата на формалната логика, поради което поддържаното селективно основание на чл.280 ал.2 ГПК не се доказва. С оглед неоснователността на искането на ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ АД за допускане на касационно обжалване, вкл. по отношение на началната дата на неплатежоспособността, липсват условията чл.287 ал.4 ГПК за разглеждане по реда на чл.288 ГПК на насрещната касационна жалба на К. Р. М. и Б. М. Я. – М., ЕЛ СЕ СЕ СЕ АД, Д. К., П. Л. К. К. и М. М.. Предвид направеното от ответниците по касация искане по чл.78 ГПК и представените доказателства, в тяхна полза следва да бъдат присъдени сторените за защитата им срещу касационната жалба съдебно-деловодни разноски, в размер на 978 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение