Определение № 1089 от 20.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2772/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. К., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез процесуален представител, против Решение № 569 от 16.08.2022 г. по в. т.д. № 1232/2021 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е обезсилено Решение № 261273 от 26.08.2021г. по т.д. № 1640/2020г. на Софийски градски съд, ТО, 14-ти състав, с което е признато за установено по отношение на ответника „Атлон Ди Пи Ес“ ООД съществуването на членствено правоотношение на Д. Р. Д. К. в търговското дружество „Атлон Ди Пи Ес“ ООД като съдружник с 40 % дял от капитала, и е прекратено производството по иска с правно основание чл.71 ТЗ. Предмет на касационната жалба е и частта на въззивното решение, с която апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. Р. Д. К. срещу „Атлон Ди Пи Ес“ ООД евентуален иск за признаване за установено, че решението от проведеното на 24.06.2020 г. общо събрание на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД за изключването на Д. Р. Д. К. като съдружник е нищожно.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В условията на евентуалност се претендира да бъде обявено за нищожно, като липсващо (невзето) решение от общото събрание на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД от 24.06.2020г. за изключване на Д. Р. Д. К. като съдружник в ответното дружество. Изразено е несъгласие с приетата от въззивния съд недопустимост на иска по чл.71 ТЗ, извод, който не отчита, че действията на К. Г. А. за вписване на промени са предприети в твърдяното от него качество на управител на ответното дружество. Допълнителен аргумент в тази връзка е изведен и от практиката на ВКС относно момента на прекратяване на членственото правоотношение при изключването на съдружник, с оглед приетото, че взетите от ОС на съдружниците в ООД решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действия във вътрешните им отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Налице ли е правен интерес за съдружник в ООД за предявяване на установителен иск по чл.71 ТЗ, когато правото на членство на съдружника е нарушено от действията на лице, претендиращо да е законно избран управител на дружеството, преди заявените от такова лице обстоятелства да бъдат вписани в търговския регистър ?“;

2. „Налице ли е правен интерес за съдружник в ООД за предявяване на иск за установяване на нищожността на решение за изключването му като съдружник, когато, въпреки липсата на изрично отразяване на такова решение в протокол на общото събрание, изключването на съдружника и свързани с това промени в дружеството са заявени за вписване в търговския регистър ?“;

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с посочване на: Решение № 57 от 10.09.2012 г. по т. д. № 1183/2010 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 113 от 24.01.2017 г. по гр. д. № 6146/2015 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 109 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 2562/2018 г. на ВКС, I г. о. и Определение № 197 от 23.06.2020 г. по ч. т. д. № 766/2020 г. на ВКС, I т. о., на които касаторът счита, че атакуваното решение противоречи. Същевременно, по същите въпроси се твърди, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирана с тезата, че практиката на ВКС не е достатъчно ясна, че е противоречива, поради което отговорът на формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът – „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Третото лице – помагач на страната на ответника – К. Г. А., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Д. Р. Д. К. иск за установяване съществуването на членственото правоотношение между него и „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, и евентуален – за обявяване за нищожно липсващото (невзето) решение на общото събрание на ответното дружество за изключването му като съдружник. С постановеното по спора решение Софийският градски съд е признал за установено по отношение на ответника „Атлон Ди Пи Ес“ ООД съществуването на членствено правоотношение на Д. Р. Д. К. в търговското дружество като съдружник с дял от капитала 40 %.

Сезиран с въззивна жалба от К. Г. А. - третото лице – помагач на страната на ответника, съставът на Апелативен съд – София е обезсилил обжалваното решение и е прекратил производството по делото по отношение на иска по чл.71 ТЗ. Със същото решение като неоснователен е отхвърлен предявеният евентуален иск за признаване за установено, че решението от проведеното на 24.06.2020г. общо събрание на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД за изключването на ищеца като съдружник е нищожно.

При обосноваване недопустимостта на предявения иск по чл.71 ТЗ, въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, съобразно което, този иск е предоставен на всеки член на дружеството за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други органи на дружеството (управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет), различни от Общото събрание. Доколкото К. А. не е бил вписан като управител, нито пък са били представени протоколи от решения на общото събрание той да е бил избран за управител, е направен извод, че същият не се явява орган на дружеството и поради тази причина не може да се приеме, че е налице нарушение на правата на съдружника Д. Р. Д. К. от орган на дружеството. Извод за липса на данни членствените му права да са отречени от вписания управител М. Н., решаващият съд е извел от обстоятелството, че ищецът е взел участие в работата на дружеството, видно от протокола от проведеното на 24.06.2020г. общо събрание на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД. По отношение на инициираните от съдружника А. действия съдът е посочил, че същият не притежава легитимацията на лице по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ да вписва промени в обстоятелствата по партидата на дружеството с решения, които не са обективирани в протокол от заседание на общото събрание, както и че същите нямат правна стойност и не могат да бъдат причина за установяване от останалите съдружници на членствените им права по съдебен ред. Дори и ако хипотетично длъжностното лице допусне вписване на заявените от К. А. обстоятелства, то на съдружниците законът предоставя възможността да ги атакуват като недопустими и като вписвания на несъществуващи обстоятелства - такива, по които общото събрание на дружеството не е вземало решения. Доколкото подобни действия на длъжностното лице са само хипотеза, съдът е приел, че това не обосновава правен интерес за съдружниците от предявяване на установителния иск по чл. 71 ТЗ.

След като е приел недопустимост на иска по чл.71 ТЗ, довело до обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото в тази част, въззивният съд е разгледал евентуалния иск за признаване за нищожно, като липсващо и невзето от съдружниците, решението от проведеното на 24.06.2020 г. общо събрание на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД за изключването на Д. Р. Д. К. като съдружник. При произнасянето си по този иск въззивната инстанция отново се е позовала на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нищожно е решение на общото събрание, което е липсващо, невзето такова, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в Търговския регистър. По съображения, че нито в процесния протокол от 24.06.2020г. е вписано решение за изключването на Д. Р. Д. К. като съдружник, нито такова е вписано в Търговския регистър, съдът е приел евентуалния иск за неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените два въпроса не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК в съответствие с дадените в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, а именно да са от значение за изхода на спора, като изхождат от решаващи мотиви на въззивния съд в обосноваване на крайните му изводи. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Първият въпрос е предпоставен от несъгласието на касатора с приетата от състава на въззивния съд недопустимост на иска по чл.71 ТЗ. Същият обаче не съответства на извода на въззивния съд, че К. А. не е избран за управител на ответното дружество, следователно не е негов орган, с което е обоснован решаващият мотив за липса на предпоставка на иска по чл.71 ТЗ – да има нарушение на правата на съдружника от орган на дружеството. Отделно от това, въпросът не е съобразен и с констатацията на съда за липса на нарушения на членствени права на ищеца от органи на дружеството. Изложените от съда допълнителни съображения, с които е отречено съществуването на правен интерес от иска по чл.71 ТЗ с хипотетичната възможност за вписване на процесните обстоятелства за изключване на съдружници, заявени от нелигитимирано лице по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, и без да са обективирани в протокол от ОС на съдружниците, освен, че нямат самостоятелно значение и са хипотетични, са по правилността на въззивното решение, която е извън преценката във фазата по селектиране на касационното обжалване.

Вторият въпрос не съответства на правната воля на съда, приел допустимост на евентуалния иск, поради което не се преценява като правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

При неустановеност на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване настоящият състав не дължи произнасяне по посочените от касатора допълнителни критерий по чл.280, ал.,т.1 и т.3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК