Определение № 1511 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2485/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД, гр. Габрово чрез пълномощника му адвокат В. П. против решение № 96 от 20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1043 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260000 от 15.07.2024 г. по гр.д. № 3524/2018 г. на Районен съд -Велико Търново за извършване на съдебна делба по реда на чл. 353 ГПК чрез поставяне в общ дял на И. Е. Н. и Н. П. Р. самостоятелен обект № 1 с площ от 17,77 кв.м., със стойност на общия дял 94 083,32 лв., а в дял на „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД - обект № 2 с площ от 35,54 кв.м., със стойност на дела – 188 166,64 лв. Двата обекта са образувани при разделяне на делбения имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. В. Т., с адрес гр. В. Т., [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, като И. Е. Н. и Н. П. Р. са осъдени да заплатят на „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД 1846.60 лв. за уравнение на дела му. И. Е. Н. и Н. П. чрез пълномощника им адвокат Н. Н. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба на дружеството са относно компетентността на вещото лице-конструктор, тъй като чл. 229 и чл. 230 ЗУТ изискват правоспособност на проектант; одобреният от главният архитект документ не съставлява инвестиционен проект, тъй като не отговаря на строителните правила и норми; не са съобразени приложимите към делбения имот правила и изисквания по Закона за културното наследство; че неправилно е приета поделяемост без да се съобрази, че поставеният в дял на ищците обект надхвърля два пъти правата им в съсобствеността. Приел е за установено, че делбата е допусната с влязло в сила решение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в р. В. Т., [улица], ет. 1, представляващ обект за търговска дейност със застроена площ от 53.31 кв. м. при права в съсобствеността: 36/120 ид. ч. за И. П. Н., 4/120 ид. ч. за Н. Е. Р. и 80/120 ид. ч. за търговското дружество. Съдът се е позовал на нормата на чл. 203, ал. 1 ЗУТ и е посочил, че съдебно-техническата експертиза е установила реалната поделяемост на имота, като при разделяне на два дяла не се налага изменение на конструкцията на сградата (носещи стени, колони, трегери), а е достатъчно изграждане на преградна стена от тухлена зидария или гипскартон. Счел е за неоснователно възражението относно компетентността на вещото лице, тъй като в закона липсва изискване СТЕ да бъде извършена от проектант, а видно от материалите по делото, вещото лице е строителен инженер, специалност „ПГС“ и разполага с необходимата компетентност да отговори на поставените от първоинстанционния съд въпроси. Заключението на вещото лице е обосновано, основава се на конкретно установени обстоятелства, касаещи поделяемостта на имота, не е оспорено от съделителите, и доколкото по делото няма данни, поставящи под съмнение неговата обективност и компетентност, същото правилно е било кредитирано от първоинстанционния съд. Прието е и заключение по назначена СТЕ /л. 241/, в което вещото лице подробно и обосновано е посочило всички строително монтажни работи, необходими за преустройство на недвижимия имот и обособяване на два самостоятелни обекта, като е определено, че разходите за извършването му възлизат на 10 780 лв. Съдът е приел, че при извършване на делбата са спазени и останалите изисквания по чл. 203 ЗУТ. С писмо с изх. № 60527/30.10.2023 г. първоинстанционният съд е изискал от главния архитект на Община Велико Търново становище относно това какво следва да съдържа инвестиционният проект във връзка с преустройството на съществуващия самостоятелен обект, предмет на делбата и обособяването му след това преустройство в два самостоятелни обекта – магазини за промишлени стоки. В тази връзка, изрично е изисквано становище и дали проектът за преустройство следва да бъде предварително съгласуван с НИНКН с оглед вписването му под № 8 в Регистъра на паметниците на културата в гр. В. Търново, както и дали одобреният вече инвестиционен проект е основание за издаване разрешение за строеж за преустройство. По делото е представен и приет одобрен на 28.06.2023 г. от главния архитект на Община Велико Търново инвестиционен проект за обект: „Разделяне на съществуващ търговски обект на два самостоятелни търговски обекта“, находящ се в УПИ *-*, кв. 81 по плана на [населено място], с административен адрес [улица]. Не е спорно между страните, че в Община Велико Търново е представен само един инвестиционен проект за разделяне на процесния недвижим имот на два самостоятелни търговски обекта, което се установява и от получено становище с вх. № 261628/13.11.2023 г. от гл. архитект на Общината /л. 221 от първоинстанционното дело/. В депозирано становище, гл. архитект на Общината е посочил, че одобреният инвестиционен проект, въз основа на който е извършено разпределяне на допуснатия до делба имот от съда, е достатъчно за издаването на строително разрешение за преустройство на съсобствения обект. Посочено е също, че извън производството по делба, за издаване на разрешение за строеж (съответно за разрешение за промяна на предназначението) е необходимо съгласуване с Министерство на културата съгласно чл. 83 ЗКН, тъй като сградата, в която попада обекта е обявена като единична архитектурно-недвижима културна ценност от „местно значение“ и е елемент на група недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона Главна улица Опълченска-Пиколо-Иван Вазов“ в „Историческо селище Велико Търново“, „Паметник на урбанизма и културния пейзаж“, утвърден с Протокол № 4/07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата на Министерство на културата. При тези констатации въззивният съд е посочил, че липсата на съгласуване на инвестиционния проект с Министерство на културата не обуславя неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и не е налице незаконосъобразност по отношение на одобрения инвестиционен проект. В чл. 83 ЗКН лимитативно са изброени случаите, в които за одобряване на инвестиционен проект, съответно за изпълнение на строеж, е необходимо предварително съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Въз основа даденото становище и с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗКН, за издаване на разрешение за строеж (съответно за разрешение за промяна на предназначението) е необходимо съгласуване с Министерство на културата съгласно чл. 83 ЗКН, но такова не се изисква предварително и не необходимо представянето му в производството по делба. Макар в чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗКН да е посочено, че е необходимо одобряване на инвестиционен проект за делба, то това не касае настоящия случай, тъй като предмет на делбата е самостоятелен обект в сграда, обявена за единична архитектурно-недвижима културна ценност от „местно значение“, а не самата сграда. Следователно, посочената разпоредба би намерила приложение при делба на сградата, която се ползва със статут на културна ценност, но не и при делба на самостоятелния обект, намиращ се в нея, какъвто е настоящият случай, като за този извод се е позовал на решение № 66 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г., ІІ г. о. на ВКС. Съдът е изложил и съображения, че в случая нормата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН, според която предварително одобрение на инвестиционния проект в границите на групови културни ценности се налага във връзка с определени намеси върху регулационното отреждане, фасадите и обема на сградата. В закона не е предвидено съгласуване на делби и вътрешни ремонти и преустройства, при които не е налично изменение на фасадите, както е в случая, поради което и инвестиционният проект е одобрен законосъобразно и не са нарушени разпоредбите на ЗКН. Предмет на делбата не е сграда, която е обявена за единична културна ценност, а самостоятелен обект в нея и предвид факта, че инвестиционният проект не предвижда изменение на фасадата, промяна в конструкцията или във външния вид на сградата, то правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е необходимо предварително одобрение на инвестиционния проект по реда на чл. 84 ЗКН. Счел е, че в този смисъл решение № 20 от 6.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г., І г. о. на ВКС разяснява, че при наличие на прието от съда заключение на съдебно техническа експертиза за възможността имотът, представляващ сграда или самостоятелен обект в сграда, да бъде реално поделен чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител, в правомощията на главния архитект на общината е да прецени дали проектът съответства на изискванията на ЗУТ или да даде предписание за изработване на инвестиционен проект, съответстващ на тези изисквания, вкл. по отношение необходимостта инвестиционният проект да бъде внесен за одобрение в НИНКН. Съдът е счел, че с оглед приетото по отношение приложното поле на чл. 83 ЗКН и доколкото пред първоинстанционния съд е одобрен инвестиционен проект за разделяне на процесния имот на два самостоятелни обекта, без предписания за предварително съгласуване с НИНКН, то не са нарушени изискванията на ЗКН и първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на страните да представят такова одобрение. Въззивният съд е счел за неоснователни и оплакванията относно несъответствието на инвестиционния проект с правилата на ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционен проект. Разгледал е уредбата на чл. 229 и чл. 230 ЗУТ и е посочил, че приложеното Удостоверение за проектантска способност на арх. Ю. Л. /л. 200 от първоинстанционното дело/, който е изготвил инвестиционния проект, издадено от Камара на архитектите в България. Според удостоверението, което е със срок на действие до 31.12.2023 г., арх. Л., е архитект и разполага с пълна проектантска правоспособност и може да предоставя проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без ограничение по вид и размер. Формирал е извод, че инвестиционния проект е изготвен от лице, което притежава необходимата техническа правоспособност и отговаря на всички предвидени изисквания както в ЗУТ, така и в Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Приел е, че са спазени и всички нормативни изисквания, предвидени в ЗУТ и Наредба № 4/21.05.2001 г. са спазени при изготвяне на инвестиционния проект, към който са приложени всички необходими документи, заснемане на съществуващия търговски обет, чертеж на разпределените площи след разделяне на обекта и обяснителна записка към проекта; Счел е и че преустройството за обособяване на обектите, предвидено с одобрения инвестиционен проект, не е значително и не създава неудобства по-големи от обикновените. Стойността на преудстройството е 10 780 лв., съставляващи според съдебната експертиза цена на труд и материали, която стойност не е значителна, а одобрения инвестиционен проект предвижда, че за разделянето е достатъчно изграждането на лека, преградна, неносеща стена, като обяснителната записка пояснява, че ще се извърши без строителни дейности, а само с промяна на обзавеждането и оборудването, което да отговаря на техническите спецификации, определени със закона за техническите изисквания към продуктите. За неоснователни са счетени и възраженията, че избрания способ за извършване на делбата не е съобразен с правата в съсобствеността, като е отчетена стойността на дела на ищците-физически лица и стойността на новообразувания обект, който получават, както и не голямото парично уравнение, което дължат на другия съделител. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „АГЕНЦИЯ КОНСУЛТ 2006“ ЕООД, гр. Габрово се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) вещо лице с каква правоспособност може да изготви инвестиционния проект за делба и следва ли то да е назначено от съда, както и кой инвестиционен проект за одобрение от главния архитект (противоречие с решение № 2417 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 4908/2007 г., ІV г. о. на ВКС; 2) следва ли инвестиционният проект да съдържа всички части, включващи необходимото за обособяването на дяловете преустройство, за да бъде направена обективна оценка на разделянето с критериите по чл. 203, ал. 1 ЗУТ (противоречие с решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г., І г. о. на ВКС); 3) какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд (противоречие с решение№ 20 от 6.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г., І г. о. на ВКС); 4) индивидуалният административен акт, с който е одобрен проекта подлежи ли на контрол от делбения съд (противоречие с решение № 176 от 18.03.2024 г. по гр. д. № 1412/2023 г., І г. о. на ВКС); 5) за максималното съответствие между стойността на дяловете на съделителите (противоречие с решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г., ІІ г. о. на ВКС). Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е удостоверено по третия поставен въпрос. С решение № 20 от 6.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г., І г. о. на ВКС са разяснени дължимите от съда действия с оглед изискванията на ГПК, ЗУТ и Закона за културното наследство в случаите на заключение на съдебно-техническата експертиза за възможността имотът, представляващ сграда или самостоятелен обект в сграда, да бъде реално поделен чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител. Следва да се прецени съответствието на извода на съда, че тълкуването се прилага само при обособяване на нови реални дялове при делба на сграда, съставляваща недвижимо културно наследство, но не и когато новите обекти са обособяват от самостоятелен обект в такава сграда. По останалите въпроси не е налице основаните по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото актовете на ВКС, на които е налице позоваване или не са постановени по чл. 290 ГПК, а по реда на отменения ГПК (решение № 2417 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 4908/2007 г., ІV г. о. на ВКС) или даденото тълкуване е при фактическа обстановка, напълно несъответстваща на приетите от съда факти по настоящото дело. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, но без да излага мотиви по него. Това основание за допускане на касационно обжалване обаче е служебно приложимо и в случая касационният съдебен състав намира, че е налице с оглед преценка дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че не е необходимо предварително съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство, както и че одобрения от главния архитект инвестиционен проект съответства на изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционен проект. Преценката е обусловена от заключението на съдебната експертиза, че е възможно реално поделяне на допуснатия до делба търговски обект, но е необходимо и преработка на съществуващите ЕЛ и ВиК инсталации, така че всеки от новообособените обекти да има самостоятелна инсталация и отделни партиди за ток и вода и липсата в мотивите на съда констатации относно преработката на вътрешните инсталации, както и от данните, че одобрения проект за реално разделяне изисква демонтаж на съществуващата стъклена витрина и изработка на нова с още една входна врата, направа на два броя стъпала за подход към един от новообразуваните обекти, изискващо демонтаж на външна облицовка по цокъла по витрината, разбиване на част от този цокъл с цел оформяне на новите стъпала и извода на съда, че не се засяга фасадата на сградата, представляваща недвижимо културно наследство и не е необходимо съгласуване на инвестиционния проект по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение