Определение № 431 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от К. Г. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- София, 2 състав решение № 260265/30.07.2021г. по гр.д. № 275/21 г., с което е потвърдено решение № 56530/05.03.2019 г. на СРС по гр.д. № 26839/2017 г., с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основание чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С писмения си отговор ответниците по касацията ВКС, СГС и СРС изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си ОС- София е приел, че продължителността на делото по предявеният на осн. чл.108 ЗС иск, при съобразяване с установените в практика на ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на страните и поведение на компетентните органи, не надхвърля разумния срок. Продължилото 5г., 5 м. и 14 дни производство, през което време делото е разглеждано по един път във всяка инстанция по същество и два пъти по подадени частни жалба, се отличава с по- висока фактическа и правна сложност с оглед неговия предмет и събраните множество гласни и писмени доказателства. Отчел е че с поведението си, ищецът не е допринесъл за забавяне на производството, като отлаганията по делото са в резултат на упражнени от него права, по отношение на които не се установява злоупотреба. Проведените открити съдебни заседания като цяло са насрочвани през равномерни и неголеми интервали от време- до 3 м., с едно изключение, когато от летния период- 25.08.2013г. делото е насрочено от СГС за 08.05.2014г., като всички отлагания са за събиране на доказателства, необходими за изясняване на спора. Въззивният съд е отчел и че допуснатото забавяне при постановяване на решенията от първоинстанционният и от въззивният съд, както известно забавяне при разглеждане на делото от СРС се дължи и на многобройните несистематизирани искания на ищеца за събиране на доказателства, отправяни с множество молби. Приел е, че забавяне на делото пред ВКС не е констатирано, като продължителността на производството от 6 м. и 5 дни, при развилите се две фази, не може да се приема за прекомерна. Отчел е, че при присъждане на обезщетението по чл.2б ЗОДОВ, от значение е общата продължителност на съдебното производство, като е възможно в отделни етапи производството да е забавено, но няма нарушение на чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна с оглед вида му. Независимо от допуснати забавяния, съдът е намерил, че с оглед големия брой събрани доказателства и фактическата и правна сложност на спора, съдилищата не са нарушили разумния срок за разглеждане на делото, като неспазването на инструктивния едномесечен срок за постановяване на съдебното решение не следва да се преценява изолирано и само неговото наличие да води до извода, че правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е нарушено. Заключил е, че обективно общият срок на приключване на делото, с оглед сложността на фактите и обема на доказателствения материал, не надхвърля разумния срок. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК- от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, и има значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулираните първи, втори и трети въпроси, отговорите на които се твърди, че са от значение за точното прилагане на чл. 2б ЗОДОВ и развитие на правото. Така формулираните от касатора въпроси не са формирали правната воля на въззивният съд, който е обосновал изводите си за неоснователност на иска, приемайки не че постановяването на решение 7м. след даване на ход по същество и насрочване на делото след близо 1 година са оправдани, и че ищецът е действал недобросъвестно, а че общата продължителност на делото, с оглед неговата фактическа и правна сложност, не надхвърля разумния срок. Липсата на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулирания в т.4 въпрос: „От значение ли е качеството на страната и търсената от съда защита, и включва ли се в критерия „предмет на делото“, когато страната е ищец по ревандикационен иск за единственото му жилище и има интерес от бързо решаване на делото?“, отговорът на които се твърди, че е даден в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 306/18 от 22.10.2018г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4482/2017г. С така посоченото от касатора решение е прието, че преценката за разумност на продължилото производство включва и значението на делото за ищеца. Интересът от по- бързо приключване на спора във връзка, с който е образувано настоящото дело, доколкото /с оглед неговата същност- чл.108 ЗС/ не се предполага ищецът да е разчитал на положителното за него решение за удоволетворяване на свои належащи нужди, трябва изрично да бъде посочен в исковата молба, за да стане част от предмета на иска, като и доказан от ищцовата страна. Касаторът обаче не е въвел своевременно такива твърдения, поради което и въззивният съд не се е произнесъл по така повдигнатия въпрос и съответно този въпрос не е обусловил изхода на спора. Липсата на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулирания в т.5 въпрос: „В кои случаи пострадалият ищец с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и по какъв начин се определя конкретната степен на съпричиняването на вредите“, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 272 от 27.01.2002г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 924/19г. Така поставеният въпрос не е формирал правната воля на въззивният съд, който не е обосновал изводите си с наличие на противоправно поведение от страна на ищеца, който с поведението си да е съпричинил забавяне на производството по делото, напротив приел е, че злоупотреба с права не е налице. Липсата на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 260265 от 30.07.2021 г. на ОС- София, 2 състав, постановено по гр.д. № 275/2021г. С оглед изхода на спора, К. С. следва да бъде осъден да заплати на СРС, СГС и ВКС на осн. чл. 10, ал.4 ЗОДОВ сумата от по 360 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,