Определение № 101 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3299/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. Г. М., К. Й. Ж. и И. Й. И.„ тримата чрез адвокат Е. Ф. от АК-Варна срещу решение № 541/15.03.2021 г. по в.гр.д.№ 138/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 260926 от 28.10.2020 г. по гр.д.№ 3932/2020 г. на Районен съд Варна и са отхвърлени исковете на М. Г. М., К. Й. Ж. и И. Й. И. против „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължат сумите 5020,64 лева, 1255,16 лева и 1255,16 лева, начислени по фактура № [ЕГН], коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], ул.Д., [жилищен адрес] етаж 4, ап.18, за периода от 05.09.2015 г. до 15.11.2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на корекционните процедури. От „Електроразпределение Север“ АД чрез адвокат Н. Б. от АК-Варна е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и претендира сторените разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват страни по делото, но е процесуално недопустима по отношение на К. Й. Ж. и И. Й. И. поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. В случая, ищците са предявили три отрицателни установителни искове за недължимост на парични суми, начислени за консумирана електроенергия на техен собствен обект по фактура от 12.02.2020 г. Цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, която за ищците К. Й. Ж. и И. Й. И. е 1255,16 лева, по всеки от исковете, с оглед на което касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част. За да се постанови решението, въззивният съд е приел, че при техническа проверка в обект, собственост на ищците, е било констатирано натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване, което се потвърждава от резултатите на извършената метрологична експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе. Въз основа на данните от проверката е била коригирана сметката на абоната за обект в [населено място], ул.Д., [жилищен адрес] етаж 4, ап.18, за периода от 05.09.2015 г. до 15.11.2019 г. общо със сумата 7530,96 лева по фактура № № [ЕГН]/12.02.2020 г. Съобразявайки заключение на вещо лице по делото, съдът е установил, че натрупаното количество електроенергия в невизуализираната част на дисплея на СТИ е резултат на софтуерно препрограмиране, но електроенергията е преминала през електромера, Според мотивите на решението, начисляването на допълнително количество електроенергия и коригиране сметката на абоната е допустимо по Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г)., а констативният протокол от 15.11.2019 г. отговаря на изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, с оглед на което е годен да установи фактите, посочени в него. Вписаните нулеви показания в протокола за монтаж от 04.09.2015 г., според съда е основание да се приеме, че е спазена и нормата на чл.55 ПИКЕЕ, поради което искове са неоснователни. При тези фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради следното: Първият поставен въпрос – следва ли на предположение да бъде изграден извода за нулеви показания на СТИ, обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 75/13.04.2021 г. по гр.д.№ 2206/2020 г., ІV г.о., решение № 77/08.04.2021 г. по гр.д.№ 2862/2020 г., ІV г.о., решение № 14/01.02.2022 г. по гр.д.№ 2048/2021 г., ІV г.о. и др., в които се приема, че съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. В случая, въззивният съд е приел, че нулевите показания на невизуализирания регистър са вписани в протокола от 04.09.2015 г., а натрупаното количество електроенергия е преминало през СТИ, което се потвърждава от констативния протокол от 15.11.2019 г., извършената метрологична експертиза на БИМ, свидетелските показания и заключението на вещо лице по делото, поради което ищците дължат сумите по коригирантаа сметка за електроенергия на обект в [населено място], ул.Д., [жилищен адрес] етаж 4, ап.18, за периода от 05.09.2015 г. до 15.11.2019 г. Тези изводи на съда са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, с оглед на което не се обоснована допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос на касатора. Втория поставен въпрос - начина на изчисляване на корекционната сума противоречи ли на договора за присъединяване на потребителя и следва ли да може да се отчита при корекцията енергията в отделните тарифи, не обуславя изводите на съда в обжалваното решение, поради което е неотносим. Третият въпрос – противоречи ли на уговорките между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи и отчитане на преминалата ел.енергия, е неясен и неразбираем, поради което не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос - отчитането в скрития регистър в противоречие ли е с подзаконовите нормативни актове, не покрива изискванията заправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По своето съдържание въпросът представлява оплакване срещу правните изводи на съда в обжалваното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен правен въпрос, по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1,.т.2 и т.3 ГПК, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. От „Електроразпределение Север“ АД чрез адвокат Н. Б. от АК-Варна са поискани сторените разноски в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение