Определение № 1781 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3084/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. чрез адв.Д.С. срещу решение №356от 21.03.2023г по в.гр.дело № 106/2023г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по трудов спор за възнаграждение по чл. 150, във вр чл.262, ал.1 КТ в частта, с която е потвърдено решение №3314 от 14.10.2022г на Пловдивски районен съд по отхвърления иск на жалбоподателката за заплащане на извънреден труд, полаган 83 почивни /съботни/ ,по шест часа на ден ,два пъти месечно по време на трудовото й правоотношение с ответника „Бултир”ООД за периода 01.05.2018г-20.03.2021г,в размер на 7470лв както и съответната лихва за забава. Към касационната жалба с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, е приложено изложение. Сочи се основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправни въпроси В отговор ответникът „Бултир ООД”чрез представител адв.В.Б. поддържа,че не е налице противоречие с практиката на ВКС по поставените процесуални въпроси. Претендират се разноски 1200лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита,в който сумата отбелязана като изплатена. Представен е списък. Постъпила е молба вх.№20889/28.06.2023г с която касаторката Н. М. К. заявява оттегляне на депозираната касационна жалба.На 05.07.2023г е постъпила допълнителна молба, с която пълномощника на касаторката адв.Д. С. уведомява съда по тогава все още необразуваното касационно производство,че насрещната страна е била уведомена за това изявление, заедно с искане дружеството да посочи банкова сметка, на която да се платят присъдените му разноски с оглед изхода на делото. Въпреки това е депозиран отговор / изпратен на 30.06.2023г и постъпил в съда на 04.07.2023г/с приложен договор за защита от адвокат, по отношение на който договор, като изтъква липсата на достоверност на датата 13.06.2023г, касаторката възразява съда да я обвързва с плащане на разноски при прекратяване на делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК Допълнително с молба от 07.03.2024г касаторката,чрез адв.Д. С. излага съображения, че не дължи поисканите разноски на насрещната страна. Поради десезиране на съда ,образуваното производство пред настоящата инстанция по касационната жалба следва да бъде прекратено .При прекратяване на делото ответникът има право на разноски. При положение,че ответникът по касационната жалба вече е платил адвокатско възнаграждение за защита по депозирания отговор преди нейното оттегляне, доказателство за което съгласно разясненията в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е представения договор, в който е посочено възнаграждение /1200лева/ с означен начин на плащане –„в брой” и е удостоверено: „изплатен доход :1200лева”„като има и изрично отбелязване, че документът го удостоверява на съответната дата ,на която е издаден ,разноските седва да се зачетат като извършени и да се присъдят на страната, която ги е извършила, на основание чл.78, ал.4 ГПК Предвид гореизложеното Върховният касационен, състав на ІІІ г.о.